Решение № 15 от 15.04.2025, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Б., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20251310200024 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Н. Н. от гр. В., обл. В., ж.к. ”В.” № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., с ЕГН **********, срещу НП № 24-0242-000661/07.01.2025 г. на Началник РУ-Б. към ОД-МВР-В., с което са му наложени: глоба в размер на 200,00 лв. на осн. чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП, за извършено на нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДВП и глоба в размер на 100,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от два месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си, с която се атакува НП, излага съвсем общо искане за отмяна на постановлението, като в с. з. не се явява лично, но се представлява от изрично упълномощен представител – адвокат. Последният, сочи, че доверителят му е наказан неправилно, тъй като не било доказано авторството на деянията – кой е управлявал самокатастрофиралото МПС, което било пропуск на АНО, от разпита на свидетеля по делото / осигурения 1 от жалбоподателя/ се установявало обратното или въобще не била ясна самоличността на извършителя /свидетелите на въззиваемата страна/ , респ. иска да се отмени издаденото НП и да им се присъдят направените разноски – адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно призована за с. з. не изпраща представител, но в придружителното писмо до съда към преписката - изразява становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

На 24.12.2024 г. от гр. В., обл. В., група младежи от града, вечерта, с няколко автомобила, вкл. и жалбоподателят Р. Н. с л. а. „Ауди А 4“ рег. № ВН 6094 АН, като водач на същия, тръгнали към гр. Б.. Искали да се разходят, да видят скалите, посетили в Б. и заведение – ресторант. Жалбоподателят Н. консумирал алкохол в заведението, поради което не смеел да управлява автомобила, с който бил пристигнал лично той. След полунощ, вече на 25.12.24 г., компанията тръгнали да се връщат за гр. В.. Поради попосочената причина – употребата на алкохол, жалбоподателят предоставил на друг младеж от компанията /не установен по админ. нак. преписка на АНО/ управлението на л. а., с който дошъл в Б..

Така, напускайки града – Б., движейки се по път III-102, в посока с. Г., на ляв, остър завой, не много след града, при налична снежна покривка върху асфалта и прехвърчащ сняг, водачът на л. а. „Ауди А 4“ с рег.№ ВН 6094 АН, движейки се с неустановена по случая скорост, не преценил конкретната пътна ситуация, и влизайки в завоя изтървал контрола на МПС, то поднесло, ударило се в мантинелата отстрани на шосето, и излязло извън него. Тъй като на завоя имало и дере отстрани, автомобилът паднал в него. На водача и Р. Н. им нямало нищо, излезли от колата и понеже било и късно вече през нощта, решили да не уведомяват за ПТП никого, вкл. и полицията в този момент.

Прибрали се в гр. В. с другите, следващи ги коли.

На 25.12.24 г., малко преди обяд, все пак бил подаден сигнал на спешен тел. 112, за настъпило ПТП, между гр. Б. и с. Г., общ. Б. /посока гр. В./.

Дежурните полицейски служители в този ден – свид. Пл. И. и Д. Д. пристигнали на мястото на ПТП и установили, че става въпрос за 2 самокатастрофирал автомобил м. „АУДИ А 4“ с рег. № ВН 6094 АН, а пътният участък бил по-точно – път III-102, при км. 13+600. Не станало ясно кой точно е подал сигнала до полицията. Но когато пристигнали на мястото, И. и Д. заварили спрял на пътя друг автомобил и две лица до него. Едното от тях се представило за баща на жалбоподателя Р. Н. и заявило, че през нощта е станало ПТП, като синът му – Р. Н. е карал колата, която е катастрофирала – без участие на друг автомобил, просто „Ауди“-то се е подхлъзнало, излязло от пътя и паднало в дерето отстрани. Полицейските служители подали информация към РУ-Б., откъдето на място бил изпратен и дежурен автоконтрольор – свид. Ив. И.. Лицето, завило, че е баща на Р. Н., му се обадило по телефон и му указало да дойде и той. Свид. И., след като пристигнал се запознал с обстановката – падналата в дерето кола, с причинени й материални щети, и предвид казаното от третото лице – „баща“ на Р. Н., решил, че следва да състави АУАН на Р. Н. за нарушения по чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 предл. 1 от същия закон – движение с несъобразена с пътните условия скорост и напускане на мястото на причиненото ПТП, без да изчака установяването на последиците от него. Самият Р. Н. когато пристигнал, казал също пред тримата полицейски служители, че именно той е карал през нощта към гр. В. колата, и в завоя автомобилът е поднесъл, ударил се в мантинеланта и паднал в дерето. Автомобилът между другото не бил негов по документи – на трето лице, установено след справка в системата на „ПП“ като „Ивайло Йорданов Нинков“ – посочени само три имена, без други идентификатори.

Свид. Ив. И. – мл. автоконтрольор, установил с документи самоличността на Р. Н. Н. и му съставил АУАН за двете горепосочени нарушения по ЗДвП. Св. И. и Д. били вписани като свидетели по акта – на съставянето му само. Р. Н. не отказал да подпише акта и получил копие от него.

