Разпореждане № 1956 от 20.05.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1397/2025
- Вид
- Разпореждане № 1956
- Подписан
- 20.05.2025
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 127 · Семеен кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1956 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300501397 по описа за 2025 година
Подготвително заседание по чл. 267 от ГПК.
С Решение № 4 800 от 02.12.2024 г. по гр.д. № 17 774/2022 г. на РС – Пловдив е ПОСТАНОВЕНО:
Отхвърля като неоснователен предявеният от А. Н. Н., ЕГН ********** срещу П. К.
Н., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Н. в качеството й на майка и законен представител на непълнолетния им син Н. А. Н., ЕГН – ********** няма право да получава от бащата А. Н. месечна издръжка за детето от 300 лв. за периода от 13.06.2021 г. до привеждане в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 260 от 24.01.2022 г. по гр.д. № 8 472/2021 г. по описа на РС – Пловдив, потвърдено с Решение № 1092/21.07.2022 г. по в.гр.д. № 1219/2022 г. по описа на ОС – Пловдив;
Осъжда П. К. Н., ЕГН – ********** на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати на А. Н.
Н., ЕГН ********** сумата 9 282 лв., с която Н. се е неоснователно обогатила за сметка на обедняването на Н., спестявайки разходите за издръжка на непълнолетния им син Н. А. Н., ЕГН – ********** за периода 13.06.2021 г. – 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;
Осъжда П. К. Н., ЕГН – ********** да заплати на А. Н. Н., ЕГН ********** сумата 1 321, 26 лв., представляваща направени разноски за производството.
В осъдителната част решението се обжалва от П. Н. с оплаквания за недопустимост и неправилност и искане за отмяна и отхвърляне на осъдителния иск.
В отхвърлителната част решението се обжалва от А. Н. – чрез насрещна въззивна жалба, с оплаквания за неправилност и искане за отмяна и уважаване на установителния иск.
Въззивницата Н. поддържа, че решението в обжалвана от нея част е недопустимо, т.к. искът за осъждането й да заплати на Н. половината от необходимите разходи за издръжка на детето им Н. не е с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като счита, че същият има друг път на защита - следвало да търси правата си чрез иск по чл. 127 от СК, като поиска промяна досежно постановеното от съда упражняване на родителските права върху детето от майката, съответно осъждането й за издръжка за детето. Поддържа и че решението е неправилно. Съдебното решение по гр.д. № 8472/2021 г. на РС - Пловдив не било приведено в изпълнение изцяло по причина на недобросъвестно поведение на ищеца, който препятствал предаването на детето на майката и осуетявал всякакви контакти между тях, като го настройвал срещу нея и с тази единствена цел извършвал всякакви неоправдани 1 разходи за детето, задоволявайки нужди, несъответни на възрастта му. Поддържа също така, че съдът основал решението си по този иск на показанията на свид. Начев – които не следвало да се кредитират поради близката родствена връзка с ищеца, както и на заключението на ССчЕ – което било непълно, неясно, както и основано на показанията на Начев, а разходите за детето за хранителни добавки са посочени произволно, без никакъв анализ дали детето се нуждае от такива и ги приема. Същевременно съдът не обсъдил изобщо ангажираните от въззивницата доказателства, от които се установявало, че месечно е давала лично на сина си 150 лв., купувала и необходимите му вещи, които обаче не можела да му предаде поради казаното недобросъвестно поведение на бащата / свид.Данчова /.
По въззивната жалба на Н. е депозиран от А. Н. отговор за нейната неоснователност.
Възразява да настройва детето срещу майката и да го препятства да осъществява контакти с нея. Поддържа, че детето само е избягало от майка си поради проявено от последната физическо насилие, от което е силно травмирано, поради което не желае изобщо срещи с нея.
Счита за недоказани твърденията й да е участвала в издръжката на детето си за исковия период, като е неоснователно поддържаното, че свид. Данчова е депозирала показания, установяващи даване на пари на детето и закупуване на нужни му вещи от майката.
Настоява, че майката няма никакво участие в издръжката на сина си за исковия период установено по делото от него и неопровергано от нея. Поддържа и че размерът на дължимата се за детето обща месечно издръжка е правилно определен – посредством заключение на ССчЕ, правилно е прието и че майката дължи половината от този размер, т.к именно с присъдената сума се е неоснователно обогатила за негова сметка.
Въззивникът Н. поддържа доводи за неправилност на решението в обжалваната от него част – отхвърлянето на установителния иск, че не дължи издръжка за сина си за възведения период поради непривеждане в изпълнение на съдебното решение, с което упражняването на родителските права върху детето е предоставено на майката, определено е местоживеенето на детето при нея, съответно той е осъден да й заплаща издръжка за детето.
Позовава се на разрешението, дадено с ППВС № 5/16.11.1970 г. , което счита да е приложимо в случая – противно на приетото от районния съд, и съгласно което разрешение когато след постановяване на съдебното решение по чл. 127 от СК детето продължи да живее с родителя, комуто не са предоставени родителските права, началният момент на дължимата от този родител издръжка е датата на привеждане в изпълнение на съдебното решение което в случая не е приведено в изпълнение и понастоящем единствено поради нежеланието на детето да живее с майката и да се отглежда от нея / по казаното в отговора му по чл. 263 от ГПК нейно поведение /, като отказва дори и инцидентни срещи с нея.
По насрещната въззивна жалба на Н. не е подаден отговор от Н..
В жалбите и в отговора не са заявени доказателствени искания.
Съдът констатира, че жалбите са в срок, от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесени са дължимите ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 263 от ГПК. Ето защо и на основание чл. 268 ал. 1 от ГПК делото ще се насрочи за разглеждане по същество в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Предвид изложеното съдът
РАЗПОРЕДИ:
Насрочва въззивно гр.д. № 1 397/2025 г. по описа на ОС – Пловдив в открито съдебно заседание на 24.06.2025 г. - 14,30 ч., за които дата и час да се призоват страните.
Към призовките на страните да се изпрати и препис от настоящото разпореждане.
2
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3