Решение № 54 от 13.03.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Девня, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100076 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Р. М. А. с ЕГН **********, против КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК 175330437 и АЙ ТРЪСТ ЕООД ,ЕИК 203508899 искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 11, ал.10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ******/ **.**.20**г., сключен между ищцата и КРЕДИСИМО ЕАД, за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 10.09.2024г., сключен между ищцата и АЙ ТРЪСТ ЕООД., за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2986323/ 01.06.2024г., сключен между ищцата и КРЕДИСИМО ЕАД, за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 01.06.2024г., сключен между ищцата и АЙ ТРЪСТ ЕООД, както и искове с правно основание чл.55 ЗЗД да бъде осъден КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати на ищеца сумата от 50 лева /25,56 евро, платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № 2986323/ 01.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и да бъде осъден КРЕДИСИМО ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати на ищеца сумата от 50 лева/25,56 евро, престирани парични плащания по договор за предоставяне на поръчителство към договор потребителски кредит № 2986323/ 01.06.2024г.

В исковата молба се излага, че на 10.09.2024г. ищцата е сключила с КРЕДИСИМО ЕАД Договор за потребителски кредит N° 3041883/ 10.09.2024г. и с АЙ ТРЪСТ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 3100лв. и на 01.06.2024г. ищцата е сключила с КРЕДИСИМО ЕАД Договор за 1 потребителски кредит N° 2986323/ 01.06.2024г. и с АЙ ТРЪСТ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 2000 лв .

Съгласно условията на Договор за потребителски кредит N° 3041883/ 10.09.2024г. лихвеният процент по кредита е в размер на 39.59 %, а годишният процент на разходите е 47,83%. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит N° 2986323/ 01.06.2024г. лихвеният процент по кредита е в размер на 19.86 %, а годишният процент на разходите е 21,77 %. Твърди се, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 47,83 % , съответно от 21,77 % , е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирма поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 47,83 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител.

Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 47,83 % , съответно от 21,77 % , съставлява невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 47,83 % ГПР, съответно от 2

21,77 % ГПР.. На ищцата не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за която тя следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата, тя не е могла да разбере икономическите последици на поетото от нея задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс. Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 3100лв. с посочен ГПР 47,83 %, , съответно от 21,77 % , с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език е тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС. Според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи /Решение по дело С-186/16г., съображения 60, 70, 71 и 72 от Решението по дело № С-26/13г., Решение от 23.04.2015г. по дело С - 96/14; Решение от 26.02.2015г. по дело С - 143/13; Решение по дело С-47^10;

Решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С 308/15 от 21.12.2016г./ и с оглед на задължителния им характер са съобразени с Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д. № 535/16г. на ВКС, II т.о, с което съдебният състав е приел, че „Тълкуването на СЕС поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата да е така формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин - чл.147, ал.2 ЗЗП". Посочвайки невярна стойност на ГПР в размер на 47,83 %, съответно от 21,77 % , поради което и съобразно изведените критерии в дело С453/10 кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителя е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 3 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, които гласят, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 47,63 %/, съответно от 21,77 %.

Посочен е лихвен процент по кредита /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 47.63 %, съответно от 21,77 %. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04. 2016 г. по дело С 377/14, в което е посочено следното: „Както обаче се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48, от основно значение е потребителят да е получил информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула. Всъщност, от една страна, предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на пазара, тъй като позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му позволява да прецени обхвата на поетите от него задължения. Кредиторът е заблудил потребителя като е посочил по-висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно е създал предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита.

С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ЕПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК. Съгласно Договор за потребителски кредит № 3041883/ 10.09.2024г и договор за потребителски кредит №2986323/01.06.2024г. ., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.З от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети. Спешно нуждаейки се от 4 финансов ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на 10.09.2024г., съответно на 01.06.2024г., е подписал с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължила да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 3881.51лева. ,съответно от 1881,51 лева, платимо като добавък към падежната вноска.