Въз основа на съставения акт, било издадено и НП № 24 – ***/ 07.01.2025 г. на Началник РУ-Б..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При съставянето на акта и издаването на НП са допуснати съществени 3 нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат отмяната на наказателното постановление.

Съдът не приема за установено, че жалбоподателят Р. Н. е извършил нарушенията, приписани му с АУАН и НП.

Предвид дадените в с. з. показания на свид. И., И. и Д., на свид. К., последвалото съставянето на акта на практика отричане от страна на жалбоподателя на обстоятелствата – водач на МПС, около настъпилото ПТП, съдът намира, при така установената и възприетата по-горе фактическа обстановка, че не е абсолютно и безспорно доказано: кой е управлявал л.а.

«Ауди А 4» с рег. № ВН 6094 АН, по път III-102, при км.13+600, с посока на движение от гр. Б. към с. Г. / респ. към гр. В./ на 25.12.2024 г. Иначе – начинът, по който е извършвано това управление, състоянието на пътя, несъобразяването от страна на водача на л.а. скоростта на автомобила с всички пътни условия – атмосферни и трасе, състоянието на самото пътно платно, както и напускането на местпроизшествието след настъпилото ПТП - следва да се приемат за изяснени и установени.

Съдът не намира причини да не дава вяра на показаниятана разпитните пред него свидетели – както на въззиваемата страна, така и този на жалбоподателя. Св. И., Д. и И. не са преки очевидци на случилото се, но такъв е свид. К. / следвал автомобила, участник в ПТП/, а разказаното от него пред съда, корелира с показания на полицейските служители досежно времето на настъпилото ПТП, мястото, атмосферните усровия, пътната настилка, механизма на управление на МПС в завоя, предизвикал напускането на пътното платно. Единственото разминаване в показанията на свидетелите по делото е относно обстоятелството – кой е бил водач на МПС при аварирането му. И докато свид. П. Красимиров в с. з., предупреден за наказателната отговорност, която носи за думите си, съобщи, че водач на катастрофиралото МПС в момента на инцидента е било друго лице, не жалбоподателят, то твърденията на останалите свидетели – полицейски служители, в обратен смисъл – че водач е бил Р. Н., са единствено на база на неговите изявления.

Самият Р. Н. на 25.12.24 г., при връщане обратно в гр. Б., е казал, че е управлявал автомобила, който иначе именно той обичайно ползвал / т.е. независимо , че е собственост на трето лице/. Подобни изявления е направило и друго лице, пред свид. И., И. и Д., представило им се като «баща» на Р. Н..

4

Съдът приема за верни показанията на свидетелите в тази насока – какво и кой им е съобщил. Никой от тези трима свидетели обаче, не е проверил този факт – не е и установена самоличността на това трето лице, а свид. Красимиров – поясни, че Р. Н. не живее с биологичния си баща, а с майка си и мъж, който съжителства с нея. Независимо в крайна сметка, кой за кого се е представил в момента на изясняване случая пред полицаите, пряк свидетел на ПТП не е бил никой от тези служебни лица, а направените извления пред тях устно / дори и писмено да бяха/, от Р. Н. и другото лице, не са «показания» по смисъла на закона и не могат да обвързват със задължителна сила възприемащите ги.

Самите полицейски служители не са и могли да направят други изводи към момента на тяхната проверка, затова и са оформили АУАН на Р. Н.. Последият обаче е в пълното си право в последвалото наказателно производство, както пред АНО , така и пред съда – да отрече своето авторство към деянията, което е и сторил на практика – с оспорването пред съда. Като последица от това отричане остава задължението на АНО да докаже обратното – че именно Р. Н., виновно е извършил двете вменени му нарушения. С липсата на други доказателства за съпричасност на Р. Н. към причиненото ПТП и показанията на свид. Красимиров – се внася най-малкото неяснота кой е бил водач на катастрофилалото МПС, независимо чия собственост е то или кой го ползва на друго сонование в ежедневието, а при съмнение относно авторството на нарушенията се обуславя недоказаността на техните задължителни елементи – вина и извършител.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.

Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 550,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението в този само размер е платено, поради 5 което и има доказателства, че тези разноски, в посочения размер, са реално направени от жалбоподателя, като съдът не намира размерът му за завишен.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0242-000661/

07.01.2025г. на Началник РУ-Б. към ОД-МВР-В., с което са наложени на Р. Н.

Н. от гр. В., обл. В., ж.к. ”В.” № ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., с ЕГН ********** : глоба в размер на 200,00 лв. на осн. чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП, за извършено на нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДВП и глоба в размер на 100,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от два месеца, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – В. / към която е РУ-Б./, с адрес гр. В., обл. В., ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. Н. от гр. В., обл. В., ж.к. ”Вида” № 6, вх. Б, ет. 6, ап. 39, с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-В. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

6