Протокол № 462 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 175/2026
- Вид
- Протокол № 462
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 13.07.2026
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.291 · Наказателен кодекс
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 462 гр. Варна, 13.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20263100900175 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
Ищецът М. П. Т., редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Г. К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно призован, не се явява законен представител, представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещите лица Р. Б. М. и Й. Л. М., редовно уведомени, явяват се лично в съдебно заседание.
Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. К.: Поддържаме исковата молба. Нямам възражения по проекта за доклад.
Адв. В.: Поддържам отговора. Нямам възражения по проекта за доклад.
1
СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на делото, така както е докладвано с Определение № 786 от 11.05.2026г. и го обявява за окончателен, както следва:
Производството е образувано по предявени от М. П. Т. с ЕГН **********, с адрес ******, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.05.2023 г. в гр. Варна, бул.“Трети март“, по вина на водача на лек автомобил т.а. „Фолксваген JIT" с рег.№ ******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № № 22122001296048 със срок на валидност до 14.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2025 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция по чл.380 от КЗ, до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността виновното лице е ангажирана по силата на споразумение, одобрено с влязло в сила на 24.11.2025г. определение по АХД № 4030/2025г. по описа на ВРС, НО, за това, че на 08.05.2023 г. в гр. Варна, бул.“Трети март“ нарушил правилата за движение – чл.25, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.37, ал.2 от ЗДвП, извършил неправомерна маневра изпреварване, завивайки от лявата пътна лента надясно с цел навлизане в стопански обект и допуснал удар с движещия се в дясна лента пътнически автобус „Соларис урбино“ с рег. ******, в който като пътник пътувала ищцата, като при това й причинил травма на дясното ходило, изразяващо се в счупване /откършек/ в основата на пета предходилна кост на дясното ходило, което травматично увреждане довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 5-6 седмици. След настъпилото ПТП ищцата била отведена в Спешен център на МБАЛ „Св.
Анна"-гр. Варна, където отказала поставянето на гипс, а на мястото на увреждането била поставена ортеза за период от 4 седмици. Вследствие причинената й травма е била в отпуск по болест за период от около 2 месеца, през който не е могла да изпълнява трудовите си задължения. След възстановяването функцията на крайника в медицинския аспект на това понятие, болките в тази област продължили още около 5-6 месеца.
Понастоящем въпреки изминалия значителен период от време продължава да чувства спорадични болки в мястото на увредата най-вече при промяна на времето. Съществува и травма в психически аспект, като за период от около 3 4 месеца ищцата била изключително притеснена, сънувала случилото се и вследствие на това страдала от безсъние, плачела безпричинно, страхувала се да се качва в МПС, не излизала извън дома си дълго време. Към момента на 2 възникване на ПТП ищцата е била изпълнила всички предписания на ЗДвП и ППЗДвП, които са й вменени като задължения от законодателя. Тъй като към датата на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалата отправила към застрахователя извънсъдебна претенция на 07.03.2025г. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Към момента на депозиране на исковата молба обезщетение не е определено и изплатено.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който поддържа, че искът е частично основателен, но значително завишен по размер.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното събитие и вината на застрахования водач.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в това, че веднага след качването си в автобуса ищцата вместо да заеме място или да се захване за наличните в автобуса обезопасителни елементи – поручни, колони или друга опора, е пристъпила към закупуване на билет от автомата, като е държала чантата си в дясната ръка, видно от обясненията й в досъдебното производство. По този начин сама се е поставила в ситуация на повишен риск от загуба на равновесие при рязко спиране на автобуса, каквото е обичайно явление в градския транспорт. Счита, че съпричиняването следва да бъде определено на не по-малко от 30%. На следващо място поддържа доводи за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, при съобразяване на факта, че временното затруднение в движението е продължило около 5-6 седмици, след което функцията на крайника е възстановена в пълен обем, ищцата е отказала поставянето на гипс и е ползвала ортеза само за 4 седмици, липсват данни за усложнения или оперативна намеса, ползвала е болничен около 2 месеца, пострадалата е напълно възстановена. Счита, че справедливото обезщетение не следва да надвишава 6 000 – 8 000 евро., като от него допълнително следва да се приспадне приносът на ищцата за настъпване на вредата.
Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.
154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:
- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;
- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;
- настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото - вид, характер, 3 интензитет и продължителност на неимуществените вреди;
- причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредите – имуществени и неимуществени;
- момента на предявяване на застрахователната претенция и изтичане на сроковете за произнасяне на застрахователя;
- настъпването на изискуемостта на задължението;
- положителните факти, оборващи релевираното от ответника възражение за съпричиняване – че е спазил задълженията си и правилата за безопасност при пътуване в превозно средство на обществения транспорт.
