Решение № 13501 от 25.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13501 гр. София, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110119062 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 149, ал. 1, т.3 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане срещу ответника „Евро Дорс 2000“ ЕООД, ЕИК 201531013, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 33Е за сумата 22,10 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 02.02.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата от 7,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2019 г. до 27.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 21.02.2022 г., постановена по ч.гр.д. № 5300/2022 г. по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗЕ са обвързали потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за следния топлоснабден имот:

Ателие № 2, находящо се в гр. София, ул. Кокиче“ № 3, ет. 3, абонатен № 451198, но ответникът не е заплатил дължимата цена за топлинна енергия в 20-дневния срок от получаване на фактура, поради което дължал и лихва за забава върху незаплатената сума.

Ответникът е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при възражения, че през процесния период не е бил собственик на имота, тъй като същият е апортиран през 2017 г. в капитала на „Барокко Ем Ес“ ЕООД, поради което не дължи плащане на претендираните суми. В условията на евентуалност, релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на исковете, 1 като твърди, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с действаща през периода нормативна уредба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том IV, рег. № 5109, дело № 730 от 19.12.2014 г. ответното дружество „Евро Дорс 2000“ ЕООД е придобило собствеността върху недвижим имот, представляващ УПИ VII-237, в кв. 75, м. „Лозенец III част“, ул. „Кокиче“ № 3.

От представените по делото Разрешение за строеж за благоустройствени обекти № Б 022/30.09.2015 г. и Разрешение за ползване № СТ-05-453/20.04.2017 г. се установява, че върху имота е построена сграда с офиси и ателиета, както и топлоснабдяване и абонатна станция, които са въведени в експлоатация.

Въз основа на подадено от ответника заявление между страните е сключен Договор № 37349/451198 от 29.01.2018 г. за продажба на топлинна енергия за същия имот.

Видно от представените по делото Учредителен акт от 25.09.2017 г. на „Барокко Ем Ес“ ЕООД, вписан в СВ гр. София на 02.10.2017 г., удостоверение за актуално състояние на„Барокко Ем Ес“ ЕООД от 02.10.2017 г., Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 06.10.2017 г. и Учредителен акт от 06.10.2017 г. на „Барокко Ем Ес“ ЕООД, се установява, че на 25.09.2017 г. ответникът „Евро Дорс 2000“ ЕООД е станал апортирал в капитала на „Барокко Ем Ес“ ЕООД процесния имот, а на 06.10.2017 г. ответникът е продал притежаваните от него дялове в „Барокко Ем Ес“ ЕООД на трето лице – Ясен Симеонов Яков, който е станал едноличен собственик на посоченото дружество.

Представено е и споразумение от дата 01.05.2015 г. между ответното дружество, като наемодател и трето неучастващо в делото лице – Веселин Николов, като наемател, съгласно което страните са се съгласили изравнителната сметка за консумирана топлинна енергия до датата на сключване на договора за наем – 01.05.2015 г. да се заплати от наемодателя, а след тази дата от наемателя.

Представените е Договор № 6600/27.06.2017 г. между етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „Кокиче“ № 3 и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 21.06.2017 г., както и Договор от 22.06.2017 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София, както и за битови клиенти.

По делото е представена справка за дължимите суми за процесния период, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и справка за показанията на измервателните уреди в отоплявания имот.

Представен и акт за разпределение на отопляемите обеми по проект в сградата на процесното ателие.

Според заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16334/06.04.2007 г. Процесният период включва само летни месеци, в които няма ползване на отопление, отчетен е разход по водомер за топла вода 2 куб.м. За периода 2018/2019 г. изравнителната сметка е разделена поради смяна на титуляра на партидата: 05.2018-09.2018 г. на името на „Евро Дорс 2000“ ЕООД и за 10.2018-04.2019 2 г. на името на „Барокко Ем Ес“ ЕООД. Размерът на сумите за потребена топлинна енергия през процесния период за битово гореща вода са в размер на 70,65 лв., от които 11,98 лв. начислени суми по фактури и 58,67 лв. сума за доплащане от изравнителна сметка.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, няма данни в счетоводните регистри да са извършени плащания, като общият размер на неплатените суми за процесния период е 22,10 лв., представляваща изравнителна сметка за периода м.5.2018 г. – м.62018 г. Вещото лице е посочило, че съгласно изравнителната сметка за отоплителния сезон ищецът е осчетоводил сума за доплащане в размер на 58,66 лв. На 19.09.2019 г. е осчетоводено прихващане на изравнение в размер на 36,56 лв., в резултат на което изравнителната сметка за доплащане е намалена и дружеството претендира като задължение от изравнение разликата 22,10 лв. Според заключението по ССчЕ дължимата закона лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от датата на забавата до 27.01.2022 г. е в размер на 5,29 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочената норма е обща и важи, както за потребителите на топлинна енергия за битови нужди, така и за потребителите на топлинна енергия за небитови нужди (стопански нужди).

