Акт № 3041 от 09.07.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 396/2015
- Подписан
- 09.07.2015
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- § 39 - 43 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 43 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 43 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 43 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- § 39 - 43 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
Публикувай
Решение №
Номер
Година
8.1.2013 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
10.02
Година
2012
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надя Узунова
Секретар:
Миглена Йовкова Румяна Бакалова
Прокурор: като разгледа докладваното от
Румяна Бакалова дело номер
20121200500462 по описа за
2012 година
Производството е образувано на основание чл.258 ГПК по въззивна жалба,подадена от адв. Ана Б.,в качеството й на процесуален представител на О. Л. М. против решение № 17 от 30.01.2012г.,постановено по Г.д.№ 1163/2010г. по описа на РС П..В жалбата са изложени оплаквания за допуснати процесуални нарушения,тъй като съществувало противоречие между изложените обстоятелства и исковата молба,досежно претенцията на И. за индивидуални собственици на имот на имот №3365 с площ от 265 кв.м.,който ведно с имот № 1625,образували съсобствен парцел 13 кв.84 по плана на Г. т.е. претендирали И. в молбата реални части от имот.Поради неяснота на предмета на спорното право се твърди,че се затруднявала защитата на ответниците.Твърди се също така,че в противоречие на разпоредбите на ГПК за преклузия за представяне на нови доказателства,съдът е приел такива-конкретно посочени в жалбата.Правят се оплаквания за необоснованост на съдебния акт,тъй като не са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност.Съдът не е посочил дали приема,че ищцата Т. е придобила имота по давност,така както е отразено в нот.акт №61 от 1978г.Не са обсъдени всички възражения за незаконосъобразност при процедурата за изравняване дяловете в съсобствения парцел.Не е спазена процедурата,при която може да се издаде законосъобразно нот.акт №90 /97 на РС П..Моли да се отмени обжалвания съдебен акт и се постанови друг,с който се отхвърли иска.
Ответниците по въззивната жалба /ищци в производството/ я оспорват.Молят да се потвърди обжалвания съдебен акт.
Като ответник по въззивната жалба се явява и И. К. В.-дъщеря на починалия в хода на производството ответник К. И. М..Същата е била конституирана от РС П. като ответник,на мястото на починалия наследодател и е получила обявление за изготвеното решение на 06.04.2012г.,но не е подала въззивна жалба.
Подадената от О. М. въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва съдебния акт.
С обжалваното решение РС П. е признал за установенопо отношение на ответниците,че И. В. С. Т, Д. А. Т.,М. С. К. и Т. Н. К., са собственици на основание давност за първите двама и покупко – продажба за вторите двама, както и по регулация за всички тях на следния недвижим имот: имот с пл.№ 3365 , с площ за имота - 265 кв.м. , за който имот ведно с имот с пл. №.25 от 318 кв.м. – триста и осемнадесет кв.м. е отреден парцел ХIII в квартал 84по плана на Г., с площ на целия УПИ от 583 кв.м., при съседи – парцел ІIХ , парцел Х , парцел ХI, парцел ХII , парцел ХV и улица, съгласно обезпечителна заповед, а съгласно скица № 524/07.04.2010г. на ОА – Г. П.: на ПИ 3365, а ответниците на ПИ1625//, за които поземлени имоти е отреден по плана на Г. П. от 1988г. УПИ ХIII в квартал 84 по плана на Г. П., одобрен със Заповед № 526/16.05.1988г. на Кмета на Община П., с площ на имота по скица от 583 кв.м.С решението е отменен нотариален акт № 113, том1, рег. №2518, дело №100/09.06.2010г., на Нотариус вписан под № 51. с район на действие ПРС, с койтоответницитеК. И. М., и О. Л. М., са признати за собственици по давностно владение на УПИ XIII , отреден за имот с пл. 1625, в кв.84 по действащия план на Г. П., с площ на имота 583 кв.м.
Въззивният съд счита,че РС П. не е допуснал процесуално нарушение,като е приел и обсъдил всички представени по делото писмени доказателства.Същите са представени допълнително за проверка на други,допуснати преди това от съда доказателства /съдебно-техническа експертиза,нот.акт № 90/97 г./на РС П. и не може да се приеме,че е настъпила преклузия за представянето им с исковата молба.
