Решение № 27 от 22.02.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Търговище, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. П.А при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20233500500280 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, депозирана от адв. Н.С., ТАК, в качеството му на процесуален представител на А. И. И., с адрес: гр.Търговище, ул.”П.”№ 18, ет.З, ап.9, против Решение № 539/03.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1169/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от А. И. И., ЕГН **********, роден на ********* г. в гр. Търговище, Република България, от майка - Л.И.Я. ЕГН ********** и баща - И.И.М., ЕГН ***********, против Община Търговище, представлявана от кмета Д-р Д.Д., иск за промяна на фамилното име от И., на Я., на осн. чл. 19, ал. 1 от ЗГР, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С оплаквания за неправилност, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което съдът да допусне промяна във фамилното име на молителя, с което е записан в Акт за раждане № 0668 от 12.09.******* г., издаден от Община Търговище от И. на Я., като за в бъдеще се именува А.

1

И. Я..

В жалбата излага следните доводи и съображения: В обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил и възприел по неправилен начин събрания доказателствен материал, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи. В хода на съдебното следствие, чрез разпит на свидетели, е установена причината, поради която въззивникът от доста време не използвал фамилното име, с което фигурира в акта си за раждане и в личните си документи - И.. Отношенията между него и биологичния му баща действително са влошени и контактите баща - син липсват от много време.

Въззивникът сочи, че не това обаче е „важното обстоятелство”, според чл.19 от ЗГР, което налагало промяната на имената и което е посочил в исковата молба. Счита, че важното обстоятелство, чието наличие е доказано по категоричен начин е фактът, че от много време молителят използвал различно фамилно име от това, с което е записан при раждането си. Именно произтичащото неудобство от това разминаване в имената, била причината, поради която въззивникът желае да уеднакви имената, които използва в обществото, и тези, с които фигурира в официалните документи. Въпреки, че се установили мотивите поради които А. използва друго фамилно име, то тези мотиви били приети от съда за правно ирелевантни. Районният съд е обсъждал единствено взаимоотношенията между молителя, баща му и майка му, без обаче да съобрази, че промяната на фамилията на молителя не е негово желание насочено към бъдещето, а факт, който практически се е осъществил още преди години, когато той е започнал да се именува като А. И.

Я..

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор по жалбата – нито от насрещната страна Община Търговище, нито от Районна прокуратураТърговище, в качеството й на контролираща страна по делото.

В о.с. з. въззивникът се представлява от пълномощника си адв. С., който поддържа жалбата. Процесуалният представител на Община Търговище юрк.

К., счита жалбата за неоснователна, позовавайки се на разпоредбата на чл. 14 от ЗГР, определяща начина на формирана на фамилното и е императивна, а не диспозитивна, поради което счита, че в случая тя е от особена важност, а не чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Представителят на Окръжна прокуратура дава становище 2 за неоснователност на жалбата, тъй като в решението подробно е осъдено защо в случая приложението на чл. 19 от ЗГР е недопустимо и защо не се доказват такива важни обстоятелства, които да налагат исканата промяна в името на ищеца, като счита, че не това е начинът за промяна, а евентуално добавяне към фамилното име на молителя фамилното име и на майката.

Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

Разгледана по същество- жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Депозираната МОЛБА за промяна във фамилното име на молителя е обоснована с обстоятелствата, че роденият през *******г. молител с имена А.

И. И. през последните няколко години не използва фамилното име на баща си И., а фамилното име на майка си – Я.а и е познат в обществото като А. Я.; от ранна детска възраст не контактува с баща си, отгледан е единствено от майка си Л.И.Я. която от дълги години пък се занимава с различни бизнеси, поради което е добре позната сред хората в Търговище, а и не само; в притежаваната от майка му брокерска фирма за недвижими имоти „Лик Консулт“, в която двамата с брат си И. помагат дейно на майка си, всички клиенти ги познават като семейство Я.и, дори във визитката си на брокер ищецът фигурира с фамилното име Я.; твърди още че преди да завърши училище, той и брат му започнали да се представят като Я.и, и всички близки, приятели, роднини и клиенти се обръщат към него с фамилията Я.. Сочи, че това разминаване във фамилното му име, с което е познат и използва в обществото, и вписаното в акта за раждане и в личната му карта му създават разбираемо неудобство, поради което счита, че са налице важни обстоятелства, обуславящи промяната на фамилното му име от И. на Я..

