Определение № 635 от 06.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. София, 05.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20228002104080 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново, чрез адв. Д. Б. от ВТАК, против въззивно решение № 249/28.06.2022 г., постановено по в.гр.д. №324/2022 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 183/11.02.2022 г. по гр.д . № 2781/2021 г. по описа на Районен съд –Велико Търново. С първоинстанционното решение, съдът е признал за незаконно и отменил, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, уволнението на М. В. М., извършено със заповед № РД 10- 1257/01.09.2021г. на ректора на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий”; възстановил е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, М. В. М. на заеманата от него преди уволнението длъжност – „доцент в катедра „Нова и най – нова история на България” в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий”; и е осъдил касатора да заплати на М., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, сумата от 10 602 лв. обезщетение за времето от 03.09.2021 г. до 24.01.2022 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалният и процесуален закон и необоснованост, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. „За да се квалифицира едно действие - изказване на работник/служител като злоупотреба с доверието или уронване на доброто име на работодателя по смисъла на чл.187, ал.1, т.8, предл.1 и II и в случаите на нарушение по чл.187, 1 ал.1, т.10 от КТ, трябва ли да се касае за разпространяване на неверни данни и сведения т.е. за клеветнически изявления?“. По отношение на този въпрос се поддържа, че разрешаването му е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 129/25.07.2019 г. по гр. д. № 4280/2018 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, IV г.о.;

Решение № 80/26.03.2010 г. по гр. д. № 4679/2008 г. на ВКС, I о.; решение № 94/26.06.2020 г. по гр.д. № 4088/2019 г. на ВКС, III г.о.; решение № 108/27.04.2015 г. по гр.д. № 5516/2014 г. на ВКС, III г.о.- основание по чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК; 2. „Качеството „народен представител” освобождава ли работника/служителя от дисциплинарна отговорност за нарушение по смисъла на чл.187, ал.1, т.8, предл. I и II от КТ и чл.187, ал.1, т.10 от КТ и позоваването му на разпоредбата на чл.67 от КРБ прави ли го добросъвестен?”. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: Решение № 129/25.07.2019 г. по гр. д. № 4280/2018 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 80/26.03.2010 г. по гр. д. № 4679 /2008 г. на ВКС, I о. основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се също така и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; и 3. „Задължен ли е въззивният съд по чл. 12, чл. 154, ал. 1 и чл. 235 във връзка с чл. 269, изр. II ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, в мотивите си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата материалноправна норма“. По този въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;

Решение № 129/25.07.2019 г. по гр. д. № 4280/2018 г. на ВКС, 3 г.о.; Решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 379/10.11.2015 г. по гр. д. № 2863/2015 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 177/28.07.2015 г. по гр.д. № 6369/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г.о. и Решение №149/28.12.2017 г. по т.д. №1604/2016 г. ВКС, II т.о. - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба М. В.

М., е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността „доцент в катедра „Нова и най – нова 2 история на България” във ВТУ. Със заповед № РД 10-1257/01.09.2021 г. на ректора на ВТУ /връчена на служителя на 02.09.2021 г./, на М. на основание чл. 188 т. 3 КТ вр. чл. 189 ал. 1. чл. 187 ал. 1 т. 8 пред. 1 и 2 КТ е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ.

В заповедта като основание за уволнението е посочено, че на 19.04.2019 г. на брифинг организиран от ПП ВМРО ищецът направил изказвания, които са цитирани в посочените в заповедта интернет сайтове на медии и на сайта на ПП ВМРО, както и че на 25.04.2018г. е подал сигнал до Главния прокурор на РБ и до Министъра на образуванието и науката, който е отразен в статии в посочените централни и местни ежедневници, и с тези свой действия е злоупотребил с доверието на работодателя и е уронил доброто му име, като е нарушил и задълженията си съгласно цитираните разпоредби на чл. 11 и чл.

