Решение № 268 от 20.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Кюстендил, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело № 20221500500622 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 263095/08.06.2022 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д.П., с адрес за кореспонденция: гр.

Драгоман, ул. „***“ № 58, насочена против Решение № 260082 от 17.05.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2344/2019 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт, районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР да заплати на Л. И. Г. сумите от:

1599,78 лв. – представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.11.2016 г. до 15.11.2019 г., получен с резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 15.11.2019 г. до окончателното плащане на вземането; 204,19 лв. – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до 15.11.2019 г.; 720 лв. – разноски в първоинстанционното производство; и по сметка на КРС 114 лв.- държавна такса, 183 лв. –възнаграждение за вещо лице.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост в мотивите. Твърди, че с обжалваното решение районният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти, доказателства и доводи на страните.

1

Излага, че КРС е приложил неправилно материалния закон, не е съобразил със служебния статут на служителя и приложимите спрямо него правни норми. Твърди, че чл. 9 от НСОРЗ са приложими, когато продължителността на нощният труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в обшия случай КТ установява - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен. А трудът, който служителя е полагал е по 8 часа нощен труд. Сочи, че за служителите на МВР има специален ред и норми при изчисляването на нощния труд. Обосновава се с чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Позовава се на становища на проф. В. Мръчков и МТСП, от които за него е видно, че преизчисляването на нощният труд към дневен не е абсолютно правило. Посочва, че КРС е приложил неправилно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и че не е обосновал защо приема, че е полаган извънреден труд. Моли решението да бъде отменено, да му бъдат присъдени разноски. Прави искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на противната страна. Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л. И. Г., чрез пълномощника му адв. П. Х., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, оспорват се изложените в нея твърдения.

Сочи, че за ищеца се прилага субсидиарно ЗДСл и НСОРЗ, позовава се на т. 23 от ТР 6/06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС. Твърди, че в случая е налице непълнота на нормативния акт. Счита, че ЗМВР регламентира нормална продължителност на работното време за работа при нормални условия на труд, поради което не е изключена трансформация на положени часове нощен труд в дневен коефициент 1,143 и не може да се приложи коефициент 1 (8:8). твърди, че в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на работното време при подневно отчитане, поради което следва да се приложи субсидиарно общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ.

Аргументира се с решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, както и чл. 20 и 31 от ХОПЕС. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени разноски.

С определение от 21.09.2022 г. по в.гр.д. № 360/2022 г. КОС е прекратил делото, като е приел, че в подадената въззивна жалба се съдържа искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, които въззивникът е осъден да заплати и по-конкретно съдът да намали адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца като прекомерно и несъобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. След изпълнение на дадените указания КРС е отхвърлил като неоснователно искането по чл. 248 ГПК.

Кюстендилският окръжен съд, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както се приема в практиката на Върховния касационен съд (решение № 176 от 08.06.2011 г.

2 по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав н а Кюстендилския районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение по отношение на фактическата обстановка и съществото на спора, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на КРС.

В случая във връзка с наведените в жалбата оплаквания съдът във въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на Кодекса на труда / КТ/ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – в частност разпоредбата на чл.

9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

I. Основното възражение в жалбата на въззивника /ответник пред КРС/ е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не НСОР3, тъй като се касае за специална уредба.

1. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал.

1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че работата извън 3 редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. /. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

2. Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

3. В посочения подзаконов нормативен акт липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/. Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ.

4. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората 4 група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравноправно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.

Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия ЗДСл /подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр.

88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение.

Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредба за структурата и организацията на работната заплата.