Акт № 618 от 11.11.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Ямбол, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20262330100832 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба от А. Г. З. от гр.Я против Община Я, в която се твърди, че между стрА.те е съществувало трудово правоотношение за длъжността „***“ и „***“, прекратено със Заповед № *** г. на ***на общината. Уволнението е отменено с влязло в сила Решение № *** г. по гр.д.№ *** по описа за 2025 г. на ЯРС. Възстановена е на работа на *** г. Ищцата е останала без работа поради това уволнение за период от 6 месеца–от *** г. до *** г., за който е дължимо от работодателя обезщетение в размер на 4405,29 евро. Затова иска на основА.е чл.225 ал.1 от КТ да й се присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 4405,29 евро за същия период. Направено е искане и за присъждане на разноските по делото.

В с.з. искът се поддържа от процесуалния представител. Същият е направил отказ от съединения първоначално с гореописА.я иск иск за вземане по чл.128 т.2 от КТ, вр. чл.13 ал.1 т.1 от НСОРЗ в размер на 200 евро, поради което съдът е прекратил производството по него на осн. чл. 233 от ГПК.

Ответникът в срока за отговор по чл. 131 от ГПК признава дължимостта на обезщетението за оставане на ищцата без работа, с оглед на фактите, че между стрА.те е съществувало трудово правоотношение за посочената в исковата молба длъжност, прекратено със заповед за уволнение, отменена по съдебен ред. Не оспорва, че след уволнението ищцата е останала без работа по причина на същото, като счита, че общият размер на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ следва да се изчисли въз основа на действителното БТВ към момента на уволнението.

1

Въз основа на събрА.те по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че между стрА.те е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „***“ и „***“.

Не е спорно, че със Заповед № № *** г. на *** на общината трудовото правоотношение е прекратено. В копието от стр. *** от трудовата книжка на ищцата е записана от работодателя дата на прекратяване *** г. С Решение № ***г. по гр.д.№ ***г. на ЯРС, влязло в сила, уволнението е обявено за незаконно и отменено, като ищцата е възстановена на длъжността „***“. Това обстоятелство е отбелязано в трудовата й книжка.

Видно от Допълнително споразумение №*** г., стрА.те са уговорили нов размер на трудовото възнаграждение от 1436 лв.

Не се спори, че последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищцата за пълно отработен месец, е за февруари 2025 г., когато е получила 1436 лева, видно и от Удостоверение от 13.05.2026 г. и Удостоверение от 06.05.2025 г., издадени от общината. През следващите месеци до уволнението ищцата е ползвала отпуск по болест.

Видно от Служебна бележка рег. № *** г. на Дирекция ”Бюро по труда”-Я, ищцата е регистрирана като безработна от 29.04.2025 г.. В справка от НАП актуално състояние (всички данни) от ЕЕТЗ от 02.04.2026 г. в периода след отмененото уволнение не фигура друг трудов договор освен сключения с ответника, прекратен на 01.04.2026 г..

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основА.е чл. 344 ал.1 т. 3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ.

Съгласно чл.225 ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

С влязло в сила решение по гр.д.№ ***г. на ЯРС са уважени исковете на ищцата по чл. 344 ал.1 т. 1 и 2 от КТ, от което следва основателност на акцесорния иск по чл. 344 ал.1 т.3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение. Фактическият състав на нормата е налице, както признава и самият ответник. Размерът на обезщетението се определя съобразно чл. 228 ал.1 от КТ и се равнява на полученото брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основА.ето за обезщетение или на последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Т.е. взима се предвид последният календарен месец, предхождащ месеца на уволнението или този, през който работникът или служителят е получил пълно месечно трудово възнаграждение. По делото се установи, че ищцата е останала без работа за 6 месеца след уволнението и че полученото брутно трудово възнаграждение за последния пълно отработен месец - февруари 2025 г.- е в размер на 1436 лв. Дължимо е обезщетение в размер на 8616 лв., т.е. 4405,29 евро. Поради това искът следва да бъде уважен.

2

При този изход от делото искането на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се уважи съразмерно на уважената част от първоначално предявените искове.

Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е частично основателно, съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.4 ГПК, тъй като е прекратено производството по иска за сумата от 200 евро по чл.128 т.2 от КТ, вр. чл.13 ал.1 т.1 от НСОРЗ. Съобразно чл.37 от Закона за правната помощ и чл.23 т.1 и чл.26а от Наредбата за заплащането на правната помощ е дължимо възнаграждение в размер на 76,69 евро.

Съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК при уважаване на иска заплащането на таксите и съдебните разноски се възлага на осъдената страна. Ответникът следва да заплати ДТ за уважения иск.

Ето защо ЯРС

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Я., ул.*** с ЕИК по Булстат ***, представлявана от *** В Р да заплати на А. Г. З. от гр.Я, ул.*** обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 25.04.2025 г. до 25.10.2025 г. в размер на 4405,29 евро, както и направените по делото разноски в размер на 583,51 евро.

ОСЪЖДА А. Г. З. от гр.Я да заплати на Община Я юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.

ОСЪЖДА Община Я., ул.”*** с ЕИК по Булстат ***, представлявана от *** В Р, да заплати по сметката на ЯРС държавна такса в размер на 176,21 евро.

Решението подлежи на обжалване в 2 - седмичен срок от връчването пред ЯОС.

Съдия при Районен съд – Я: _______________________

3