В тежест на ответника, от своя страна, е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици и по-конкретно твърдението, че възстановителният период е приключил без усложнения в кратки срокове и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил към датата на ПТП, както и настъпването на ПТП на 08.05.2023 г. с участници ищцата и застрахования автомобил.
УКАЗВА на страните на основание чл. 300 ГПК, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно влязло в сила споразумение, одобрено с протоколно определение № 954/24.11.2025 г. по АХД № 4030/2025г. по описа на ВРС, което има силата на влязла в сила присъда на основание чл. 383, ал. 1 от НПК.
Адв. К.: Да се приемат доказателствата.
Адв. В.: Да се приемат представените доказателства.
СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства с исковата молба са допустими и относими към предмета на спора и същите следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба, заверени копия на писмени документи, както следва: констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.06.2023 г.; протокол рег. № 954/24.11.2025 г. по АНД № 20253110204030 по описа на ВРС, НО; писмо от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД относно щета № 0000-1000-03-257167/07.03.2025 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на 4 мярка за неотклонение гр. Варна от 23.07.2025 г.; автотехническа експертиза по ДП № 220/2023 г. по описа на сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР-Варна; съдебномедицинска експертиза № 261/2023 г.; лист за преглед на пациент в спешно отделение № 0296/08.05.2023 г. на М. Т.; удостоверение за банкова сметка от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ на Г. Н. К. към дата 29.07.2024 г.; ел. справка от Търговския регистър за актуално състояние на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД към дата 10.02.2026 г. и адвокатско пълномощно.
ПРИЛЛАГА постъпилото с писмо вх. № 15805 на 15.05.2026 г. АХД № 4030/2025 г. по описа на Варненски районен съд, 15-ти състав, ведно с ДП № 220/2023 г. по описа на ОД на МВР-Варна.
Адв. В.: Ако не възразявате, тъй като по отношение на медицинската част на експертизата има много оскъдни данни, да разпитаме първо свидетелите.
В.л. М.: Не бързам.
В.л. М.: За мен също няма проблем.
Адв. К.: Уважаема госпожо Председател, по моя грешка водим само един свидетел, тъй като другият дойде с къси гащи и чехли и няма как да дойде в залата. Водим един, а по отношение на другия - оттегляме искането си.
С оглед изявлението на ищцовата страна, че не поддържа искането си за разпит на допуснатия втори свидетел, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.253 от ГПК за отмяна на Определение № 786 от 11.05.2026 г., в частта, с която доказателственото искане е уважено.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетел Е.Д.С., при режим на водене от ищцовата страна за установяване на претърпените болки и страдания.
ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК, Определение № 786 от 11.05.2026 г., в частта, с която на ищцовата страна е дадена възможност да ангажира гласни доказателства чрез разпит на втори свидетел.
ПРИСТЪПВА към разпит н а свидетеля, воден от ищцовата страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
Е.Д.С., ЕГН **********, българка; българска гражданка; омъжена; неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
5
Свид. С.: Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
Ищцата ми е свекърва.
На въпроси на адв. К.:
Свид. С.: Произшествието беше 2023 г. Свекърва ми си беше дошла със съпруга си на почивка. Те живеят в Кипър и работят там. Май месец ли беше, юни, не помня точно дата. Дойдоха си, качиха се в автобус. Не, аз не съм присъствала, тя ми го е разказвала. Аз не съм присъствала с тях. Разказа ми, че се е качила в автобуса със съпруга си и той е седнал да пази места. Тя е отишла да вземе билетче от тези новите автомати и като е понечила да сложи парички в автомата, шофьорът е забил спирачки и тя е паднала. Това ми разказа и яз я попитах, в смисъл не е ли имало къде да се хване нещо, в смисъл какво се е случило точно. Тя ми каза, че не е имало около нея нищо, за което да се хване. Имало е само тези горните, не знам как се казват точно … След инцидента я видях същия ден, да. Те си хванаха такси и отидоха до „Спешното“. След това се видяхме вечерта с нея. Въобще не се чувстваше добре, болеше я. Две седмици си бяха тук горе-долу и тръгнаха за Кипър, тъй като им свърши почивката. Бяха и́ поставили шина, която трябваше да я носи един месец, след като си тръгнаха тук и́ поставиха шината. Махнаха я в Кипър и още един месец си е била вкъщи в болничен. Ходеха на рехабилитации, на раздвижвания, беше много трудно докато започне, в смисъл да се движи нормално. Беше и́ много трудно. Чувахме се абсолютно всеки ден. След това се върна на работа, тъй като няма как да се случат нещата, те работят там. Но не можеше … Тя работи като готвач в ресторант.