Не се касае и за нередовност на исковата молба.И пред въззивния съд пълномощникът на И. потвърди,че желанието на упълномощените е искането да бъде формулирано по този начин т.е. същите са считали,че от изброените факти им се полагат такива права,като задачата на съда е да потвърди или отрече правата им.
Съобразно исковата молба производящият факт,от който се черпят права за И.,това е придобиване по давностно владение на дворно място /видно от нот.акт №61/78г. на името на В. Т./ на имот с пл.№3396 кв.44 по плана на Г. с площ от 164 кв.м.През 1994г. първите ищци са продали на М. К.,която е била в брак, 1/2 ид.ч. от този имот.Към този момент имот № 3396 е имал пл.сн.№ 3365.През 1997г. са се снабдили с нот.акт № 90 за 101кв.м.,за уравнение на дяловете на имоти,образуващи общ парцел,която фигура е допустима,съгласно чл.28 ЗТСУ /отм/.
И. твърдят,че осъществяват фактическа власт върху имота .
Ответниците са се снабдили с нот.акт №.3/2010г. на Нотариус Ш за УПИ ХІІІ-1625 кв.84 от 583 кв.м. по давностно владение,като видно от приложената нотариална преписка,скицата,издадена им от Община П.,съответства на описанието в нот.акт .Не е отразен съществуващ друг имот в УПИ ХІІІ.
Скицата,която И. представят по делото на л.9 съответства на представената от ответниците в нот. д., т.е. отразен е само УПИ ХІІІ 1625,а в забележка е посочено,че липсват данни да е приключила преписката за допълване на кадастъра с нов имот 3365,одобрен със заповед №795 а /11.09.1989г.
Изадените скици показват,че към настоящ момент,по действащия план на Г. не е отразено съществуването на два имота в УПИ ХІІІ,макар да има издадена заповед,а на кадастър само е отразен имот ,без да е отразен номера му.
Проследявайки историята на така описания в исковата молба имот и този на ответниците №.25 ,вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е докладвало,че А В/ по данни от свидетелски показания майка на двете ищци/ през 1952г. е закупила с нот.акт №65/52 г. нива от 1 дка в м."В".През 1955 г. служебно е бил завършен и приет КП на Г.,в който имота,описан в нот.акт №65/52 г. е отразен с плсн.№ 1179.
В. В през 1958г. с нот.акт №4/58 г. се е легитимирал за собственик на нива от 1 дка в м."П".
През 1958 г. е одобрен РП за Г.,като имот №.79 е отреден парцел ХІІІ.действително,видно от скицата на л.148 от делото за имот 1179 е отреден и парцел ХІV,но тъй като парцел ХІІІ е процесния,вещото лице е дало заключение за него.Пак видно от скицата,а и от заключението,в парцел ХІІІ,попада и част от имот 2170,като тази част е придаваема по регулация,като имот пл.№2170 е бил записан на В и К П.Части от този имот попадат и в парцел ХІV и ХІІ,като липсват данни за уредени регулационни сметки.Имот 2170 е бил раздробен на три части,в смисъл,че част от него са придаваеми места към посочените парцели,част от него попада в улица,а част от него остава извън регулация.
През 1971г. има одобрен нов РП,със запазена конфигурация на парцелите.Видно от скицата,на него е нанесена кадастрална линия и записан нов имот 3996,която визуално според съда,съвпада с границите на придаваемата част по регулация от имот плсн.№ 2170 по плана от 1958г.По скицата парцел ХІІІ е отреден за два имота 1179 и 3996.Това отразяване е в рузултат на открита процедура по искане на А В от 1975г. за пропусната кадастрална граница в действащия,одобрен през 1971г. план.Със заповед от 1977г. е одобрено изменение на кадастралния план,като имот 3996 е нанесен на кадастъра и записан на А Ва имот № 1179 на И. В М..
С оглед заключението на експертизата за това,че тази част е придаваеми места по регулация от имот 2170,записан на В и К П,не е ясно на какво основание се записва на името на А В.
Единствено от свидетелските показания на Г може да се направи извод,че е имало грешка и имот 2170 е бил имота,описан в нот.акт №65/52г.,а имот пл.№.79 погрешно е записан на А В,защото с имот 1179 през 1977г. се извършват няколко транслативни сделки,при което К. М. получава 1/2 ид.ч.,В. Х В. получава 1/4 ид.ч.,а И. А. 1/4 ид.ч.,като целия имот е посочен с площ от 422 кв.м.
В. Т. се снабдява с нотариален акт на основание давностно владение за имот № 3996 през 1978г. ,който е посочен с площ от 164 кв.м.
