Решение № 260107 от 26.01.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер................. Година 2021 Град Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският районен съд ХХІХсъстав

На двадесет и първи януари Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

Съдия Мария

Бончева

Секретар

Калинка Димитрова като разгледа докладваното от съдията

НАХД №4315 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е.М." ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Лалю Нанев Радулов, против Наказателно постановление № 03-012418 от 19.02.

2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата.

В жалбата се моли за отмяна на

НП, като се изтъква, че са допуснати нарушения при приложението на материалния закон.

Сочи се, че правната квалификация в обжалвания акт е сгрешена, което обосновава незаконосъобразността му. Бланкетно се сочи, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на обжалваното постановление, без да се излагат съображения за това твърдение. Твърди се, че въпреки изпълнението на предписанието, отправено от проверяващите органи е наложено наказание. Моли се и за присъждане на сторените разноски в полза на въззивното дружество.

В съдебно заседание въззивната страна не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец януари 2020год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, в това число и св. М.О.-Жечева извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на въззивното дружество като работодател.

В хода на проверката от представените от възз. дружество документи, в това число и трудов договор с лицето М. Червенкова, допълнително споразумение към ТД със същото лице от 30.11.2017г., ведомост за заплати за м.12.2019г., присъствена форма за явяване на работа за м.12.2019г., документ за изплатен аванс за м.12.2019г., било установено, че Червенкова работела във възз. дружество, ТЦ-Бургас, на длъжност отговорник търговска зала. На база на представените документи, св.Жечева установила, че за Червенковна, съобразно трудовия договор, трудовите възнаграждения следва да се изплащат до 10-то число на следващия месец. Констатирала още, че за м.12.2019г. от страна на възз. дружество не било изплатено уговореното основно трудово възнаграждение в пълен размер- 819лв. Според представените документи за м.12.2019г. за Червенкова било начислено основно месечно възнаграждения в размер на 610лв., което било изплатено по банков път. Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2001026/07.022020год. в който били дадени и задължителни предписания едно от които да било да се изплати разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м.декември 2019г. за работника Червенкова в срок до 17.02.2020год.Препис от протокола бил връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице на 07.02.2020год..

За констатираното нарушение на

10.02.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-012418, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл.

270, ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата.

Посочено било че нарушението е извършено в гр.Варна, на 21.01.2020год., към който момент следвало да бъдат изплатено трудовото възнаграждение на работника Червенкова в пълен размер. Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице, което го подписало с отбелязване, че има възражение. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него постъпило писмено възражение, с твърдение, че е допусната счетоводна грешка при изготвяне на фиша.

На 19.02.2020г. по АНП постъпили доказателства – фишове за изплатени възнаграждения в пълен размер от страна на възз.дружество в това число и за Червенкова.

На 19.02.2020год., въз основа на акта и постъпилите от страна на дружеството доказателства, АНО издал атакуваното НП, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от КТ, на е отстранило нарушението веднага след установяването му и на основание чл. 145в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 250лв. В съдебно заседание показания е дала св.М.О.-Жечева – инспектор в Д“ИТ“, която в показанията си излага възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Сочи че по време на проверката било установено, че заплатите се плащат до 10-то число на следващия месец, както и че заплатите се превеждали по банков път от седалището на дружеството в гр.Варна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице и един свидетел.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

Съдът намира, че липсата на доказателства, че въззивника е бил запознат със становището на процесуалния представител на АНО по депозирани от него възражения не е съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството се защитава срещу фактите посочени в НП, не срещу становище на процесуалния представител на наказващия орган. Действително в НП липсват изрични мотиви защо възражението срещу АУАН не е било възприето от АНО. Горното обаче не представлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като на първо място формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и там излагане на мотиви досежно отхвърляне на възражение не се съдържа.

АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане на уговореното основно месечно трудово възнаграждение за месец декември 2019г. в размер на 819лв. на работника М. Червенкова. Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят адм.наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице в тази връзка не споделя наведеното от въззивника възражение в тази насока.

Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане. Съгласно чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата и колективния трудов договор.

От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.

По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец декември 2019г. има качеството работодател по отношение на М. Червенкова, като и че на за този месец на работничката не е изплатено уговореното основно месечно трудово възнаграждение в размер на 819лв..

За този месец от страна на работодателя е било начислено и изплатено по банков път основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610лв, вместо уговореното между работника и работодателя с допълнително споразумение към трудов договор от 30.11.2017г. основно месечно възнаграждение в размер на 819лв..

В горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства – ведомост за заплати за м.12.2019г., присъствена форма за същия месец, ТД случен между Червенкова и въззивника, допълнително споразумение към ТД, документи за платен аванс и заплата, обяснения от страна на управителя на дружеството, както и идентификационна карта. Не е спорно и това, че заплатата на Червенкова е следвало да бъде изплатена в срок до 20 число на следващия месец като в тази насока са ТД № 378/22.11.2013год. случен между лиц М. Червенкова и въззивното дружество, както и показанията на св. Жечева. Следователно уговореното и дължимото за месец декември 2019год. възнаграждение на работничката е следвало да бъде платено в пълен размер до 20.01.2020г.- работен ден, в което няма спор, а и по категоричен начин се установява от доказателствата по делото. Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде предприето действието по изплащане на основното възнаграждение в пълен размер.