Решение № 59 от 23.02.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пещера, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20245240101066 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Е. С. Х., с която е предявен срещу „Профи Кредит България“ ЕООД иск за признаване за установено, че конкретна клауза (по т.VI), в частта й уреждаща възнаграждение за допълнителни услуги („Фаст“ и „Флекси“) по сключен между страните договор за потребителски кредит

(№40013485329/18.11.2022г.), е нищожна.

Ищцата твърди, че през м. ноември 2022г. е сключила с „Профи Кредит България“ ЕООД договор за потребителски кредит с № 40013485329, по който е получила заемна сума от 5000 лв., като заедно с връщането й е следвало да заплати и описано в т. VI от договора възнаграждения за допълнителни услуги в уточнен общ размер 5250 лв. Поддържа се, че клаузата, уреждаща задължение ищцата да заплати на ответника-кредитор възнаграждения за допълнителни услуги по договора за потребителски кредит, е нищожна. Сочи се, че с нея се нарушават императивните разпоредби на чл. 10а, ал.2 и ал.4 ЗПК. Твърди се, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.5 ЗЗП, и противоречи на добрите нрави - доколкото предвижда заемателят да заплати необосновано високо възнаграждение в размер на 100% от размера на кредита, с което се нарушават принципите на справедливост и добросъвестност.

Изтъква се и че със споразумението за допълнителни услуги се заобикаля 1 закона, тъй като ако възнаграждението за тези услуги бъде включено в ГПР – този процент би надвишил законоводопустимия максимум по чл. 19, ал.4 ЗПК, а невключването предпоставя неравноправността на клаузата и по чл. 143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на клаузата, уреждаща задължения ищцата да заплати възнаграждения за допълнителни услуги по сключения между страните договор за потребителски кредит №40013485329г. Претендират се и деловодни разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор ответникът „Профи Кредит България“ЕООД признава установителния иск, с който се претендира прогласяване нищожност на клаузите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и

„Флекси“ по договор за потребителски кредит

№40013485329/18.11.2022г. Уточнява, че съгласно конкретния договор възнагражденията за тези услуги са съответно 2000 лв. и 3250 лв., или общо 5250 лв., като поддържа и че признатата от него нищожност на клаузите не влече нищожност на целия договор, който би могъл да съществува и без тези услуги. Моли за решение при признание на иска, като поддържа, че на осн. чл.

78, ал.2 ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени на ищцата, доколкото дружеството не е давало повод за завеждане на процесните искове и ги признава.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, като в съответни молби молят за даване ход на делото в тяхно отсъствие, а ищецът искат произнасяне на съда при условията на направеното от ответника признание на исковете.

Като съобрази, че в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът е направил признание на иска, а също, че в контекста на чл. 6, ал.2 ГПК - ищецът изрично е поискал прекратяване на съдебното дирене и произнасяне съобразно признанието – съдът намира предявените искови претенции за основателни, като основава решението си на направеното от ответника признание на претенциите - чл. 237, ал. 2, ГПК, предвид липсата на отрицателните предпоставки за недопустимост приложението на това основание (ал. 3). Ето защо следва да се постанови исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да се излагат мотиви (съобразно чл. 236, 2 ал. 2 ГПК), а само да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

С оглед изхода на делото и поисканите от ищцовата страна разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива. Ответникът е направил искане те да бъдат възложени върху ищеца на основание чл. 78, ал.2 ГПК. Прилагането на последната разпоредба предполага освен да е направил признание на иска – ответникът и да не е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай тя не може да се приложи, тъй като от самия факт на включване в договора на конкретните неравноправни клаузи, както и приложеното като доказателство към исковата молба изпратено уведомително писмо от 09.09.2024г. (л.9), с което ответникът е посочил на ищцата като общо дължима сума по процесния договор, такава, очевидно включваща възнагражденията за допълнителни услуги – категорично следва, че той е дал повод за завеждане на делото. Затова и съобразно резултата – ответникът следва да поеме разноските по него. В случая тези разноски, съобразно чл. 78, ал.6 ГПК включват държавната такса по делото в размер на 210 лева (по чл. 1 от ТДТКССГПК вр. с чл. 68 ГПК) – платима по сметка на РС-Пещера, както и деловодните разноски на ищцовата страна. Тъй като адвокатската помощ за ищцата е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., възнаграждението за тази помощ следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.. Предвид фактическата и правна сложност на делото, и положения от процесуалния представител на ищцата висококвалифициран труд, както и преценявайки принципите на разумност, пропорционалност и справедливост (прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС), съдът намира, че възнаграждението на адв. П. П. за работата му по конкретния спор с ответника следва да е 990 лева, като в този размер то съвпада и с иначе необвързващата съда НМРАВ (чл. 7, ал.2, т.2 и §2а от ДР).

При изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. С. Х. с ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 и ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на съдържащата се в т. VI от сключения между страните договор за потребителски кредит с № 40013485329 клауза, 3 уреждаща дължимост на възнаграждения за допълнителни услуги по договора.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, да заплати на адв. П. И. П. от АК-Хасково с л.№ 1300053663, сумата от 990/деветстотин и деветдесет/ лева - адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера сумата от 210/двеста и десет/ лева – за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 4