Вещото лице не е посочило дали след 1977г. е имало изменение на плана,но сочи,че В. Т. е поискала през 1981г. поправка на КП-заснемане на съществуваща на място на имотна граница в имот 1625,което е номерация различна от горепосочената.
През 1988г. е одобрен КРЗП на района,в който попадат процесните имоти.И вещото лице е посочила,че плана е одобрен от Председателя на Комисия по ТСУ.В този смисъл ответниците са направили възражение,че това не е лицето,което може да одобрява такъв план,но възражението е недоразвито,доколкото не е установено по безспорен начин,че към този момент този Председател на Комисия по ТСУ не е имал делегирани права да одобрява такъв план.
Вероятно по плана от 1988г. имотът,предмет на спора не е бил нанесен на кадастъра,което е наложило В. Т. през 1989г. да иска започване процедура за допълване на КП с нов имот в границите на имот 1625 парцел ХІІІ.Допълването е одобрено със заповед №795-а от 11.09.1989г.,за която е отразено на скицата на л.9 от делото,че в Община П. нямат данни да е приключила процудурата.С тази заповед парцел ХІІІ е отреден за имоти № 1625 и № 3365.
След сделката между В. Т. и М. К. през 1994г. е задвижена процедура за изравняване на частите на имотите ,включени в общия съсобствен парцел.
Видно от приложената в цялост преписка,комисията е оценила стойността на 101 кв.м. по 500лв. и цялостната оценка е 50 500лв.Посочено е,че сумата следва да се заплати на В В,ответникът К. М. и В. М..Поради промяна на собствеността е включен в писмото на л.247 и И. А..На л.248 и л.249 от делото е видно,че протоколът за оценка е съобщен на В Х В.,И. А., и В. И. М..В преписката не се съдържат данни,че протоколът за оценка е съобщен на ответника К. И. М..Сумата от 50500лв. е внесена в Кметство П. през 1997г. с приходна квитанция от В. Т. и М. К..През същата година е издаден и нот.акт за уравняване на частите от имотите в парцела за 101 кв.м.
От гласните доказателства се установяват следните обстоятелства.
Св.Б. Т е зет на М. К..Познава процесния имот от 1995г.Сочи,че в парцела /УПИ/ е имало ограда,разделяща имотите на И. и ответниците,но към 2010г. е премахната,според него от К. М..В спорния имот И. са имали будка и не са го засаждали със замеделски култури,тъй като е нямало вода.Бил е засадил лозички,но те изъхнали.Знае,че имота е наследствен от майката на И. В. Т. и К..
Другият свидетел Б Г сочи,че се настанили майка му ,той и сестра му В. Т. /М. К. не била родена/ на "гола поляна" в м."П".През 1952 г.,когато влязъл в сила плана,част от тяхната нива останала на север от пътя,а другата част,в която им била къщата останала на юг.Според свидетеля спорната част,тази от север е прехвърлена от майка му на В. и М. с нотариален акт.Според свидетеля,Ч. съдия-изпълнител през 1978г. се е сложила оградата,разделяща двата имота в парцела.Свидетелят заявява,че "след като майка ми преписа имота на сестрите,те си поставиха ограда".Дава показания,че имота се е ползвал от майка му,а след това от сестрите.
Св.И. А. потвърждава,че част от бившата нива на И. попада в парцела,от който и той има част,но не знае кой е обработвал тази спорна част.
Св.С А сочи,че мястото на И. е било оградено,като в лицевата част,от към улицата имало проход от 1.5-2 м.,за да може К. да влиза в имота си.Но около преди една година е премахната оградата.Сочи,че И. са ползвали инцидентно имота.Не дава данни за това преди 1978г. кой е ползвал имота.
Според свидетелите И Т и К. Т,имота се е ползвал само от ответниците.В. В.,един от съсобствениците на имота сочи,че винаги имотите на двете страни са били в съседство.И преди да мине улицата е било така.Споровете с В. Т. са били,доколко част от техния имот е минал към техния парцел.
Установено е с приложено решение на РС П.,че през 1984г. В. Т. е предявила иск против ответниците за разпределение на реалното ползване на парцел ХІІІ,състоящ се от два имота,като на нея й е отрадено ползването на имот от 164 кв.м. с плсн.№3996.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:
Предявен е установителен иск за собственост ,с правно основание чл.124 ГПК.