Решение № 5747 от 19.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5747 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100505725 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 19857/22.01.2024г., подадена от ответниците в първоинстанционното производство Д. В. П., А. В. П. и С. Р. П., чрез адв. К., срещу Решение № 21138/20.12.2023г., постановено по гр.д.№ 21958/2023 г. по описа на СРС, 73 с-в, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 21260/22.12.2023 г., в частта му, в която съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. В. П., А.

В. П. и С. Р. П. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, че ответниците дължат на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност следните суми, а именно: сумата от 606,58 лв. - цена на топлинна енергия по договор за продажба на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с адрес в гр.София, ж.к.**** през периода м. август 2019 г. – м. април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до изплащането на сумата, както и сумата от 36,47 лв. - възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ на топлоснабдения обект за периода м.август 2019 г. – м.април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 52171/2022 г. по описа на СРС, 73 с-в.

1

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на постановеното от Софийски районен съд решение в обжалваната му част.

Оспорва се като неправилен и противоречащ на събраните по делото доказателства изводът на съда за наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответниците. Твърди се, че същите не са собственици или вещни ползватели на процесния топлоснабден имот, както и че не са налице доказателства, че са приели наследството на наследодателя си Р.А. П..

Допълва се, че ищецът не е материално-правно легитимиран да претендира заплащане на възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение през процесния период. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат отхвърлени в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 118696/10.04.2024 г. от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. А., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

Решение № 21138/20.12.2023г., постановено по гр.д.№ 21958/2023 г. по описа на СРС, 73 с-в, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 21260/22.12.2023 г., в частта му, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. В. П., А. В. П. и С. Р. П. по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като необжалвано, е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно 2 съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и сочените за потребители лица, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувачите на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния период; неизпълнение на насрещното задължение на ответниците за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Оплакванията, направени с въззивната жалба, за порочност на първоинстанционния съдебен акт, се отнасят единствено до установяване 3 наличието на горепосочената първа предпоставка за основателност на исковите претенции. Настоящият въззивен съдебен състав намира същите за неоснователни поради следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е представено решение № 43/13.03.1992 г., постановено по гр.д.№ 753/1991 г. на СРС, XVI с-в, влязло в законна сила на 06.04.1992г., от което се установява, че процесният топлоснабден обект апартамент № 55, находящ се на ет. 16, в бл. 9, ж.к. „Сердика“, гр. София, е изключителна собственост на Р.А. П..

Представено е удостоверение за наследници № РВЕ21-УФ-542 от 28.10.2021 г., издадено от Столична община, р-н „Възраждане“, от което се установява, че Р.А. П. (преди развода П.) е починала на 17.01.2021 г. и е оставила за свои наследници по закон: А. В. П. - син, С. Р. П.-дъщеря и Д. В.

П.-дъщеря.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на представените пред Софийски районен съд писмени доказателства се установява, че наследодателят на ответниците е била собственик на процесния имот до смъртта си на 17.01.2021 г., поради което и до този момент е имала качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Липсват данни за извършени каквито и да било сделки и промяна в собствеността на процесния топлоснабден имот. Не се установява също да е била подадена молба-декларация от трето лице, както се твърди от въззивниците.

С оглед на гореизложеното следва, че наследодателката на ответниците Р.А. П. (преди развода П.) е притежавала правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот: апартамент № 55, находящ се в гр.

София, ж.к. **** до момента на смъртта си на 17.01.2021 г., а ответниците А.

В. П., С. Р. П. и Д. В. П. се явяват нейни наследници по закон, поради което следва да бъде ангажирана тяхната отговорност на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, както правилно е приел районният съд.

В предвидените от ГПК преклузивни срокове ответниците не са направили възражения, нито са представили доказателства, че са се отказали от наследството на техния общ наследодател. Поради това релевираните с въззивната жалба оплаквания в тази насока се явяват преклудирани по смисъла на чл. 266 ГПК и въззивният съд не дължи произнасяне по тях.

Неоснователни се явяват и изложените от въззивниците доводи за липса на легитимация от страна на ищцовото дружество да претендира вземания за извършена услуга дялово разпределение, като съображенията за това са следните:

В хода на първоинстанционното производство са приобщени писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице – помагач, касаещи извършваното в имота дялово разпределение, от които се установява, че имотът, във връзка с който се претендират процесните вземания, се намира в 4 сграда в режим на етажна собственост, която през исковият период е била топлоснабдена.

Според чл.139, ал. 2 от ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в закона. Съгласно чл. 139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а от ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б от ЗЕ, в който уреждат цените за нейното извършване. Същите се заплащат от потребителите на топлопреносното предприятие, което от своя страна дължи плащането им на търговеца, осъществяващ самата услуга. От изложеното следва извод, че дружеството-ищец, е легитимирано да събере вземането за стойността на услугата дялово разпределение. В случая от доказателствата по делото се установява, че в процесния имот е осъществявано дялово разпределение от дружеството „Бруната“ ООД. С оглед на изложеното настоящият въззивен съд счита, че претенцията за заплащане на цена за услугата дялово разпределение е установена в своето основание, като липсва спор относно размера й.

Във въззивната жалба не са изложени други оплаквания за порочност на обжалваното решение, по които въззивният съд да дължи произнасяне.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за настоящото производство има въззиваемата страна, като Д. В. П., А. В. П. и С. Р. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 100лв. - юрисконсултско възнаграждение.