Протокол № 133 от 22.02.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 133 гр. Варна, 22.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900367 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:01 часа се явиха:

Ищецът А. А. - Ф., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат С. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „Ф. ЕНЕРДЖИ“ ООД , редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Г. А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице Ж. Г. Т., редовно уведомена, явява се лично в съдебно заседание, депозирала заключение по делото.

Адв. П.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. А.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Адв. П.: Поддържаме исковата молба. Нямам възражения по доклада.

Адв. А.: Оспорвам исковата молба по съображенията, които съм изложил в писмения отговор. Нямам възражения по проекта за доклад.

1

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на делото, така както е докладвано с Определение № 1659 от разпоредително заседание на 08.11.2022 г. и го обявява за окончателен, както следва:

Производството е образувано по предявени от А. А.-Ф. ЛНЧ **********, р. на 08.07.1957г., гражданин на Казастан с адрес в България с.Горен Чифлик, общ, Долни Чифлик, ул.“Люлин“2а, постоянно пребиваваща в Република България, срещу „Ф. Енерджи“ ООД с ЕИК 203511969, със седалище и адрес на управление с.Горен Чифлик, общ, Долни Чифлик, ул.“Люлин“2а, представлявано от управителя Е.Х. Ф., иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 08.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищцата излага, че тя и съпругът й – Е.Х. Ф., са съдружници в ответното дружество. Последният е негов управител, а в периода 31.08.2015 г. – 02.08.2019 г. тя била назначена за заместникуправител с месечно възнаграждение от 11 734,98 лв. Трудовият й договор е прекратен на 02.08.2019г. поради съкращаване на щата. На 07.07.2015 г. дружеството закупило два недвижими имота в с. Горен Чифлик, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, като в единия от тях била изградена жилищна сграда, при строежа на която дружеството започнало да изпитва финансови затруднения. На 08.06.2016 г., след разговор с нейния съпруг, двамата решили ищцата да предостави на дружеството безлихвен заем от 100 000 лв., като било уговорено, че сумата ще й бъде върната след няколко години, но конкретна дата не била определена. На същия ден, чрез банков превод от сметката си в „УниКредит Булбанк“ АД, където постъпвала заплатата й, ищцата превела по сметката на дружеството посочената сума. Последната била отразена в ГФО и счетоводните книги на ответника, което свидетелствало, че е запознат със заемния договор и не се е противопоставил на сключването му. Тъй като сумата не й е върната, на 01.06.2022 г. ищцата изпратила до ответника покана за изплащането й в 3-дневен срок, връчена на управителя чрез куриер на 03.06.2022 г. Доколкото плащане не последвало, ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати дадената по устен договор за безлихвен заем сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

2

В депозирания отговор на исковата молба, ответното дружество изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Твърди, че договор за заем между страните не е сключван нито в устна, нито в писмена форма. Твърдените средства не са собственост на ищцата и не са били придобити чрез трудова дейност. Те не са неин доход, а приход на ответното дружество от производството и продажбата на ел. енергия, генерирана от ветрогенератор, собственост на управителя на „Ф. Енерджи” ООД, разположен в поземлен имот, находящ се в Германия, който също е собственост на управителя. Средствата, които постъпват по сметките на ищцата, принадлежат на дружеството, тъй като то е ползвател на ветрогенератора. Ответницата няма съоръжение, от което да генерира дохода, който постъпва по банковите й сметки. Учреденият в нейна полза мандат е само за събиране на прихода, който представлява ежемесечно плащане за произведената от ветрогенератора ел.енергия. Ищцата дължи на дружеството всички постъпили по сметките й средства, тъй като тя е имала мандат само да събира вземанията. Отчетна сделка обаче липсвала и средствата не би предоставени на ответника. Така ищцата заплатила задължението на дружеството с негови собствени средства, намиращи се в нейната банкова сметка.

В допълнителната искова молба ищцата подчертава, че не е излагала твърдения, че предоставената в заем сума е била използвана за строежа на зданието в дружествения имот. За финансовата част от организацията на дружествените работи се грижел нейният съпруг. Процесната сумата се състояла от нейни работни заплати, като оспорва възражението на ответника, че средствата били негова собственост. Сочи, че не ставало ясно каква е връзката между имота, находящ се в Германия и дружеството. Не били представени доказателства за получаване на твърдените от ответника плащания по сметка на ищцата. Признава, че е получавала средства от ветрогенератор, експлоатиран в Германия, но той не бил свързан по никакъв начин с ответното дружество.

В отговора на допълнителната искова молба се посочва, че е ирелевантна целта, за която са били използвани процесните средства.

