Решение № 2092 от 30.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2092 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330104508 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от М. Н. М. срещу А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД.

Твърди се, че на 26.09.2023 г. при справка в офис на ответника му било посочено, че по неговото ЕГН е налице неплатено задължение и ищецът платил сума 1939,74 лв. Твърди, че има и други договори, сключени с А1, по които винаги е плащал дължимите суми. При справка по-късно установил, че тази сума вероятно е платена погрешно, не е разбрал защо е платена и има ли услуга, по която да е дължима. Твърди, че ответникът има лимит за всяка услуга, след което тя се спира, като услугите не са били спирани на ищеца.

Ищецът твърди, че няма основание, поради което да дължи тази сума, нито знае как е образувана. Изпратил писмена покана до ответника на 28.11.2024 г. да му бъде възстановена платената сума. Отговорът бил, че няма основание да се върне плащането, тъй като имало дълъг срок за обжалване на суми по издадени фактури, който бил 6-месечен. Ищецът счита, че това изявление е признание за недължимо платена сума, но и отказ за връщане на сумата. Ето защо моли съда да осъди ответника да му върне сумата в размер на 1939,74 лв. като платена без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита иска за неоснователен. Признава следните факти: наличието на заплатена сума 1939,74 лв., както и че същата е платена на 26.09.2023 г. в магазин на А1.

Твърди, че между А1 и „Унистудент“ ЕООД е сключен договор от 25.05.2023 г., като едноличен собственик на капитала на второто дружество бил ищецът.

Сочи се, че при посещението му в магазина на ответника са посочени именно 1 задължения на „Унистудент“ ЕООД, на което е бил управител към онзи момент. Сочи, че в тази връзка с платената сума са платени задължения на дружеството по фактури с дати: **********г.. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за основателността на който следва да се установи плащането на процесната сума от ищеца на ответника без валидно правно основание в тази връзка.

Страните не спорят, че на 26.09.2023г. ищецът платил на ответника сумата от 1939,74 лв. Ответникът твърди, че сумата е платена не за лични задължения на ищеца, а за задължения на дружеството „Унистудент“ ЕООД, на което ищецът бил едноличен собственик на капитала и управител. В тази връзка сочи, че между това дружество и ответника е сключен договор за мобилни услуги от м.05.2023г. Ищецът не оспорва сключването на договора между дружеството „Унистудент“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД, но оспорва договорът да е влязъл с сила, както и да са предадени сим-картите и устройствата по този договор. Твърди също дружеството „Унистудент“ ЕООД да се е отказало от договора на 28.05.2023г.

Установява се от заключението на основаната ССЕ, че плащането от 26.09.2023г. е разпределено от ответника за погасяване на задължения по договор с „Унистудент“ ЕООД. Този договор е представен от ответника и от него се установява, че страните уговорили по силата на две приложения предоставянето на мобилни услуги от ответника на дружеството „Унистудент“ ЕООД по 10 мобилни номера.

Съдът не споделя довода на ищеца, че този договор не е влязъл в сила, тъй като съгласно клаузите му влиза в сила с подписването му винаги когато на потребителя се представят крайни устройства. Тази клауза означава, че дори при предоставяне на крайни устройства, договорът влиза в сила при подписването му. В случая е налице подпис на представляващия дружеството „Унистудент“ ЕООД , а именно – ищеца, както на договора, така и на приложенията към него.

Ответникът обаче не доказва при пълно и главно доказване разпределените му в тежест факти, че задълженията по този договор са възникнали. С оглед корелативността на облигационната връзка, за да възникнат задължения за плащане на месечна абонамента такса, каквито единствено са начислени в представените от „А1 България“ ЕАД фактури, ответникът първо следва да е предоставил услугите, за които се е задължил. В тази връзка ищецът възразява, че не са представени нито сим-карти по договора, нито обещаните две мобилни устройства. Ответникът признава уговарянето на такива мобилни устройства, които е следвало да се предоставят безплатно на дружеството „Унистудент“ ЕООД, но не доказва нито предаването на тези устройства, нито, което е по-важно, предаването на сим-картите, с които да се ползват мобилните номера, посочени в договора от м. май,2023г.

2

По този начин ответникът не доказва изпълнение по договора с „Унистудент“ ЕООД, въз основа на който е приел плащането от ищеца.

Неоснователен е доводът, че възражението за непредаване на сим-картите не е своевременно. То е направено като отговор на отговора на исковата молба, в който за първи път се навеждат твърдения, че платената сума от ищеца е прихваната за изпълнение на задълженията на представляваното от него дружество. В предпроцесуалните отношения между страните, ищецът твърди да не е разбрал какво задължение точно плаща, а от допълнителното задължение на ССЕ се установява, че дружеството „Унистудент“ ЕООД не е осчетоводило процесните фактури, т.е. не е приело като възникнали, а впоследствие и като платени задълженията по представените от ответника фактури. Следователно, липсват доказателства процесното плащане да е било предназначено както от ищеца в лично качество, така и от дружеството „Унистудент“ЕООД за погасяване на задължения на последното дружество по договора от м. май, 2023г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД.

Всичко изложено води до извода, че ищецът е платил процесната сума на ответника, но същият не доказва валидно правно основание за нейното получаване и задържане. От една страна, от основаното заключение на ССЕ се установи, че ищецът в лично качество има договор с ответника, по който няма неплатени задължения. От друга страна, ответникът е прихванал процесното плащане за погасяване на задължения по договор от 2023г., сключен с „Унистудент“ ЕООД. Тези задължения ответникът не доказа да са възникнали, тъй като не доказа да е изпълнил насрещните си задължения по договора да предостави съответните мобилни услуги, чрез предаване на сим-карти на „Унистудент“ ЕООД.

Ето защо процесната сума е получена без основание и подлежи на връщане на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.01.2025г., до окончателното плащане. Искът, като основателен, ще се уважи.

При изхода от спора право на разноски има ищецът, който е сторил такива, както следва: 1238 лв./632,98 евро (78 лв. за държавна такса, 800 лв. за адвокатски хонорар, 360 лв. за ССЕ).

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр.София, 1309, район Илинден, ул."Кукуш"№1, да плати на М.

Н. М., ЕГН:**********, с адрес: *****, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 991,77 евро/1939.74 лв., платена от М. Н. М. на 26.09.2023г. и получена от „А1 България" ЕАД без основание.

ОСЪЖДА „А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, да плати на М. Н. М., ЕГН:**********, разноските по делото в размер на 632,98 евро.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок 3 от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4