Решение № 299 от 04.11.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Провадия, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря Ж.Т.Б. като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20243130100192 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „А1 България" ЕАД ЕИК:

131468980, седалище: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Д. Д. Ч., ЕГН ********, с адрес:

********** обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. Д. Ч. дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 822/15.12.2023 г., постановена по ч.гр.дело № 1360/2023г. по описа на ПРС, произтичащи от рамков договор № 505596725 по партида № М6309359, а именно: Сумата от 123.36 лева месечни такси за предоставени мобилни услуги за периода от 09.10.2020 г. до 08.03.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 34.70 лева за периода от 28.11.2020 г. до 06.11.2023 г.;

Сумата от 74.97 лева - неустойка за прекратяване на рамковия договор по вина на ответника на основание чл. 54.12 от ОУ и приложение № 1/02.09.2019 г. към договора, формирана като сбор от тримесечни абонаментни такси, ведно със обезщетение за забава в размер на 19.62 лева за периода от 08.04.2021 г. до 06.11.2023 г.; Сумата от 20.55 лева - неустойка за прекратяване на рамковия договор по вина на ответника на основание чл. 54.12 от ОУ и приложение № 1/02.09.2019 г. към договора, за дадена отстъпка от цена на месечна абонаментна такса, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 5.38 лева за периода от 08.04.2021 г. до 06.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2023 г. до окончателното погасяване на задължението. Ищецът претендира и направените съдебно-деловодни разноски по настоящото производство.

Ищецът твърди в исковата молба, че сключва с ответника рамков договор № 505596725 по партида № М6309359 за мобилен номер *********, като за периода от 09.10.2020 г. до 08.03.2021 г. предоставя мобилни услуги в общ размер на 123.36 лева, като поради неплащането им, договорът се прекратява едностранно на 07.04.2021 г., вследствие на което се начисляват и два вида неустойка в общ размер на 93.52 лева. Претендират се и 1 лихви за забава върху главниците. По същество се моли за уважаването исковите претенции.

В срока по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Д. Ч.. В открито съдебно заседание ответникът оспорва дължимостта на процесните суми.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, с която моли да се даде ход на делото и претендира уважаване на исковата претенция, както и присъждане на разноски. Прилага списък по чл. 80 от ГПК.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор № 505596725/21.05.2019 г., сключен между ищеца и ответника, ведно с приложенията към него, а именно: Приложение № 1 – Условия за ползване, допълнително приложение към Приложение № 1 – Активиране и условия за позлаване на допълнителен пакет /Екстра/, Приложение № 3 – Ценоразпис и допълнение към Приложение № 1 – допълнителни декларации, видно от които между страните е сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги на тарифен план А1 ONE XL за мобилен номер ********* с абонаметна такса в размер на и 24,99 лева /месечно по промоционални цени, съответно 29.99 лева/месечно по стандарни цени със срок на договора две години. Договорът е придружен с Общи условия на „А1 България“ ЕАД. На абоната са издадени и представени фактури № 0421019046/12.11.2020 г., № 0422567811/14.12.2020г.; № 0424113729/13.01.2021 г.;

№ 0425665870/12.02.2021 г.; № 0427204382/12.03.2021г. за такси потребление по мобилни услуги за периода 09.10.2020 – 08.03.2021 г. в общ размер на 129,96 лева. Със сметка № 0555439180/07.04.2021 г. е начислена неустойка – месечни такси в размер на 74,91 лева и със сметка № 0555439181/07.04.2021 г. е начислена неустойка – отстъпки от цени на услуги в размер на 20.55 лева.

Поради твърдяното неизпълнение на задълженията за погасяване на претендираните суми в процесните фактури, е инициирано ч.гр.д. № 1360 по описа за 2023г. на ПРС, по което в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителния иск, като е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната по установителния иск сума, срещу която в срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника и в изпълнение на указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост в частта по предявения установителен иск.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение и които се претендират по установителните искове, т.е. да се докаже валидна облигационна връзка между страните по посочения в исковата молба договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, ведно с приложенията към него, както и че ищецът, в качеството му на доставчик на мобилни услуги е предоставил посочените услуги на ответника, като начислява дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличието на уговорени между 2 страните валидни клаузи за неустойки и техния размер, респ. начин на формиране и осъщестяване на предпоставките, за едностранното прекратяване на договора с ответника и момент на това прекратяване.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати потребените услуги, както и своите правоизключващи и/или правопогасяващи задължения.