По отношение на небитовите клиенти, разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда допълнително изискване за наличието на облигационна връзка, а именно наличието на сключен писмен договор при общи условия. Относима към казуса е и разпоредбата на чл. 33а от ДР на ЗЕ, съгласно която небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Предвид изложеното и въз основа на представените по делото писмени доказателства, по делото беше доказано, че между ищецът, като доставчик и ответникът, като клиент е сключен писмен договор от 29.01.2018 г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за срок от 5 години, считано от датата на сключването му. Спорен между страните е въпросът дали ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия за стопански нужди след като е апортирал процесния имот в капитала на друго дружество, както и при прехвърляне дяловете на това друго дружество на трето лице. В конкретния случая, видно от представените по делото писмени доказателства (учредителен акт от 25.09.2017 г. на „Барокко Ем Ес“ ЕООД, удостоверение за актуално състояние на „Барокко Ем Ес“ ЕООД, договор за прехвърляне на дружествени дялове от 06.10.2017 г. и учредителен акт от 06.10.2017 г. на „Барокко Ем Ес“ ЕООД), към датата на сключване на договора за продажба на топлинна енергия ответното дружество не е било собственик на имота, доколкото на 28.09.2017 г. е регистрирано дружество Барокко Ем Ес“ ЕООД с непарична вноска в капитала процесния имот и от този момент собствеността върху имота преминава върху дружеството, част от капитала на което е този имот – арг. от чл. 73, ал. 4 от ТЗ.

3

Последващи промени в състава на дружеството (прехвърляне на дружествени дялове) нямат значение по отношение на правото на собственост. Въпреки това, съдът намира, че няма законова пречка договорът за доставка на топлинна енергия да бъде сключен не със собственика на отоплявания имот, а с трето лице, ползващо имота на друго основание, какъвто е и настоящия случай. Ответникът е подал заявление до ищеца, въз основа на което е сключен и представения по делото договор. Видно от същия договор, срокът му на действие е 5 години, считано от датата на сключването – 29.01.2018 г. и по делото не са представени доказателства същият да е прекратен.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено освен в писмения договор и в Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период, доколкото процесния имот се намира в сграда Етажна собственост, а при неуредени случаи Общите условия за небитови потребители, което е изрично посочено в договора и купувачът е декларирал, че е запознат с тях и ги е приел. Съгласно допълнителните условия от общите условия, приложими в отношенията между страните (чл. 61 – 68), купувач - страна по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди. Когато купувачът страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е наемател на топлоснабдения имот, собственикът или титулярът на вещно право на ползване представя предварително изрично съгласие пред продавача, друго лице да бъде купувач на топлинна енергия за определен срок. В този случай договорът за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде сключен за срок, не по-дълъг от срока, за който е дадено съгласието. За сключване на договор за продажба на топлинна енергия, купувачът подава заявление по образец, в което посочва данните и прилага съответните документи съгласно чл. 3, както и копия от нотариален акт, съдебно решение, удостоверение за наследници, настанителна заповед и/или наемен договор и други документи, удостоверяващи правото на собственост, вещното право на ползване, наемното правоотношение и съгласието на собственика по чл. 61, ал.2. Въз основа на документите по ал.1, продавачът сключва договор с купувача за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, открИ. и води партида с абонатен номер. Въз основа на посочената уредба и предвид представените към заявлението за сключване на договора от страна на ответника документи, удостоверяващи правото му на собственост, може да се обоснове извод, че ответникът целенасочено, въпреки че не е бил собственик към онзи момент, е сключил договор за продажба на топлинна енергия в процесния имот, като преднамерено е премълчал факта на вписания апорт. Действията на ответника, насочени към сключването на писмен договор с ищеца водят на извод за намерение за обвързване от задълженията по облигационната връзка, респективно ползването на доставената в процесния имот топлинна енергия. Освен това, съдът намира, че изброяването в ЗЕ и общите условия, досежно качеството „купувач“ на топлинна енергия за стопански нужди не е изчерпателно, като страната по такъв договор може да бъде всяко трето лице, което се намира в имота. В случая, ответникът е заявил такова искане, в резултат на което е сключен и процесния договор, и въпреки, че титуляр на правото на собственост е трето лице, същият не е уведомил ищеца, съгласно изискванията на чл. 61 и сл. от общите условия. Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза промяна на партидата е настъпила след процесния период, като до този момент няма данни за уведомяване за промяна в собствеността, нито от страна на ответника, нито от страна на приобретателя.