Решение № 260648 от 03.06.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260648 / 3.6.2021г. гр. Перник, 03.06.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 5183 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Г.Д.П., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. П.С., срещу „Струма про инженеринг” ЕООД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца и ответника, че към датата 27.09.2019 г. ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество като е заемал длъжността „общ работник“ с код по НКПД 96220001 въз основа на трудов договор, сключен между ищеца като работник и ответника като работодател на 26.08.2019 г. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудов договор с ответното дружество, сключен на 26.08.2019 г., като бил назначен на длъжност „общ работник” по длъжностна характеристика, с код по НКПД 96220001.

На следващо място се посочва, че на 27.09.2019 г. около 17.00 часа, докато работел на обект на работодателя ищецът претърпял трудова злополука като получил множество травми. Това наложило продължително и скъпо лечение като довело до имуществени и неимуществени вреди за работника. Ответното дружество обаче не изпълнило законовите си задължения и не декларирало злополуката като трудова такава. В тази връзка и такова деклариране извършил самият работник. Последвало разследване на злополуката от НОИ като в хода на същото ответното дружество оспорило наличието на трудово правоотношение между него и ищеца с аргумент, че последният не бил подписал трудовия си договор.

Твърди се, че ищецът е подписал трудов договор с дата

26.08.2019 г., но ответникът работодател не му е връчил копие от него, а впоследствие документът бил унищожен.

Излагат се подробни доводи, че между страните бил сключен валиден трудов договор с дата 26.08.2019 г. като работодателят дори подал уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ и чл. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., а освен това внасял на работника и дължимите му социални и здравни осигуровки като представил и данни в НАП за трудовия му доход. По тези съображения ищецът счита, че между него и ответника е налице валидно трудово правоотношение, но за него е налице интерес от установяването му по съдебен ред, предвид направеното от дружеството оспорване на този факт при НОИ.

С исковата молба е представена медицинска документация, справка за актуално състояние на трудови договори за Г.Д.П., декларация за трудова злополука, констативен протокол № КП-5-13-00781203/09.07.2020 г., задължителни предписания № ЗД-1-13-00781038/07.07.2020 г., удостоверение от НАП, справка за задължително здравно осигуряване.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител – адв. Т., е постъпил писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна и недоказана. В тази връзка на първо място се твърди, че между страните не е сключен трудов договор на 26.08.2019 г. Посочва се, че ищецът действително е кандидатствал за работа и е бил поканен да постъпи на работа като представи нужните документи, а за целта бил съставен и проект на трудов договор. Въпреки това обаче ищецът така и не се е явил, не е подал молба за назначаване на работа, съответно не е подписал трудов договор и длъжностна характеристика.

Междувременно обаче дружеството предприело нужните стъпки за регистрация на трудовия договор в НОИ, доколкото не било известно, че ищецът нямало да подпише същия.

Поддържа се, че ищецът не е подписал трудов договор, поради което и няма копие от същия за себе си, като се оспорва твърдението, че ответникът е унищожил договора. Обръща се внимание, че именно ищецът бил действал недобросъвестно, доколкото не подал молба за постъпване на работа. Излагат се подробни доводи, че трудово правоотношение може да възникне само въз основа на трудов договор, съставен в изискуемата от закона писмена форма и носещ подписите на страните по него. В тази връзка се поддържа, че наличието на трудово правоотношение не може да се доказва чрез други косвени доказателства.

На следващо място се твърди, че уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ не представлява доказателство за сключен трудов договор, а само израз на задължение на работодателя пред НОИ, поради което и няма обвързваща материална доказателствена сила.

Възразява се срещу искането за допускане на експертиза, както и на свидетелски показания. Поддържа се, че наличието на трудово правоотношение не можело да се доказва с други доказателства извън трудовия договор, особено с гласни такива. С тези аргументи се иска исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски като се прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Представят се писмени доказателства: протокол изх. № ПР2024266/10.09.2020 г. от ГИТ и акт № 22-006982 от ГИТ.

В хода на производството по делото са представени: обяснение във връзка с инцидент от „Струма про инженеринг“ ЕООД, протокол за разследване на трудова злополука № 1/30.09.2019 г., трудов договор № 11/26.08.2019 г.

/подписан единствено от И.И./, трудов договор №

11/26.08.2019 г. /подписан от И.И. и Г.П./, длъжностна характеристика /подписана/, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ /два броя/, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ; трудов договор № 11/26.08.2019 г. /подписан единствено от И.И./, длъжностна характеристика /неподписана/, полица по задължителна групова застраховка трудова злополука с добавък № 1, служебна бележка, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за разпит на свидетел /2 броя/, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /2 броя/ и трудов договор № 11/26.08.2019 г. /подписан единствено от И.И./ с придружително писмо от НОИ.

По делото е изготвена съдебно счетоводна /ССчетЕ/ експертиза.

Разпитани са и трима свидетели.

В съдебно заседание, проведено на 10.05.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска.

