Решение № 3375 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3375 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20221100102124 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от БАНКА ДСК АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, срещу К. Я.

Д., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж.к. ****, с която по реда на чл.422, вр.чл.415, вр. чл.417 ГПК, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 40 857,28 /четиридесет хиляди осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит „Експресо“ от 18.01.2018г., сключен от ответника със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, сумата от 2624,50 /две хиляди шестстотин двадесет и четири лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.11.2018г. до 24.01.2020г., сумата от 408,21 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.11.2018г. до 24.01.2020г., сумата от 204,29 / двеста и четири лева и двадесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.01.2020г. до 11.02.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение- 11.02.2020г., до окончателното изплащане на сумите, както и направените разходи в заповедното производство, за които суми са издадени Заповед за незабавно изпълнение п о чл.417 и изпълнителен лист от 04.03.2020г. по ч.гр.д.№7234/2020г. на СРС.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е изразил становище, че исковете са допустимо, но следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ответникът не оспорва сключването на процесния договор за заем със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, който е праводател на ищеца.

Твърди, че е внесъл на няколко пъти в брой сума на обща стойност от 10 000лв., с която са погасени 14 падежни вноски, но същите плащания не са отразени в счетоводната програма на ответната банка. Поради това и счита, че процесният кредит неправомерно е обявен за 1 предсрочно изискуем. Твърди, че процесният кредит е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр. чл.22 ЗПК, поради неспазена форма. Процесният договор е нищожен и на основание чл.11, ал.1 , т.10, вр. чл.22 ЗПК, тъй като в него не е посочен ГПР. Няма посочени и компоненти, които са включени в ГПР, както и дали в него са включени всички разходи по кредита. Твърди, че реалните ОЛП и ГПР са различни от посочените в процесния договор.

Клаузите на чл.8 и чл.9 от договора предвиждат плащане на допълнителни суми при просрочие, които допълнително променят разходите по кредита. Счита, че таксата за одобрение на процесния договор за кредит в размер на 450лв. е нищожна.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

П о реда на чл.422, вр.чл.415, вр. чл.417 ГПК, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 и изпълнителен лист от 04.03.2020г. по ч.гр.д.№7234/2020г. на СРС, поради което и съдът намира, че производството е допустимо.

Съдът намира, че възражението срещу процесната заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от 04.03.2020г. по ч.гр.д.№7234/2020г. на СРС е подадено в срок от ответника.

Ищецът не оспорва твърдението на ответника, обективирано в становище вх.

№23000239/11.01.2022г. на СРС, че към същата дата все още няма връчено копие на заповедта за изпълнение. В същото време по делото няма и доказателства, които да опровергават същото твърдение на ответника.

По основателността:

Не се спори по делото, че ищецът БАНКА ДСК АД е правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.

Не се спори по делото, че ответникът е сключил със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД Договор за кредит „Експресо“ от 18.01.2018г. Съгласно същия договор на ответника е предоставен кредит с главница в размер на 45 000 лева. Кредитът се погасява за период от 84 месеца, по погасителен план, на ежемесечни анюитетни вноски по 688,67 лева.

Падежната дата на месечните вноски е 28-мо число от месеца. Съгласно т.6 от договора, кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка с IBAN: ****. Съгласно т.8, номиналната лихва по кредита е в размер на 5,99%. Съгласно т.8.2, в случаите по чл.8, ал.5 от Част II, при спиране на проводите на работната заплата номиналния лихвен процент по т.8 се завишава с 0,5 процентни пункта. Съгласно т.9, наказателната надбавка върху просрочените погасителни вноски е в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в 11,99% (т.9.1). Върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост наказателната надбавка е 6 (шест) пункта над номиналния лихвен процент по т.8 (т.9.2). Съгласно т.14, таксата за одобрение на кредита е в размер на 450,00 лв. Разходите за застраховка „Живот" - 1,44% годиш но върху остатъка от главницата по кредита (т.15).

2

Видно от заключението по ССЕ на вещото лице Л.Б., неоспорено от страните, банковата сметка на ищеца е заверена на 18.01.2018г. със сумата от 45 000 лева с основание:

„усвояване к-т Експресо", като по този начин процесният кредит е изцяло усвоен.

Съгласно предоставените от „Банка ДСК" извлечения за движението по кредита, за погасяване на задълженията по кредита са постъпили суми общо в размер на 7 391.38 лева, с които банката е погасила следните начислени задължения: Главница в размер на 4

142,72лв., Възнаградителна лихва в размер на 2 227,49лв. и Застраховки 1021,17 лв.