18 от Етичния кодекс на работещите в университета. Цитирани са следните изказвания на ищеца:1.„Бях отстранен от поста помощник ректор и трябваше да водя дела, за да бъда възстановен на тази длъжност. Бях отстранен, защото критикувах постъпката на ректора като член на Академичния съвет. Този човек наложи дух на страх и подчинение. Единственият инструмент за управление е репресия, уволнения и заплахи”; „Със сега действащия закон се дават изключителни правомощия на ректорите. Затова и ВМРО ще настоява за промените, които ще гарантират контрола на държавата върху държавните училища”; „Законът, направен някога с добрата идея, че академичната общност е образована и може да се самоуправлява, е дала изключителни правомощия на ректора. Той е председател на Академичния съвет, той е работодател на всички преподаватели, той се разпорежда с финансите на университета и носи материална отговорност. Когато един човек няма качества или има лоши мисли, може да злоупотреби с такава власт” /от DNES.bg от 19.04.2019г./; 2.„Вчера беше провалено задължението на Студентския съвет да проведе частични избори за попълване на квотата от страна на ръководството на университета. Бяха отправени заплахи за изключване. Това е недопустимо. Това е нарушение. Това изисква намеса на държавата – за защита на закона, за защита на академичната автономия, за защита на репутацията на ВТУ. Бяха отправени и писмени заплахи за отстраняване към студенти, подписани лично от ректора. Всичко днес това го казваме публично и апелираме към изпълнителната власт, към МОН и към министър – председателя – нека защитят държавния и академичен интерес, както и на обществото”, както и че ищецът е посочил, че е изключително трудно за него да предприема такава постъпка към своя университет. / от брифинг на ВМРО на 19.04.2019г./; 3.“Бях отстранен, защото критикувах постъпката на ректора като член на Академичиня съвет. Този човек наложи дух на страх, подчинение и единственият инструмент, с който управлява, е репресия, уволнения и заплахи“ /от GLASnews.bg на 19.04.2019г./. В заповедта е посочен и подаден сигнал до Главния прокурор на 25.04.2018г., за който е отразено, че се отнася до „издадени от ВТУ 171 професионални 3 квалификации на италиански граждани за възможността им за удостоверяването им за целите на упражняването на професията в друга страна, както и за възможно бъдещо провеждане от ВТУ на самостоятелно обучение на други 200 италиански граждани за придобиване на учителска квалификация в следдипломни програми за обучение”.

Установено е, че М. М. е бил народен представител в 44 НС на РБ, като в периода 03.04.2017 г. - 26.03.2021 г. е бил в неплатен отпуск. В поисканите му от работодателя обяснения по чл. 193 КТ, същият е посочил, че визираните в заповедта за уволнение събития от м. юли 2018г. и м. април 2019г. са свързани с дейността му на народен представител и в изпълнение на задълженията му по чл. 67 КРБ. Според въззивния съд задължението на работника да не злоупотребява с доверието му и не уронва доброто му име, спазването на поетите задължения, установени с Етичните правила, се запазва и след избирането му за народен представител.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото не е доказано от работодателя, че с описаните заповедта за уволнение действия, служителят е злоупотребил с доверието на работодателя си и е уронил доброто му име, като е нарушил Етичния кодекс на служителите във ВТУ и по този начин е извършил нарушение на трудовата дисциплина.

Прието е, че подадения 25.04.2018 г. сигнал до Главния прокурор и Министъра на образованието и науката във връзка с издадени от ответния университет професионални квалификации на 171 италиански граждани, както и възможно бъдещо провеждане на обучение на други 200 граждани на Италия, не сочи на изнасяне на клеветнически и неверни злепоставящи работодателя факти, а останалите посочени в заповедта за уволнение действия, сочат на отразени от трети лица изявления на М., които също не обосновават извод, че с изказването си служителят е нарушил Етичния кодекс на работещите във ВТУ и по този начин е злоупотребил с доверието на работодателя си и е уронил престижа на предприятието. Подадения сигнал и изказванията на М. в заповедта за уволнение били с автентичен характер, и не можели да обосноват фактическия състав на нарушението по чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ. П о сигнала започнало наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 НК, относно ползването на преправен частен документ – решения на АС от 18.04.2016 г. по т. 4.4.6, като видно от съдебно удостоверение по НАХД № 8003/2021г. на СРС и приложеното към него постановление по чл. 78а НК, за това престъпление срещу ректора на ВТУ било внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.

Изявлението на ищеца, че бил отстранен от поста помощник – ректор, защото критикувал постъпка на ректора, и че трябвало да води дела, за да бъде възстановен на тази длъжност /факт, който не бил спорен между страните и бил служебно известен на съда/ също било вярно. Направен е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че останалите изказвания на ищеца имат автентичен и достоверен характер: във 4 връзка с изразено несъгласие с начина на водене на финансите и ръководството на университета били извършени уволнения на преподаватели и служители, както изключвани студенти; по отношение на преподаватели бил оказан натиск за подаване на оставки от заемани от тях ръководни длъжности; временното с немотивирани актове били отстранявани на студенти, които са членове на Студентския съвет; отправени до членовете на Студентския съвет писма подписани лично от ректора на ответния университет и отправено от предупреждение за търсене на отговорност по чл.

74 ал. 2 от ЗВО, поради несвикване на ОС на Студентския съвет.

Според въззивния състав, въпросите касаещи действията на ръководството на водещи университети страната във връзка с управлението на процесите в него и отстояване на академичната и студентската автономия, са значими за обществото, т.е. е налице висок обществен интерес както от сигнала до Главния прокурор, така и от разкриването на информацията при участието в брифингите на ищеца, в качеството му на народен представител.