Поддържат се възраженията за произхода и собствеността им, като се допълва, че трудовият договор на ищцата бил привиден и е бил съставен 3 единствено с цел да бъде улеснено получаването й на разрешение за постоянно пребиваване в България. Твърди се, че е налице пряка връзка между ответника и дохода от ветрогенератора, тъй като именно ответникът е бил посочван като негов ползвател в кореспонденцията му с дружествотокупувач на ел. енергия „Митнец“, поради което единствено той бил легитимиран да получава плащанията.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- сключването на валиден договор за предоставянето на безлихвен заем и реалното предоставяне на сумата по него;

- отправянето и получаването от ответното дружество на покана за връщане на сумата по договора и настъпване на изискуемостта на задължението.

В тежест на ответника е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, включително:

- факта, че правоотношение; между страните е налице твърдяното мандатно

- факта, че преводът на процесната сума представлява отчет по договора за поръчка.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за подлежащите на доказване на него факти.

СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства са допустими и относими към предмета на спора и същите следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба, заверени копия на писмени документи, както следва: превод 4 от немски език на покана от А. А.- Ф. до „Ф. Енерджи” ООД, вено с превеждания документ; нотариален акт за покупко-продажба № 155, том І, рег. №1953, дело № 120 от 07.07.2015г.; трудов договор № 01/31.08.2015г.; заповед № 4/02.08.2019г. с изх.№ 14/02.08.2019г. и известие за доставяне от 01.06.2022г., ведно с разписка.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с молба с вх.№14649/20.06.2022г., от ищцовата страна писмени документи, както следва: адвокатско пълномощно в оригинал; превод от английски език на документ за самоличност на А. А.- Ф., ведно с превеждания документ; разрешение за пребиваване на А. А.- Ф. № 701123132 и превод от немски език на покана от А. А.- Ф. до „Ф. Енерджи” ООД, ведно с превеждания документ.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, представеното с молба с вх.№14942/22.06.2022г., от ищцовата страна заверено копие на банково удостоверение, с изх.№ 0301-64-006998/01.06.2022г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД на А. А.- Ф..

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с писмения отговор заверени копия на писмени документи, както следва: превод от немски език на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.08.1998г., ведно с превеждания документ и скица, както и превод от немски език на извлечение от книгата на поземлената собственост, издадено от Районен съд в гр.Любен, отдел „Поземлен регистър“, ГФР от 31.05.1999г., ведно с превеждания документ.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с допълнителния писмен отговор, заверени копия на писмени документи, както следва: превод от немски език на декларация за плащане по ЗВЕИ, потвърждение за наличие на договор за присъединяване и експлоатация на инсталация от 12.12.2016г., ведно с превеждания документ и отговор по факс за потвърждение на предложението за обезщетение, съгл. чл.15, ал.1 от ЗЕВИ, ведно с превеждания документ

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 3524 от 09.02.2023 г. по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебносчетоводната експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото 5 лице, както следва:

Ж. Г. Т. - 56 годишна; българка; българска гражданка; неомъжена; неосъждана; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК.

В.л. Т.: Поддържам заключението във вида, в който съм го изготвила.

Адв. П.: Нямам въпроси към вещото лице.

Адв.А.: Посочили сте, че вземането се води по аналитична партида 003, а какво е салдото по тази партида към датата на изготвяне на заключението.

Адв. П.: Възразявам, няма отношение към делото.

Съдът допуска поставения въпрос към вещото лице.

На въпроси на адв. А.:

В.л. Т. : Не мога да отговоря, защото ми не е поставено като задача да отговоря дали по счетоводни данни е върнат заемът, който е осчетоводен на 08.06.2016г., но съм направила някакъв преглед на представените извлечения от Банката. Разгледах счетоводните документи. Доколкото си спомням, наистина салдото беше нула към 2018г. Ответникът ми представи преглед по партида, където са салдата по аналитичности и точно там беше нулево задължение към А. А.-Ф. и в тази връзка те изпратиха някакви движения по банковата сметка. Сумите 40 000 евро на 10.12.2018 г. и 10 000 евро на 18.12.2018 г. са преведени по сметката на А. А.-Ф. IBAN: BG67UNСR 70001522337331, с основание фирмeн Gехаlt. На детайли за плащане, пише същото основание: фирмен Gехаlt по същата сметка А. А.-Ф., която не съвпада с тази сметка, която мисля, че беше в лева, от която са преведени първоначално средствата през 2016г. Тоест, не са върнати по същата сметка, а по друга сметка.

Адв.А.: Нямам повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза е от съществено значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото

6 днес изслушаното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, ведно с приложената към него справка - декларация на вещото лице.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице Ж.

Г. Т. в размер на 300 лева, от внесения от ищеца за тази цел депозит.

(изд.РКО по вн.б. от 16.11.2022 г.)