Решение № 91 от 27.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Благоевград , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Аршинков

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Ирина Александрова Аспарухова (ОПБлагоевград) като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201200600781 по описа за 2020 година С присъда № 901747/09.09.2020 година по н.о.х.д. № 681/2019 година по описа на Районен съд - Сандански подсъдимата С. В. Д. е призната за невиновна в това, че на 07.03.2019 година, в с. Плоски, общ. Сандански, в качеството си на длъжностно лице – кмет на с. Плоски, назначена на длъжност с решение на ОИК – Сандански №340-МИ Сандански от 27.01.2015 година, в кръга на службата й, изпълнявайки функциите на длъжностно лице по гражданско състояние, възложени й със заповед № А-107/16.11.2015 година на кмета на община Сандански и осигурения й в тази връзка със заповед № АПИОЧР-12/28.03.2016 год. на кмета на общ. Сандански универсален електронен подпис и достъп до НБД „Население“ при МРРБ за извършване на необходимите справки, е съставила официален документ – удостоверение за настоящ адрес с изх. №127/07.03.2019 год. на основание чл.23, ал.1 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението на лицето И.В.Г., в който са удостоверени неверни обстоятелства, че лицето И.В.Г. /починала на 01.12.2011 год./ има заявен последен настоящ адрес – с. Плоски, общ. Сандански, ул. „Мир“ №14, с цел да бъде изпълзван този документ като доказателство за тези обстоятелства, а именно да бъде представен пред служител от служба „ГРАО“ в община Сандански за обработка и електронно отразяване на промяната по заявения настоящ адрес на И.В.Г. в регистъра НБД „Население“ – престъпление по чл.311, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение.

1

С оглед постановената оправдателна присъда, СРС на основание чл.190, ал.1 от НК, е определил сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Посочената присъда е протестирана от Районна прокуратура – Сандански с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност. Поставеният акцент от държавното обвинение е за възприета от първостепенния съд правилна фактическа обстановка, но с неправилна интерпретация на доказателствата относно субективната страна на извършеното от дееца. Опита на подсъдимата Д. като кмет и попълнените от нея три броя адресни карти подчертават отношението й към стореното, което позволява извода, че е действала при условията на пряк умисъл. Отделно от това действията й са извършени след излизане на присъстващите свидетели извън работното помещение, за да успокояват плачещото дете на св. Я.а, което изключва възможността да е била разконцентринана и да е допуснала грешка по невнимание. Такава е изключена и заради направените от нея общо четири справки в НБД „Население“, които й дествия отново подчертават наличието на съзнание, че е документирала неверни обстоятелства. Иска се отмяна на атакуваната присъда и осъждането на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, с налагането на справедливо наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа протеста и счита, че изложените в него аргументи са достатъчни, за да се постигне отмяна на присъдата на СРС и осъждането на подсъдимата Д.. Фактическата обстановка е правилно установена, а наличния опит у Д. и четирикратната справка в НБД „Население“ изключват възможността за грешка от нейна страна.

Защитникът на въззиваемата С.Д. пледира за цялостно потвърждаване на атакуваната присъда. Анализът на конкретната ситуация налага извода, че Д. е действала без умисъл.

При условията на алтернативност защитникът смята, че даже и да се приеме, че подсъдимата е съзнавала какво върши, поради изключително ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца и незначителните му вредни последици, следва да намери приложение чл.9, ал.2 от НК, съгласно който оправдателната присъда отново следва да бъде потвърдена.

Въззиваемата С.Д. се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставената й последна дума моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.313 от НПК, намира, че в разглеждания казус са налице основанията, визирани в чл.338 от НПК, с произтичащите от това правни последици.

Излагайки подробна фактическа обстановка и анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели във връзка едни с други и разбира се със заключението по съдебно-почерковата експертиза, както и приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства, Районният съд е стигнал до верни изводи. Обосновал е разбираемо и логично защо дава вяра на заявеното от свидетелите К.К., В. Я.а, Б. Я. и Е.М., чийто показания е определил като истинни и съответно напълно кредитирал. С нужната критичност е подходил към твърденията на К.К. и А.С., обяснявайки защоне дава вяра на 2 част от изтъкнатото от тях. В мотивите си СРС е представил цялата процедура по смяна на настоящ адрес на гражданин и конкретните действия на подсъдимата Д., включително и с изтъкване на конкретните данни за случая, за да определи наличието на грешка в поведението й, която изключва изискуемия се от закона умисъл, за да бъде призната за виновна в извършване на вмененото и от прокуратурата документно престъпление. В този смисъл и въпреки, че е приел, че от обективна страна Д. в качеството си на длъжностно лице е съставила официален документ, в който са били удостоверени неверни данни, опирайки се на сторения доказателствен анализ, правилно е заключил, че липсва умисъл в поведението й, което го е мотивирало да постанови на основание чл.304 от НПК оправдателна присъда.

Въззивната инстанция напълно се солидаризира с възприетите от първата съдебна инстанция факти, но изпълнявайки собственото си задължение за самостоятелна оценка на доказателствената съвкупност, намира за установено следното:

Подсъдимата С.Д. към месец март на 2019 година заемала длъжността кмет на с.

Плоски, общ. Сандански, обл. Багоевградска, на основание решение № 340-МИ/27.10.2015 год., избрана като представител на ПП „ВМРО – Българско национално движение“ на изборите, проведени на 25.10.2015 год. Съобразно решение на кмета на община Сандански и въз основа на негова заповед № А-107/16.11.2015 год., издадена на основание чл.44, ал.2 във вр. с ал.1, т.14 от ЗМСМА, на подсъдимата възложили функциите на длъжностно лице по гражданско състояние до приключване на мандата й като кмет на с. Плоски. За изпълнение на тези задължения Д. била снабдена с универсален електронен подпис на основание заповед №АПИОЧР-12/28.03.2016 год. на кмета на община Сандански, с който й се осигурявал достъп до НБД „Население“ при МРРБ, като включително и било дадено правото да извършва граждански регистрации по постоянен и настоящ адрес на лицето.