От описаните по-горе във фактическата обстановка писмени доказателства, ищецът именно чрез пълно и главно доказване установи, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, ведно с приложенията към него, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни телефонни услуги за мобилен № ********* по тарифен план A1 ONE XL с абонаметна такса в размер на и 24,99 лева /месечно по промоционални цени, съответно 29.99 лева/месечно по стандарни цени за срока на договора - две години, а именно от 02.09.2019 г. до 02.09.2021 г., а ответникът се е задължил да заплаща таксите за потребените услуги. С подписване на допълнение към приложение № 1 към договора ответникът е потвърдил, че се е запознал и е съгласен с Общите условия на оператора, ведно с преддоговорна информация по чл. 4 от ЗЗП, в т.ч. относно правото на отказ от договора и стандартен формуляр за упражняване правото на отказ от договора. Видно от чл. 52.14 от ОУ мобилният оператор е уредил правото си да прекрати едностранно договора при забава в плащането на дължимите от абоната суми, продължила повече от 124 дни. В т. 7.1. от Приложение №1 към договора е уредено, че при прекратяване на договора по вина на абоната преди изтичане на срока му, се дължи неустойка в размер на три месечни абонаметни такси по техния стандартен размер. Като допълнение към тази неустойка, абонатът дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент.

Настоящият съдебен състав счита, че между страните е бил валидно сключен договор за мобилни услуги, така, както е посочено по-горе, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител описания обем от мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги. По своята същност договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл, поради това отношенията между страните се регламентират от общите правила за договорните задължения. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка. В настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури и приложения към тях, от които са видни видът, количеството и стойността на потребените услуги в периода 09.10.2020г. – 08.03.2021 г. чрез мобилен номер *********. При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на оператора на мобилна комуникационна мрежа, в които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага изводът, че е извършена реална доставка на посочените мобилни услуги. Видно от приложенията към представените фактури абонатът е потребявал мобилните услуги, представяни от оператора през отчетния период 09.10.2020 – 08.01.2021 г., след което няма данни да се е ползвал от тях, като достъпът до услугите е преустановен едва на 08.03.2021 г. В заключение, съдът намира, че сумите са начислени за осъществени услуги, поради което потребителят дължи цената за тях.

Предвид горното, съдът стига до извода, че дружеството е изпълнило задълженията си по договора да предоставя на ответника уговорените услуги, като последният се е възползвал от тези си права и е ползвал услугите на ищеца. Ответникът не оспори твърденията, че е спрял плащанията по договора.

Ето защо, съдът намира, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, 3 представляващи стойността на уговорените и предоставени му, но незаплатени мобилни услуги, начислени за периода 09.10.2020г. – 08.03.2021 г., равняващи се общо на сумата от 118,36 лева, като стойност на месечни абонаметни такси за мобилен номер *********, ведно с начисленото обезщетение за забава върху главницата.

За разликата до претендирания размер от 123,36 лева претенцията следва да бъде отхвърлена, поради начисляването на такса за събиране на дължими суми в размер на 5,00 лева, обективирана във фактура № 0425665870/12.02.2021 г., тъй като тези вземания, визирани в чл. 27.1 от ОУ, са предвидени да се прилагат кумулативно при настъпил падеж на главното задължение и забава за погасяването му заедно с начисляване на законна лихва за забава за всеки ден закъснение. Практически се постига обезщетяване на вреди от забавено плащане чрез кумулиране на лихва за забава и неустойки за забава, което е недопустимо и противоречи на добрите нрави. В този смисъл, съдът намира клаузата за неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискванията за добросъвестност при договарянето, като едностранно наложена от търговеца с приетите от него Общи условия при злоупотреба със специфичното му положение на пазара на този вид услуги и важността на услугата, която предоставя. В заключение, съдът счита, че сумата от 5,00 лева с вкл. ДДС е недължима и след като главното вземане не е валидно възникнало, то липсва основание и за уважаване на акцесорната претенция за обезщетение за забава, начислена върху тази сума.

Обезщетението за забава за периода от 28.11.2020 г. до 06.11.2023 г., начислено върху главницата следва да бъде присъдено в размер на 33,32 лева, като за разликата до 34,70 лева искът следва да бъде отхвърлен.

По исковете за неустойка:

Относно клаузите, уреждащи вземания за неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната преди изтичане на срока му в размер на три месечни абонаметни такси по техния стандартен размер и неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната, формирана като разлика между стандартната цена на мобилни услуги и дължимата преференциална цена, съответстваща на оставащия срок на договора, съдът намира, че тяхното договаряне е в нарушение на добрите нрави и че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, както и че противоречат на чл. 147, ал.1 ЗЗП.