По кредита са погасявани редовно 7 (седем) вноски, последната с падеж 28.08.2018г., след което са погасени със закъснение вноските с падежи 28.09.2018г. и 28.10.2018г.

Последно е погасена на 04.04.2019г. част от вноската с падеж 28.11.2018 г.

Към датата на осчетоводяване на кредита за предсрочно изискуем - 24.01.2020 г. непогасените вноски са 14 (четиринадесет) с падежи от 28.11.2018г. до 28.12.2019 г.

Дължимите суми към банката към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК (27.11.2020 г.) са общо в размер на 44 094.27 лева, които включват:

1.Главница - 40 857,28 лева, в т.ч. по падежирали вноски - 5 959,36 лв. и предсрочно изискуема главница - 34 897,92 лв.

2.Възнаградителна лихва - 2 623,75 лева за периода от 28.11.2018г. до 24.01.2020г.

3. Санкционираща (наказателна) лихва - 408,95 лева за периода от 28.11.2018 до 24.01.2020 г. г.

4. Законна лихва - 204,29 лева за периода от 25.01.2020 г. до 11.02.2020г.

По процесния кредит не са начислявани лихви със завишен лихвен процент по т.8.2.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за кредит „Експресо“ от 18.01.2018г., сключен от ответника със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД .

Ответникът е физическо лице, на което по силата на сключения с банката договор е предоставен банков кредит. Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на ответника, поради което същият има качеството на потребител по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ищец съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответника са приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон

Видно от заключението по ССЕ на вещото лице Л.Б., неоспорено от страните, банковата сметка на ищеца е заверена на 18.01.2018г. със сумата от 45 000 лева с основание:

„усвояване к-т Експресо", като по този начин процесният кредит е изцяло усвоен. Ищецът е изпълнил задължението си по процесния договор за кредит.

3

Ответникът е заплатил по процесния договор суми общо в размер на 7 391.38 лева, с които е погасил 7 (седем) вноски, последната с падеж 28.08.2018г., след което са погасени със закъснение вноските с падежи 28.09.2018г. и 28.10.2018г. Последно е погасена на 04.04.2019г. част от вноската с падеж 28.11.2018г.

Предвид неизпълнението на договорните задължения от страна па кредитополучателя, Банката е упражнила надлежно правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, за което е уведомила ответника с писмо с обратна разписка, получено лично от ответника на 30.10.2019г. /л.26 от делото/. Със същото писмо е дадена и последна възможност на длъжника да изпълни доброволно задълженията си, поради което ищецът е отразил счетоводно началната дата на предсрочната изискуемост, считано от 24.01.2020г.

Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.

Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане па предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски, какъвто е процесния случай. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. В този смисъл е и Тълкувателно решение от 27.03.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид заключението по ССЕ на вещото лице Л.Б., неоспорено от страните, съдът намира, че ищецът е доказал, че ответникът му дължи процесните суми, поради което и искът следва да бъде уважен изцяло.

Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:

1.Възражението на ответника, че е внесъл на няколко пъти в брой сума на обща стойност от 10 000лв., с която са погасени 14 падежни вноски, но същите плащания не са отразени в счетоводната програма на ответната банка, е недоказано. Съдът е указал на ответника, че същият следва да представи доказателства за извършени плащания на суми в полза на ищеца, но такива не са представени по делото, поради което и ответникът следва да понесе последиците на бездействието си.

2.Възраженията на ответника за нищожност на процесния договор на сочените основания също останаха недоказани. Съдът допусна съдебно- техническа експертиза, както и допълнителна съдебно- икономическа експертизи, които бяха отменени, поради невнасяне на дължимите разноски за изготвянето им.

4

3.По отношение дължимата възнаградителна лихва, съдът намира, че съгласно чл.8 oт процесния договор за кредит кредитополучателя заплаща възнаградителна лихва в размер на 5,99 %, която не е увеличавана от страна на кредитора, което е видно от приетото по делото заключение на ССЕ.

4.Клаузата за наказателна лихва не е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, поради това, че същата задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно т.9, наказателната надбавка върху просрочените погасителни вноски е в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в 11,99% (т.9.1). Върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост наказателната надбавка е 6 (шест) пункта над номиналния лихвен процент по т.8 (т.9.2).