Последното ставало по определена по нормативен ред процедура, която кметът на населеното място е следвало стриктно да спазва. На желаещите промяна на настоящия им адрес граждани, които се явявали лично пред кмета, се предоставяли необходимите по ЗГР бланки-формуляри – Искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението и адресна карта за настоящ адрес, на който лицето искало да бъде регистриран.

По правило посочените формуляри следвало да се попълнят лично, а по изключение от пълномощник, но с нотариално заверено пълномощно. Когато се касаело за малолетни или непълнолетни лица, документите се попълвали от техните настойници или лично от тях и със съгласието на попечителите им. Ако заявеното жилище на новия постоянен адрес не е било собствено на лицето, задължително се представяли и писмено съгласие на собственика чрез Декларация на основание чл.92, ал.3 от ЗГР, която последният представял лично, придружена с документ за собственост или други такива, удостоверяващи ползването на имота. Преди да издаде исканото удостоверение за настоящ адрес, кметът на населеното място, разполагащ с електронен подпис, е бил длъжен да влезе по името на лицето в НБД „Население“ и да извърши справка, което е уредено от нормите на ЗГР, Наредба за функциониране на ЕСГРАО и Наредба за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

3

Попълнените документи в рамките на няколко дни се предоставяли в отдел „ГСР“ в община Сандански като преди това се описвали в деловоден дневник към кметството.

Съответното длъжностно лице от общинския отдел обработвало представените документи и ги изпращало в ТЗ „ГРАО“ – Благоевград, след което се актуализирали данните в НБД „Население“.

Свидетелят Е.М. притежавал къща в с. Плоски, която през 2018 година започнал да ремонтира. Дъщеря му В. Я.а и съпругът и Б. Я. решили да променят постоянното си местоживеене от гр. Сандански в с. Плоски. За целта на 05.03.2019 година сем. Я.и и Е.М. отишли в кметството, където попълнили необходимите документи за промяна на настоящия им адрес. Подсъдимата Д. им съдействала като на основание чл.23, ал.1 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението им издала удостоверения с изх. №119 и изх. №120 от 05.03.2019 год., екземпляри от които следвало да се предоставят за обработка в общинската администрация гр. Сандански. На следващия ден Д. позвънила по телефона на В. Я.а и я уведомила, че декларация за промяна на настоящия адрес трябва да попълнят и от името на малолетната им дъщеря Б.а Б.ова Я.а, родена на 23.12.2016 година. Обяснила, че настоящият адрес на малолетните деца следва този на родителите им и съответно се уговорили на следващия ден да срещнат в кметството, където да попълнят нужните документи.

На 07.03.2019 год. В. и Б. Я.и, заедно с детето си Б.а и св. Е.М. отишли в кметството на с. Плоски, където се срещнали с Д.. Последната им предоставила необходимите документи за попълване, но тъй като детето в този момент било неразположено и плачело, родителите му се принудили да го изведат навън и да го успокояват. Заедно с тях излязъл и Е.М.. За да не се бавят свидетелите помолили кметицата да попълни вместо тях нужните документи, които те само да подпишат. Д. се съгласила и за да не се травмира допълнително детето започнала вместо тях да попълва адресна карта за настоящ адрес, искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението и декларация по чл.92, ал.3 от ЗГР. Чрез представения й електронен подпис тя общо четири пъти влизала за справки в НБД „Население“ – в 9,22 часа, в 10,28 часа, в 10,28 часа и в 10,50 часа на името на В. Евгениева Я.а. В регистъра било отразено, че Я.а има две дъщери – посочената по горе Б.а Б.ова Я.а и И.В.Г., която починала преди девет години, а към инкриминираната дата е трябвало да бъде пълнолетна. Вместо да попълни документите с името на Б.а, Д. попълнила и трите посочени по-горе документа с името на И.В.Г., след което повикала тримата свидетели да се подпишат. В. и Б. Я.и и Е.М. се подписали, без да четат документите и съответно да забележат допуснатата грешка, след което Д. на основание чл.23, ал.1 от Наредбата за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението съставила Удостоверение за настоящ адрес №127/07.03.2019 год. на името на починалата И.Г€, което подписала и подпечатала.

Още същия ден документите на семейство Я.и и на починалата И.Г€ били занесени и предадени от св. К.К. /секретар в кмество Плоски/ на длъжностно лице по гражданско 4 състояние в служба „ГРАО“ в общ. Сандански св. А.С.. Тя прегледала документите пред К. и се усъмнила в достоверността им, което се дължало на обстоятелството, че в единият от случаите се касае за пълнолетно лице, но вместо от него, подписи са положени от законните му представители, а и заявлението е било от името на последните. С. направила справка в НБД „Население“ и установила, че И.Г€ е починала и в този смисъл се иска промяна на настоящ адрес на починало лице, за което споменала и пред К. като му казала, че ще задържи документите за проверка. С. не уведомила кметицата на с. Плоски за допуснатата грешка, каквато била обичайната практика, а и самият К. не споделил пред нея за случилото се. На 21.03.2019 год. св. С. сигнализирала писмено кмета на общ. Сандански К.К., за което предварително разговаряла с него, а той от своя страна сигнализирал Районна прокуратура – Сандански, довело до образуване на досъдебно производство за извършено документно престъпление. Удостоверенията за настоящ адрес от името на И.Г€, В. Я.а и Б. Я. били анулирани.