Решение № 12487 от 14.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67957/2022
- Вид
- Решение № 12487
- Подписан
- 14.07.2023
- В сила
- 14.07.2023
- Състав
- НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- чл. 127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 12487 гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20221110167957 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс (СК).
Образувано е по предявен от М. Д. С., ЕГН **********, срещу Д. И. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на страните – Ш. М. Д. Д., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето, както и че са разделени от м. октомври 2022 г., като след раздялата ищцата и детето са останали да живеят в жилището на страните в гр. С......, като ответника го е напуснал. Твърди се, че грижите и издръжката на детето са поети изцяло от майката. Твърди се, че ответникът никога не е участвал активно в отглеждането и възпитанието на детето, като винаги важните и отговорни решения ги е взимала ищцата. Ищцата излага, че има постоянна работа и месечни доходи, като осигурява всичко необходимо за отглеждането и възпитанието на детето, както и неговото личностно израстване. Сочи, че при отглеждане на детето има подкрепата на своята майка и сестра и племенник. Твърди, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители, като никога не е ограничава контактите на детето с бащата и няма намерение да го прави, но моли да й бъдат възложени на нея родителските права, с оглед пола и възрастта на детето.
Предлага режим на лични контакти на детето с бащата и претендира издръжка в размер на 300 лева, както и направените в хода на производството разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като изразява съгласие родителските права върху малолетното дете да бъдат възложени на майката и местоживеенето на детето да бъде определено при нея. По отношение на режима на лични отношения, сочи, че иска да има повече време с детето през лятото.
Сочи, че от 01.11.22г. до 31.01.2023г. е заплащал издръжка в размера на 180лв., така както е поискала ищцата. Изразява готовност да изплаща издръжка в размер на 220лв. и заявява, че към момента на депозиране на отговора е безработен. Твърди, че за рождения ден на детето му е закупил мобилен телефон за подарък и заплаща месечната сметка.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:
От събраните относими към предмета на делото доказателства се установява, че страните са родители на детето Ш. М. Д. Д., ЕГН **********, като същото е малолетно към датата на подаване на исковата молба (л. 13 от делото).
Видно от представените по делото от ищцата квитанции са заплащани разходи на детето за театрална школа и училищен стол (л. 25, л. 26 от делото) По делото е представена и приета служебна бележка № 51 от 08.11.2022г., от която е видно, че детето Ш.– М.Д. Д. е редовна ученичка в 3г клас през учебната 2022/2023 г. и е записана в КПЗО (л. 14 от делото).
Молителката за периода м. ноември 2021 до м. април 2023 г. е реализирала средно месечно нетно трудово възнаграждение в размер на 1095,00 лева, като нетно й възнаграждение възлиза в размер на 845, 82лв. (видно от представеното към исковата молба удостоверение л. 33 от делото, както и от представената от НАП справка на л.
112 о делото). По отношение на ответника се установява, че за периода от м. януари 2023г. до м. март 2023г. същият е бил безработен и е бил регистриран в „Бюрото по Труда“, а от 09.03.2023г. има сключен трудов договор с „Р.С. Инженеринг“ ООД“ с основна заплата в размер на 400лв. видно от представената и приета по делото справка от НАП (л. 105 от делото).
Видно от представените по делото три броя разписки от „Български пощи“, ответника е плащал издръжка за месеците ноември, декември и януари 2023г. в размер на 180лева.
По делото са представени от ищцата и договори за наем, които са с изтекъл срок към датата на подаване на исковата молба (л. 18 – л. 21 от делото).
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото е представен социален доклад от ДСП – Слатина, които изразяват становище, че основните грижи по отглеждане и възпитание на детето се полагат от неговата майка, като бащата също участва в живота и отглеждането на детето (л. 76 – л. 77 от делото).
2
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че основни грижи за детето полага именно тя. Сочи, че още с исковата молба е предложила режим на виждане на детето с бащата, но той е отказал тъй като е искал тридесет дни на куп лятото детето да е при него, като тя не се съгласила, тъй като детето не се е отделяло от нея и не намира такъв режим за подходящ. Твърди, че заплаща ежедневни разходи, както и за лекарства и наем, поради което е претендирала издръжка.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответника заявява, че не може да заплаща издръжка в претендирания размер. Твърди, че и той има разходи за наем, а и винаги когато е с детето му купува всичко и нищо не му отказва. Изразява съгласие и с предложения режим да взима детето всеки втори и четвърти уикенд от месеца с преспиване, както и за два пъти по 15 дни през лятото, но иска и да има време с детето през седмицата. Сочи, че детето не преспивало при него, защото ищцата не го пуска.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно, не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, съдът служебно дължи произнасяне в тази насока. Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите деца така, че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които децата се нуждаят. Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че родителите на малолетния Ш. М. не живеят заедно, като майката е тази, при която живее и полага ежедневните грижи за него.
