Акт № 151 от 29.09.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Сливен, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Надежда Н. Янакиева

Членове:Мария Ян. Блецова Калцова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20212200500337 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 260318/20.05.2021г. по гр.д. № 3252/20г. на СлРС, с което е осъдено „Електроразпределение-Север“ АД гр.Варна да заплати на „Аглика“ АД гр.Твърдица, обл.Сливен, както следва:

- на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение в размер на сумата 1 025.43 лева /хиляда двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки/ за ползването от ответника „Електроразпределение - Север“ АД, собствената на ищеца електропроводната линия 20КВ, за целите на преноса на ел. енергия до други потребители, в периода от 02.10.2015 година до 02.05.2016 година, с която сума неоснователно се е обогатил за сметка обедняването на ищеца, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 02.10.2020 година до окончателното изплащане на главницата;

- сумата 1 700 лв. разноски по делото.

1

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС като твърди, че то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че размерът на обезщетението, посочен в СТЕ, който РС е счел за доказан, е изчислен при ползване на стойност на собствено на ответника съоръжение, а не на съоръжението, чрез което ищецът предоставя достъп, чиято цена търси, използвани са грешни индекси, неправилно калкулирани данни за потребление, при извършване на изчисленията не са спазени изискванията на норманивен акт – методика. Развива подробни доводи в тая насока, счита, че обезщетението представлява цената на ползване на чуждо съоръжение, а в основата на определяне на дължимата цена са стойността на това чуждо съоръжение и преминаващата през него енергия. Съгласно методиката цената за разходи на лицето, предоставящо достъп за обслужване на уреди и съоръжения се изчислява като стойността на ДМА, умножена по коефициент. Излага подробни доводи защо вещото лице е извършило погрешни изчисления и е определило неправилно цената, прави анализ на приложимите норми относно съоръжението – електропроводна линия 20 КВ, развива виждането си за това как тя трябва да бъде формирана.

Счита, че използваният от експерта индекс може да се отнася само за месеците през 2015г., не и за 2016г. позовава се на протокол № 59 от 30.03.2015г. на КЕВР. Освен това въззивникът се оплаква, че първоинстанционният съд е уважил иска при липсата на елемент от фактическия състав н ачл. 59 от ЗЗД – използването н ачуждото съоръжение за преобразуването и преноса до други потребители.

Неправилно е приложена нормата на чл. 117 ал. 8 от ЗЕ, като в случая липсва договор, в който да е уговорено предоставянето на ползването на електропроводната линия от 20 КВ и не е сключен договор, в който да е уговорена цена, определена по методиката. Заявява, че единствено за това ползване се дължи цена според законодателя, както е приел и ВКС в свое решение от 2011г. Дължимата цена се определя на база Методиката, тя преповтаря съдържанието н ачл. 117 ал. 8 от ЗЕ, за приложението й трябва енергията не само да е преминала, но и да е преобразувана от средно на ниско напрежение. Така не е доказано наличие на преобразуван на електрическата енергия, както и пренос до друг трафопост, собственост на ответника, а не на потребител и това показва липса на елемент от 2 специфичния фактически състав на чл. 59 от ЗЗД.щом няма присъединени потребители, липсва ползване по смисъла на чл. 117 от ЗЕ, не се дължи и обезщетение. По-нататък въззивникът се оплаква, че първоинстанционният съд е допуснал и процесуални нарушения, като не е обсъдил наведените от ответника възражения. Решението е още и необосновано и вътрешно противоречиво. От мотивите е видно, че съдът няма яснота в какво се състои спорът, каква е приложимата уредба и в какво се състои понятието „граница на собственост“. Не е посочил как е стигнал до извода, че е нарушен чл. 120 от ЗЕ и, че ответникът ползва съоръжения, с които няма граница, тоест – няма свързване.

С оглед всичко изложено въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло като неправилно атакуваното решение и да постанови ново, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания за допускане събирането на писмени доказателствени средства – заверени копия от извлечения от протокол № 59 от 30.03.2015г. на КЕВР и от протокол № 47 от 15.03.3016г. на КЕВР и за допускане извършването н аповторна СТЕ, която да отговори на изброени в 5 пункта въпроси.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна. Развива подробни контрадоводи, с които оборва последователно всички релевирани с въззивната жалба оплаквания. Прави анализ на събраните доказателства и на приложимите към фактите норми и заявява, че първостепенният съд е формирал вярна фактическа обстановка, от която е извел и правилни крайни правин изводи за основателност на исковете. Въззиваемият заявява, че липсват допуснати процесуални нарушения, както и вътрешно противоречие или непълнота на мотивите. Излага съображения по същество, като преповтаря доводите, изложени в първоинстанционното производство. Противопоставя се на уважаването на доказателствените искания на въззивника.

В обобщение моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди атакувания с нея съдебен акт. Претендира разноски за 3 тази инстанция.

С отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон. С писмена молба, подадена от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски, представя договор, списък, платежно нареждане.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, подадено е писмено становище от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Няма нови доказателствени искания, претендира разноски за тази инстанция, представя списък и подробна писмена защита с приложения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

4

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, поради което препраща мотивите си към нея. Освен това споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищецът претендира за исковия период заплащане на обезщетение за използване от ответника на негова кабелна линия, като източникът на облигационното задължение се свързва с неоснователно обогатяване, тъй като между страните липсва договор по чл. 117 от ЗЕ и ответникът се е обогатил чрез неплащането на цена за достъп и цена за пренос на електрическа енергия.

Не е спорно между страните, че за процесния период – 02.10.2015г. – 02.05.2016г. договор по чл. 117 от ЗЕ не е сключван. Между тях има сключени договор от 05.07.2013 година за достъп на ищцовото дружество до ЕРМ за достъп до ВРМ и договор за пренос на електроенергия, като ЕРП- Север следва да пренася електрическа енергия по мрежата си до клиента „Аглика“ АД.

Точките на противопоставяне са относно въпросите за границата на собствеността и съответно – дължимостта на цена за достъп и цена за пренос, както и дали тя е правилно определена.

Съгласно ЗЕ, в приложимата редакция, дейностите по разпределение на електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се отделят от снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена от 01.07.2008г. на цена за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа.

Ответното дружество е разпределително предприятие по смисъла на чл. 88 ал.1 от ЗЕ и оператор на разпределителната мрежа, като е обществен доставчик на електрическа енергия на територията на Североизточна България. То е собственик на разпределителната мрежа и на средствата за техническо измерване – електромери/СТИ/. Ищецът е потребител на електро енергия. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия, използвана от 5 потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя.

Границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата на СТИ съгласно чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят съгласно изискванията на Наредба №6 и на правилата в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ, които препращат към правилата за измерване на количеството електрическа енергия.

В Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в приложимата към спора редакция, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.

От своя страна чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, разписва, че границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл.

29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.

В настоящия случай, при прилагане на горните правила, е видно от събраните писмени доказателства, основно от СТЕ, изготвена от вещо 6 лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма причини да се съмнява, че обектът на ищцовото дружество се захранва с електроенергия чрез кабел от метален комплексен трафопост Срн/НН „Аглика“, който пък се захранва чрез кабелна линия 20 kV. От своя страна кабелната линия се захранва от състава на въздушна електропроводна линия „Абагар“, която води началото си от Подстанция – Велико Търново.