Решение № 206 от 25.05.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Плевен, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Въззивно гражданско дело № 20214400500240 по описа за 2021 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от

ГПК.

Делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “- МВР ( ГД“ПБЗН“МВР) чрез пълномощника ст.юрк. Н.– ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№2485/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото от ІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №260117/11.02.2021г.,с което са уважени осъдителни искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца Б.В. Ц., чрез пълномощника адв. В.П. от АКПлевен, и са присъдени разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. Въззивната жалба е изключително подробна. В нея се излагат многобройни оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, които се свеждат до следното: Незаконосъобразно съдът е допуснал субсидиарното приложение на НСОРЗ при заплащане на нощния труд на служители на МВР. Заплащането на труда на работещите в МВР е уредено в ЗМВР и в специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи. Цитира се съдебна практика.

1

Въззивната жалба съдържа особено искане за спиране производството по делото на основание чл.633 във вр. чл.631,ал.1 от ГПК поради отправено преюдициално запитване от РС-Луковит до Съда на Европейския съюз.

Ответникът по въззивната жалба е подал писмен отговор, чрез процесуалния представител адв. В.П. от АК-Плевен, в който е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба.Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

В отговора на въззивната жалба е изразено и становище за неоснователност на искането за спиране на производството, тъй като съгласно чл.631 от ГПК подлежи на спиране само делото, висящо пред съда, който е отправил преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС).

С Определение №414/26.03.2021г., въззивният съд е спрял на основание чл.633 във вр. чл.631,ал.1,изр.1 от ГПК производството по делото до приключване на производството по преюдициално дело №С-262/2020г, образувано в Съда на Европейския съюз.

С Определение №351/09.03.2022г. спряното производство е възобновено на основание чл.631,ал.2 от ГПК, приложено е копие на Решение на СЕС от 24.02.2022г., постановено по преюдициалното запитване и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното о.с.з. на 26.04.2022г, страните чрез процесуалните представители – гл. юрк. С..Н. - за въззивния жалбоподател и адв. В.П. - за ответника по въззивната жалба, поддържат становищата изразени във въззивната жалба и в отговора на същата, като представят и писмени бележки, в които подробно развиват съображенията си.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР- ответник в първоинстанционното производство по гр.д.

№2485/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно Решение №260117/11.02.2021г.,е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№2485/2020г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно съединени осъдителни искове за парични вземания с правно основание по чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и по чл.86,ал.1 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова подсъдност на РС като първа инстанция, предявени от ищеца ( понастоящем ответник по

2 въззивната жалба) Б. В. Ц.. срещу ответника ( понастоящем въззивен жалбоподател) Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР. ( ГД“ПБЗН“МВР).

В исковата молба се твърди следното:