Процесуалният представител на ответника счита иска за недоказан, поради което иска същият да бъде отхвърлен.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на свидетеля И.М.И. /без дела и родство със страните/ се установява, че същият е управител на търговско дружество, чрез което е предоставял счетоводни услуги на ответника по граждански договор. В тази връзка и свидетелят не познава ищеца, но е изготвил документи за сключване на трудов договор между последния и ответника. Уточнява, че ответникът му е изпратил данните /имена, ЕГН, длъжност, работен ден, копие от лична карта/ на ищеца на 25.08.2019 г. по електронна поща, поради което свидетелят изготвил трудов договор между страните по делото с дата 26.08.2019 г. и дата на начало на изпълнение на задълженията 27.08.2019 г., като на свой ред го изпратил на работодателя. Отново на 26.08.2019 г. свидетелят е декларирал трудовия договор по чл. 62 от КТ. В тази връзка свидетелят уточнява, че по начало не получава обратна връзка дали изготвените от него трудови договори са действително подписани, но след като декларира трудов договор пред НАП изпраща съответното уведомление на ответника „Струма про инженеринг“ – в случая уведомлението било получено от свидетеля на 27.08.2019 г. съответно още на същата дата изпратено на работодателя. Уточнява и че няма спомени как е получил данни за трудовия стаж на ищеца, доколкото не помни да е виждал трудовата му книжка.

На следващо място свидетелят посочва, че е разбрал за проблем при подписването на трудовия договор на ищеца едва през м. май 2020 г. по повод проверка от страна на НОИ и инспекция по труда, когато му били изискани документи. В тази връзка посочва, че има пълномощно от ответника да изпраща със собствения си електронен подпис съответните уведомления до НАП.

От показанията на свидетеля се установява, че същият няма достъп до личните трудови досиета на служителите на ответното дружество, като не знае и дали последното има сключена застраховка трудова злополука.

Посочва обаче че е попълвал документи по повод трудова злополука, настъпила с ищеца. В тази връзка посочва и че като част от счетоводното обслужване, което предоставя на ответника, изготвя и ведомости за заплати като има спомени да е изготвял такава и за ищеца, както и за лицата С.М. и Ф.Р..

На следващо място свидетелят посочва, че има отношение и към болничните листове на работниците в дружеството на ответника като изпраща същите със своя електронен подпис в НОИ. В тази връзка посочва, че е получил от страна на ответника два броя болнични листове на ищеца, които е изпратил в НОИ.

Следващите болнични листове обаче получил от НОИ с предписания за предаване, които изпълнил. Уточнява и че тези болнични били плащани от НОИ, към което свидетелят няма отношение.

От показанията на свидетеля Ф.К.Р. /без дела и родство със страните/ се установява, че познава ищеца от около 7 години, доколкото двамата са работили на едни обекти през годините. В тази връзка и свидетелят знае, че ищецът е работил в ответното дружество, доколкото именно той осъществил връзка между страните /ищеца и представител на ответното дружество С.С./ по повод работа по канализация в гр. София. Уточнява, че лицето С.С.

/управител на ответното дружество, вписан в Търговския регистър/ като представител на ответника потърсил първо него и след като свидетелят му предоставил документите си, му била предложена работа.

По този повод С.С. помолил свидетеля да му осигури и други подходящи работници, поради което и свидетелят потърсил ищеца. В тази връзка свидетелят дал телефония номер на ищеца на лицето С.С. и двамата се договорили.

На следващо място свидетелят посочва, че сам започнал работа при ответното дружество, но трудов договор така и не му бил предоставен за подпис, поради което свидетелят твърди, че подал жалба в инспекция по труда.

Доколкото известен период от време свидетелят не получил заплащане твърди, че напуснал работа на обекта като уточнява, че работил при ответника от 19.08.2019 г. до 12.09.2019 г.

От показанията на свидетеля се установява, че ищецът също започнал работа при ответника на 19.08.2019 г. Доколкото обектът на работодателя бил в гр. Перник свидетелят твърди, че всеки ден взимал ищеца от автогарата в гр. Перник и вечер го връщал там, след което продължавал своя път към с. Яржиловци. Уточнява, че не знае до 12.09.2019 г. ищецът да е претърпял инцидент. В тази връзка свидетелят поддържа, че именно той бил технически ръководител на обекта, като имал задължение да провежда ежедневен инструктаж на работниците и това се удостоверявало в специална книга. Посочва, че по указания на работодателя в тази книга били записани лицата на трудов договор с ответника и сред тези лица бил и ищецът Г.П., за когото ответникът твърдял, че има официален трудов договор. Уточнява, че на обекта, където работели, ответното дружество „Струма про инженеринг“ било подизпълнител на „Рай комерс“, поради което и работниците се подписвали в негова книга за инструктаж.

Относно работата на ищеца на обекта свидетелят разказва, че Г.П. подготвял и полагал тръби за канализация на дълбочина 3 метра – уточнява, че изкоп се правел от багер, ищецът полагал тръби долу в изкопа и след това се засипвало с пръст покрай тръбата. Предвид естеството на работата и собствената си длъжност свидетелят посочва, че изискал книга за инструктаж от С.С. за „Струма про инженеринг“, но такава така и не му била предоставена. По тази причина свидетелят сам закупил книга и водил същата от 03.09.2019 г. до 12.09.2019 г. и работниците, в това число ищецът, се подписвали в нея.

На последно място свидетелят посочва, че след като напуснал работата си при ответника поискал да сключи трудов договор с друго дружество. От там обаче му обяснили, че в НАП свидетелят има действащ трудов договор с ответното дружество и същият първо трябвало да бъде прекратен. В тази връзка и свидетелят посетил НАП и доколкото получил същата информация се свързал със С.С. да прекрати договора му, а по този повод подал и жалба, защото не могъл да започне работа, докато не се прекрати предишният договор.