Решение № 203 от 01.11.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Бургас, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Х. Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500167 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на КОНПИ, чрез процесуален представител И. В. - началник на ТО Бургас адрес за призоваване: гр.Б., ул.“Ф.

К.” № *, ет.* тел.:* против Решение № 260001 от 14.02.2024г., постановено по гр. дело № 2768 по описа на БОС за 2020г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати нарушения процесуалния и на материалния закон. Оспорват се правните и фактически изводи на съда по съществените въпроси за формиране на приходите, разходите и нетния доход на ответниците, което е довело до неправилно определяне на несъответствието. Моли да бъде отменено решението и постановено ново по същество на спора, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Иска присъждане на разноски.

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемите. В отговора се възразява против направените оплаквания и се изразява становище за правилност на обжалваното решение. Иска се неговото потвърждаване.

Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявените от Комисията искове за отнемане на конкретно посочени вещи-движими и 1 недвижими от въззиваемите по съображения, че ищцовата Комисия не е провела пълно доказване на факта на наличие на значително несъответствие между притежаваното имущество и нетния доход на страните в проверявания 10-годишен период.

Пред съда са установени следните фактически положения:

Ответникът се е признал за виновен и е постигнал споразумение по НОХД № 1321 по описа на Бургаския районен съд за 2019г., по обвинение, че е извършил престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК, което е достатъчно основание за започване на проверката по закона.

Периодът на проверката по отношение на ответника Й.Х. е съобразен с предвидения по закон десетгодишен период назад, считано от датата на образуване на проверката, а именно от 07.06.2009г.-07.06.2019г.

Оспорено е с отговора на исковата молба възпприетото от Комисията фактическо съжителство на двамата ответници за целия проверяван период, като със свидетелски показания е установено, че за около 7 години те са живели разделени, а през 2017г. са сключили брак.

По този въпрос съдът изследва събраните по делото доказателства, които преценени в съвкупност позволяват извода, че ответниците са били във фактическо съжителство. На фона на установените факти, че ответниците имат две деца, регистрирани са на общ адрес в проверявания период, едновременно са живели и работили в една и съща друга държава, пътували са в един и същи лек автомобил или с един и същи полет при напускане на страната и при връщане в България, не са убедителни свидетелските показания за настъпила раздяла в периода след раждането на второто им дете до годината, през която са сключили граждански брак.

След направен от ищеца отказ от искове и прието от съда намаление на исковете, наличното имущество предмет на искане за отнемане от ответниците или от всеки от тях е както следва:

23,21/88,50 кв.м. иделни части от сграда с идентификатор *** с адрес на имота: град Б., п.к. *, улица „Т*“ № * с пазарна стойност 31 559, 72лв.

Лек автомобил, рег. № * с дата на първоначална регистрация 01.06.1999г., придобит с договор за покупко-продажба от 17.01.2019г. с пазарна стойност към предявяване на иска 4100 лв.,

Лек автомобил, рег. № *, с дата на първоначална регистрация 19.04.1996г., придобит с договор за покупко-продажба от 03.10.2013г. на стойност по пазарни цени 700 лв.

Лек автомобил, рег. №*, с дата на първоначална регистрация 19.06.1996г., придобит с договор за покупко-продажба от 21.12.2015г. на стойност по пазарни цени 1380лв.

Лек автомобил, рег. № *, с дата на първоначална регистрация 24.08.1994г., придобит с договор за покупко-продажба от 20.05.2016 г. на стойност по пазарни цени 2120 лв.

По пазарни цени общата стойност на имуществото възлиза на 39 860лв.

През проверявания период са закупени един недвижим имот на стойност 2

59 000 лева за целия имот (обоснована е оценката на вещото лице – оценител на недвижими имоти Ч., която е съобразена и с доказаните факти на сключен договор при финансиране на продажбата с банков кредит) и МПС-ва в общ размер на пазарните оценки 15 180лв. (по оценка на в.л. А. л.787).

Доводите за неправилно определяне на цената на недвижимия имот с оглед включване на ДДС не намират опора в ЗДДС. Сделката е сключена за имот, който е построен повече от 60 месеца преди покупката по данни от представения нотариален акт на продавача по договора.

Общата стойност на придобитото и налично в края на проверявания период имущество възлиза на 74 180лв.

Установено е по делото по всички варианти на заключението на в.л.

Ангелов превишение на разходите над доказаните доходи и приходи със законен източник.

Най- малкото по размер превишение е това по вариант –Таблица № 3 (л.787) -175 392,24 лв., а най- значително е превишението по вариант Таблица № 3-А -223 679,84лв.

От правна страна при така установените факти съдът съобрази следното:

Предявените искове са с правно основание чл.154, ал. 1 във вр. чл. 153, ал.1 и ал. 2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (Закона).

За да възникне право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, се изисква при условията на пълно доказване установяване на няколко материални предпоставки:

На първо място следва ответникът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл.108 от закона.

Това обстоятелство се доказва по делото и обосновава законност на извършената проверка по силата на чл.108, ал.4 от Закона.

Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в закона размер Едва след установяване на такова превишение, както приема ВКС в множество свои решения, подлежи на изследване въпросът, дали даден доход има законен характер в какъвто смисъл са направени въззивни оплаквания от страна на Комисията. Този въпрос е конкретен и съдът го преценява с оглед установените факти в настоящото дело, като от значение е основанието за получаването на дохода.

По делото, въз основа на възприетите от съда за установени по вид и размер доходи, приходи и източници на финансиране за целия проверяван период със законен произход, намалени с всички установени по делото разходи (за издръжка, пътувания извън страната, погасяване на публични задължения от данъци и такси, погасяване на кредити и др.) се установява нетен доход, който съпоставен с паричната стойност на придобитото в проверявания период имущество – недвижим имот и движими вещи не разкрива отрицателно несъответствие, надхвърлящо размера на 150 000лв.

3

За да обоснове твърдение за наличие на значително несъответствие ищецът, в своя икономически анализ, се позовава на нетен доход, посочен като отрицателна величина в размер на 270 549,83лв. (последното посочено и във въззивната жалба) и по този начин формира значително несъответствие в размер над законоустановените 150 000лв. При съответното възлагане на задачата към вещото лице, то също посочва по години и обща за проверявания период различните по размер отрицателни величини, които впоследствие, при съпоставката с пазарната стойност на имуществото разкриват значителното несъответствие.

Въззивният съд не споделя подобен подход.

В своята актуална съдебна практика по въпроса за формиране на нетния доход, ВКС е имал повод да посочи, че нетният доход не може да бъде отрицателна величина. При недостиг на средства се приема извод за отсъствие на нетен доход или нетен доход равен на нула. В този смисъл е и Решение № 50130 от 3.01.2024г. на ВКС по гр.д. № 5134/2021г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Ц., в което при съобразяване с постановките относно неналичното имущество и парични средства, обобщени по реда на тълкуването по задължителен начин за съдилищата, се поддържа, че нетният доход може да бъде само нулев, но не и отрицателен.

При това положение, като приема нулев нетен доход въззивният съд установява несъотвествие в размер на общата стойност на наличното и придобито в проверявания период имущество, което обаче е под 150 000лв.

След като по делото не са установени изискуемите при условията на кумулативност предпоставки за възникване на правото на държавата да отнема имущество като незаконно придобито, то предявените искове са неоснователни.

По изложените съображения въззивният съд достига до изводи, които като краен резултат съвпадат с обжалвания съдебен акт и го потвърждава.

Мотивиран от изложеното БАС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001 от 14.02.2024г., постановено по гр. дело № 2768 по описа на БОС за 2020г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4