Решение № 10365 от 23.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10365 гр. София, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110164984 по описа за 2021 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД положителни установителни искове ,с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД срещу Л. В. Г. , да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните суми: 2113,18 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от 02.06.2021 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане, сумата от 555,20 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2018 г. – 21.05.2021 г., сумата от 32,36 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия през периода от 01.08.2018 г. до 29.02.2020 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата от 02.06.2021 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното й изплащане, сумата от 5,74 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2018 г. – 21.05.2021 г. за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 31224/2021 г. по описа на СРС, 65-ти състав .

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Ищецът отправил покана.Въпреки това през процесния период ответникът е потребил енергия в имота, поради което се обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. През процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански 2 нужди. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена най – късно до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който е издадена фактурата. Ответникът бил поканен да заплати доброволно дължимите суми с писмо покана, като в него било посочено, че ако не заплати дължимите суми в 7-дневен срок от получаване на писмото, ищецът ще пристъпи към принудителното 1 им събиране по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по основание и размер за периода от м.08.2018 г. до м.04.2019 г., посочени в цифрово извлечение на ред 3 в размер на 1583,27 лв. и на ред 10 и 12 – 208,16 лв. и 95,66 лв. и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.

Признава другите дължими суми. Твърди, че през последните години, включително преди и през процесния период в имота не е ползвано парно и не били включвани радиаторите.

Топломерът давал показания с натрупване и той отчитал, че няма консумация. В случай, че в предходен период нямало данни за потребена енергия, то нямало как да се приеме, че в имота изобщо има доставена и потребена енергия в имота. От извлечението, приложено като доказателства по делото към исковата молба на ищцовото дружество било видно, че месечните суми след 08.2018 г. били в съответствие с това, че ответникът не потребява топлинна енергия като в ред 3 на извлечението било посочено изравняване за 2018 г. 1583,27 лв., както и на ред 10 и на ред 12 -208,16 лв. и 95,66 лв. От исковата молба не ставало ясно тази сума от сбора на кои дължими суми се получавала. Прави възражение за тяхната дължимост. Дължимата сума от ответника следвало да се докаже с доказателства, различни от счетоводната документация на търговеца. Това се отнасяло както до главницата, така и до претендираните лихви. Представеното извлечение от сметки не можело да бъде доказателствен материал за претендираните суми, нито приложената индивидуална справка за дялово разпределение на „Техем сървисис“ ЕООД. Поради това, че ищецът е поискал да установи със СТЕ стойността на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация .Прави възражение, че в случай ,че тази стойност е изчислена по формула от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, в редакцията , приета с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването, то този размер бил неверен и се оспорва от ответника. Признава, че дължи суми само за реално потребената енергия, а произволно посочените такива оспорва по основание и размер. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.В с.з. прави възражение и за погасяване по давност на задълженията за периода от 01.05.2017год. тъй като счита ,че не е преклудирано правото му на възражение ,предвид ,че предмет на делото били задължения за периода м.08.2018год. – м.04.2020год.Подробни съображения излага в писмени бележки.

С Определение от 26.04.2022год. е привлечено в качеството на трето лице помагач ,на страната на ищеца „Техем Сървисис ”ЕООД, който намира иска за основателен. Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Видно от ч.гр.д.№ 31224/2021год. по описа на СРС,65 състав ,на 10.06.2021год. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на „Топлофикация София ЕАД срещу длъжника Л. В. Г..Срещу заповедта е постъпило в срок възражение от длъжника. Поради възражението съдът ,на основание чл.415 ,ал.1 от ГПК е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Разпореждането на съда е връчено на 03.11.2021год. ,а на 15.11.2021год е предявен в срок установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение срещу длъжника ,поради което съдът счита ,че предявеният установителен иск за съществуването на вземането на заявителя в заповедното производство е допустим.

Установява се от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №173,том ІІ,дело №277/2015год. ,че на 23.06.2015год. Л. В. Г. е придобил недвижим имот : магазин № 4 ,на партерен първи етаж,в гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.401А,вх.Б.

С писмо от 12.01.2021год. „Топлофикация София“ЕАД е уведомила Л. В. Г.,че по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ ,след придобиването на магазин № 4 ,следва да предприеме действия за промяна на партида ,на основание чл.66,ал.3 от ОУ от м. декември 2

2016год.,както и се очаква да бъде сключен договор съобразно чл.149,ал.1,т.3 от ЗЕ за което му е даден срок до 23.01.2017год.Освен това ответникът е уведомен ,че към 09.01.2017год. има задължения в размер на 2327,79лв. – главница и 59лв. – лихва за просрочие ,които следва да заплати в 7 дневен срок от получаване на съобщението.Посоченото писмо е връчено на Л. В. Г. на 16.01.2017год. ,съгласно известие за доставяне.