В срока по чл. 131 ГПК Община Търговище е взела становище, че молбата е допустима, но неоснователна, по съображения, че макар в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР да не са посочени примерно какви обстотялства са важни, за да дадат основание за промяна на името, изхождайки от основните принципи правото и на обществения морал, „важни обстоятелства“ по смисъла на тази законова норма „ще са такива, които са 3 направили лично, обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името в частта, в която се иска промяна“. Искането за промяна на фамилното име от И. на Я. счита също за неоснователно, цитирайки разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗГР.

Районна прокуратура Търговище не е взела писмено становище по молбата, не е изпратила представител в проведеното о.с.з пред първата инстанция, в което заседание страните, чрез пълномощниците си, са заявили че поддържат искането, респ. отговора си.

Към депозираното искане за промяна молителят е приложил заверени копия от акта си за раждане, препис-извлечеие от акта за раждане, от личната си карта; както и визитна си картичка с логото и името на „Лик Консулт“ на името А. Я., „брокери продажби и наеми“. В о.с.з. пред РСТ, са разпитани като свидетели неговата майка и баба му по майчина линия. Ответникът и РПТърговище не са поискали и не са ангажирали доказателства.

От така събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът, род.на 09.09.94г., е записан с имената А. И. И., роден от майка Л. И.а Я.а и баща И.И.М.. Обстоятелството, че майка му Л. Я.а има регистрирана фирма за недвижими имоти „Лик Консулт“ не се оспорва от страните. В представената визитка ищецът се рекламира като „брокер продажби и наеми“ в процесната брокерска фирма с името А. Я.. От показанията на св. Л. Я.а (майка на молителя) и на св. А. Я.а негова баба по майчина линия), се установява, че родителите на ищеца са се разделили отдавна (А. е бил на 10 години), като оттогава той и брат му не са получавала издръжка от баща си, а той продължавал да ги тормози. Бизнесът на майката е успяващ и молителят иска да вземе неййната фамилия и да продължи бизнеса. Според двете свидетелки в обществото го знаят с фамилията Я., като той сам, като пълнолетен, искал да вземе тази фамилия- фамилията на дядо си, който се грижел за него.И брат му също се представял с фамилията Я.. Хората в обществото знаели, че дец;ата са от рода „Я.и“ и нямат никаква връзка с баща си.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Молбата намира своето правно основание в нормата на чл. 19 ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).

4

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР сочи предпоставките, при които може да се извърши промяна в собственото, бащиното или фамилно име на едно лице, а именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като „важни”, по този въпрос е формирана задължителна практика на ВКС – Решение №507/22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. на ІІІ г.о., Решение №200/14.04.2010г. по гр.д. № 25/2009г. на ІV г.о., Решение № 434/24.06.2010г. по гр.д. №712/2009г. на ІV г.о. и др. В същите е прието, че предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като тези обстоятелства следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Преценката обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на собственото, бащиното и фамилното име на физическото лице. Преценката относно наличието на „важни обстоятелства“ по смисъла на закона, винаги е конкретна, във всеки конкретен случай.

Според разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗГР, името на български гражданин, който е роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Бащиното и фамилното име определят произхода от баща и са основни елементи от гражданскоправния статус на лицето.

Съгласно чл. 13 и чл. 14 ЗГР, при установен произход от баща, презимето на българските граждани се образува от личното име на бащата (в случая И.И.), а фамилията – от фамилното име или бащиното име на бащата (в случая от бащиното име на бащата И.И.), с наставки - ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато името на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Молителят се позовава на наличието на „важни обстоятелства“ по отношение на исканата промяна във фамилното си име – от И., на Я. – което е фамилното име на майката.

Законодателят е дал възможност за избор при формиране на фамилното 5 име – „фамилното или бащиното име на бащата“ (чл. 14 ал. 1 ЗГР). В случая фамилното име на молителя е И., каквато е бащиното име на бащата.

По въпроса дали субективното желание на лицето да носи определено име може да се квалифицира като "важно обстоятелство" по смисъла на чл. 19 ЗГР има установена съдебна практика - така например с решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 396/2008 г. V г. о. е прието, че името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство". С решение № 138 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 611/2007 г. II г. о. на ВКС по този въпрос е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/2010 г. III г. о. ВКС, по въпроса за същността на "важните обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, е прието, че важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и др. Не се установява, а и както ответникът, така и контролиращата страна в лицето на РП-Търговище, респ. ОП-Търговище във въззивното производство, не са твърдяли ищецът да е осъждан или да има висящи наказателни производства, или пък да са му налагани принудителни административни мерки по чл. 75 и чл. 76 ЗБДС/ЗБЛД – така че няма и съмнение исканата промяна да е свързана с някакво намерение от страна на молителя да въведе в заблуждение органите на реда или определени инстутиции, било в страната или навън.