Решение № 137 от 03.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. С., 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440101444 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца А.

А. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, действащ чрез пълномощника си адвокат Б. М. - АК П. срещу ответника Р. Г. град С. към ***, с адрес град С., ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, след допуснато изменение на исковата претенция, на основание чл.214 от ГПК, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2102,81 € /4112.74 лв./. представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 04.10.2022 г. до 30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 02.10.2025 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 332,39 € /650,10 лв./, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 04.10.2022г. до 30.09.2025г.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът работи по служебно 1 правоотношение по ЗМВР при Р. Г. град С. ****, заема длъжността „***“ в Г. като полага 24-часови смени, като държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВ, включително и нощен труд.

За периода 04.10.2022 г. - 30.09.2025 г. е положил нощен труд, който след преизчисляване води до незаплатени извънредни часове за всяко тримесечие, както следва: IV трим. 2022 г. – 257,40 лв.; I трим. 2023 г. – 250,54 лв.; II трим.

2023 г. – 271,13 лв.; III трим. 2023 г. – 250,54 лв.; IV трим. 2023 г. – 219,65 лв.; I трим. 2024 г. – 326,04 лв.; II трим. 2024 г. – 302,02 лв.; III трим. 2024 г. – 219,65 лв.; IV трим. 2024 г. – 260,83 лв.; I трим. 2025 г. – 260,83 лв.; II трим. 2025 г. – 260,83 лв.; III трим. 2025 г. – 260,83 лв. Общият размер на дължимото възнаграждение възлиза на 3 140,29 лв. Твърди, че към момента този труд не е преобразуван, начислен и заплатен, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Към момента този извънреден труд не е преобразуван, начислен и заплатен, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищецът твърди, че съгласно ЗМВР извънредният труд следва да се заплаща с увеличение от 50%. В част от приложимите наредби липсва уредба за преобразуване на нощния труд, което представлява празнота. При такава следва да се прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда преобразуване с коефициент 1,143.

След измененията в ЗМВР от 2020 г. този коефициент е заменен с 1, което води до по-неблагоприятно третиране на служителите в МВР спрямо други работници. Това противоречи на правото на ЕС и на принципа за равнопоставеност, както е прието и в практиката на СЕС. При липса на валидна уредба следва да се приложи предходният режим или общите правила, като нощният труд се преизчислява с коефициент 1,143.

Преизчисленият труд над нормата представлява извънреден труд и подлежи на заплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че оспорват предявената искова молба като изцяло неоснователна.

Ответникът твърди, че настоящата претенция се основава на разбирането, че спрямо служебното правоотношение следва да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което становище е изцяло неправилно.

Твърди, че безспорно по делото е, че през процесния период ищецът е заемал длъжност като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.2 от същия закон, статутът на тези служители се урежда от ЗМВР, който има характер на специален закон и дерогира приложението на общите разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите актове към него. Именно поради това разпоредбите на КТ и НСОРЗ, включително тази на чл.9, ал.2, са неприложими към процесното правоотношение и не могат да служат като 2 основание за формиране на претендираното вземане.

Сочи, че от събраните по делото данни е видно, че през процесния период ищецът е полагал труд при условията на сумирано изчисляване на работното време, на 12-часови дневни и нощни смени, съгласно утвърдени графици. При този режим отработеното време се отчита за определен отчетен период, като се извършва съпоставка между действително отработените часове и нормативно установената норма. Положителните и отрицателните разлики се компенсират, като извънреден труд е налице единствено при превишаване на нормата за съответния период. В тези случаи такъв труд е бил надлежно отчитан и заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Твърди, че съществено значение за спора има обстоятелството, че в специалната уредба на ЗМВР е предвидена еднаква нормална продължителност на дневния и нощния труд – 8 часа. Това законодателно решение изключва необходимостта от приравняване на нощния труд към дневен чрез използване на коефициент, какъвто е предвиден в трудовото законодателство. Напротив, в чл.187, ал.4 от ЗМВР изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневния и нощния труд, което в случая е равно на единица. Същото правило е възпроизведено и в приложимите за процесния период подзаконови нормативни актове: Наредба №8121з1353/15.12.2020 г. и Наредба №8121з 922/22.07.2022 г., които изрично предвиждат прилагане на коефициент 1. Следователно, прилагането на коефициент 1,143, както претендира ищецът, е в пряко противоречие със специалната нормативна уредба и би довело до неправомерно увеличаване на отчетеното работно време и до изкуствено формиране на извънреден труд, без реално да е налице такъв.

Твърди още, че е неоснователно и твърдението за наличие на празнота в правото, която да налага аналогично приложение на разпоредби от други нормативни актове. Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, аналогия се допуска само когато е налице непълнота в правната уредба и сходство на регулираните обществени отношения. В конкретния случай такава непълнота не съществува, тъй като ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове съдържат пълна и изчерпателна регламентация на работното време, нощния труд и начина на неговото отчитане и заплащане.

Горните изводи се подкрепят и от задължителната съдебна практика. С Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. на Върховния касационен съд изрично е прието, че при отчитане и заплащане на нощния труд на служителите в МВР не намират приложение разпоредбите на Кодекса на труда и НСОРЗ, както и че не се допуска превръщане на нощния труд в дневен чрез използване на коефициенти, различни от предвидените в специалния закон.

Това разрешение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено при разглеждане на настоящия спор.

3

Сочи се практиката на Съда на Европейския съюз, според която държавите членки могат да предвидят различна продължителност и режим на нощния труд за работещите в публичния сектор, включително полицаите, при условие че са налице компенсаторни механизми. В българското законодателство такива механизми безспорно са предвидени, като включват по-благоприятни условия за заплащане, по дълъг платен годишен отпуск, повисоки обезщетения при прекратяване на правоотношението, допълнителни социални придобивки и по-благоприятен режим на пенсиониране. Поради това не може да се приеме, че е налице неравно третиране или нарушаване на принципа на равенство.

Ответникът твърди, че с оглед на изложеното следва да се приеме, че липсва правно основание за претендираното от ищеца допълнително възнаграждение, тъй като не е налице неизплатен извънреден труд, а приложението на коефициент 1,143 е недопустимо.

Твърди, че по отношение на предявения акцесорен иск за заплащане на лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите следва да се отбележи, че неговата основателност е обусловена от основателността на главния иск.

При положение че главната претенция е неоснователна, то и искът за лихви се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Поддържа иска чрез процесуалния му представител адв. М.. Прави се искане за изменение размера на иска на основани чл. 214 ал. 1 от ГПК с оглед заключението по експертизата. Изразява становище по същество. Представя договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковете и след допуснатото изменение на техните размери.По съществото на спора моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. По делото е прието и заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е обявено за безспорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от заключението на вещото лице.

Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора 4 на исковата молба, както и дали е приложима методиката на чл.9, ал.2 НСОРЗ, при която положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване с коефициент 1,143 за процесния период.

За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период са били положени от ищеца реално общо 1824 часа, в т.ч. 1764 часа в работни дни и 60 часа в дни на официални празници. Положените часове нощен труд за периода от 04.10.2022г. до 30.09.2025г. не са преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1.143. Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. При направените изчисления, положените общо 1824 часа нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер на 2084 часа, като в т.ч. 2016 часа са положени в работни дни и 68 часа в дни на официални празници.Общата сума на не начислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд, изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50% надбавка за редовни е в работни дни и 100 % надбавка в официални празници за периода 04.10.2022г. до 30.09.2025г. е в размер на 2102,81 € /4112,74 лв./ ведно със законната лихва.