Съгласно Протокол от 04.12.2010год. от ОС на ЕТ на адрес гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.401А,вх.А и Б е взето решение за избор на „Техем „ за извършване на услугата дялово разпределение.

От третото лице –помагач „Техем Сървисис ” ЕООД са представени писмени документи ,съгласно които е изготвяно дялово разпределение за аб.№424161 като е представен главен отчет/проверка за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. ,подписан от клиент на 07.06.2020год.

Съгласно индивидуална справка за отопление и топла вода за клиент Л. В. Г. ,за отчетен период 01.05.2018год. – 30.04.2019год.,сумите по фактури възлизат на 1732,24лв.,а разхода е в размер на 159,90лв. ,поради което е налице разлика от 1886,61лв. ,с включен ДДС – за получаване.

Съгласно индивидуална справка за отопление и топла вода за клиент Л. В. Г. ,за отчетен период 01.05.2019год. – 30.04.2020год.,сумите по фактури възлизат на 252,08лв.,а разхода е в размер на 88,06лв. ,поради което е налице разлика от 196,82лв. ,с включен ДДС – за получаване.

Съгласно заключението на вещото лице за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Вещото лице е приело, че за процесния период общият топломер е годно средство за измерване на топлинната енергия. Експертът е посочил, че в процесния имот е монтиран топломер и водомер за топла вода.За периода 2017-2018год. от страна на ответника не е бил осигуряван достъп и е изчислен служебен разход – експлоатация по максимален специфичен разход на сградата ,съгласно чл.61,т.7.3.2 от НТ.ТЕ отдадена от сградна инсталация се разпределя съобразно отопляем обем по проект от 238м3,съгласно наредбата за топлоснабдяване.

Съгласно направените изчисления стойността на изравнителните сметки за периода 01.05.2017год. – 30.04.2018год. възлиза на 1958,14лв. ,за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. в размер на 101,88лв.,за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. в размер на 105,66лв. или общо в размер на 2255,68лв. като е налице разлика от 322,09лв. за връщане,съобразно фактурираните суми.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното :

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

От представения по делото договор за покупко-продажба недвижим имот от 23.06.2015год. се установява ,че ответникът е собственик на процесния имот като не се спори ,че магазинът се намира в сграда в режим на етажна собственост. Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните отношения/, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия,като това е предвидено и в чл.1,ал.2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди ,действащи към процесния период.Няма доказателства ,а и не се твърди, че между страните такъв договор е бил сключван като ищецът писмено е уведомил ответника с писмо ,получено от последния на 16.01.2017год.,с което му е дал и срок - до 3

23.01.2017год. да подпише предоставените му формуляри. С оглед, на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл. 59 от ЗЗД.

Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включваобогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание, т.е. разместването на блага е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на договор е липса на основание за получаването на топлинна енергия. Като не я е заплати ответникът си е спестил разходи, които е следвало да направи.

Основното възражение на ответника е свързано обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия.

Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ ,за периода 2017-2018год. от ответника не е бил осигурен достъп и е изчислен служебен разход –експлоатация по максимален специфичен разход на сградата.Същевременно в имота има монтиран един топломер и водомер за топла вода.Съгласно показанията на вещото лице в с.з. ,за неосигурения достъп на същото са били предоставени документи – протоколи от 2018 и 2019год.

Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило за отчитане въз основа на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода.

Именно поради това в тежест на претендиращата страна се поражда задължението да установи при условията на пълно и главно доказване факта на спазване изискуемия ред за отчитане на средствата за измерване, а оттам – и за служебно начисляване на топлинна енергия поради неосигурен достъп до процесния имот от страна на потребителя (ответник), като в случая съдът намира, че такова пълно и главно доказване не бе проведено от страна на "Топлофикация София“ ЕАД, тъй като ищецът не е ангажирал никакви доказателства за спазване на процедурата по чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но приложима за исковия период/ – по делото няма никакви данни да са съставяни протоколи за неосигурен достъп, нито пък, че абонатът е бил писмено информиран, че следва да осигури достъп до имота си на служителите на ФДР.