Искане за предоставяне на родителските права по отношение на детето и определяне на неговото местоживеене е направено от молителката, като ответникът не го оспорва. За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важния критерий, за това на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права е интереса на детето, какъвто интерес е осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното му формиране. Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното, събраните 3 по делото доказателства, становищата на компетентните ДСП, изслушването на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК и най-вече съобрази интереса на детето, счита че упражняването на родителските права по отношение на него следва да бъде предоставено на майката, при която то да живее и която да полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му. При преценка на родителските и възпитателните качества на страните, съдът счита въз основа на събраните по делото доказателства, че майката притежава необходимите качества на родител и може адекватно да упражнява родителските права и задължения, каквито полага до момента.
С оглед предоставянето родителските права и определяне местоживеенето на детето при неговата майка, на бащата следва да се определи подходящ режим на лични контакти с него. Съдът като взе предвид, че между бащата и детето са налице регулярни срещи, и че връзката родител-дете е съхранена, както и че бащата има желание активно да участва в живота на детето си, счита че на ответника следва да бъде определен по-широк режим на лични отношения, а именно: всяка първа и трета седмица на месеца от 10:00 часа в събота до 18:30 часа в неделя с преспиване, два пъти по 15 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и всяка четна година за коледните и великденски празници от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден на празника; всяка нечетна година за новогодишните празници от 10:00 часа на първия до 18:00 часа на последния ден на празниците. За рождения ден на бащата 20.02. от 18:00 часа на предходния ден до 17:00 часа на рождения ден, всяка четна година на рождения ден на детето 15.12. от 18:30 часа на предходния ден до 17:00 часа в деня на рождения ден, като в случай, че детето има училищни занятия, бащата е длъжен да го заведе. Съботно-неделния режим не важи, по време на новогодишните празници всяка нечетна година, и коледните и великденски празници на всяка четна година, като и на деня на рождения ден на майката – 19.03 (само за деня). Бащата се задължава да взима и връща детето по местоживеенето му при всеки контакт.
Претенцията на ищцата за присъждане на издръжка на детето в размер на 300,00 лева е частично основателна за сумата от 230,00 лева. . Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. С оглед установеното по делото относно доходите на ответника и доколкото същият е в 4 трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, то за същия не е налице невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. Не се установяват и негови алиментни задължения, поради което съдът намира, че ответникът може и следва да поеме издръжката на детето в размер на 230,00 лв. месечно, поради което претенцията за издръжка се явява частично основателна, като претенцията до пълния й предявен размер от 300 лева следва да бъде отхвърлена.
Следва да се отбележи, че така определената издръжка е близка до минималната такава. Освен това ответника е изразил готовност да заплаща издръжка в размер на 220 лв. С исковата молба издръжката е претендирана от датата на подаване на исковата молба, т.е от 14.12.2022г. , но по делото са представени служебни бонове за платена издръжка в размер на 180 лева за месеците декември и януари. Съдът, като съобрази пратената издръжка от 14 декември 2022г./т.е за 18 дни / и януари 2023г./т.е за 31 дни/, както и обстоятелството, че заплатената издръжка е в по- малък размер от определената с настоящото решение, намира че следва издръжката да се дължи от дата 21 януари 2023г. Това е така, тъй като за периода от 14.12.2022г. до 31.01.2023г. ответника е заплатил 284,20лв. вместо дължимите 363,58 лв. за този период, т.е 79,39 лева по - малко, която сума съответства на 11 дни, които бяха приспаднати. По изложените съображения издръжката се дължи, считано от 21.01.2023 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като иска следва да се отхвърли за периода от 14.12.2022г. /т.е от дата на депозиране на исковата молба/ до 20.01.2023г. Следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Следва да се постанови издръжката да бъде изплащана по посочената в исковата молба банкова сметка.
Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82c90f80-a385-49c0-98b6-4524d8a590d7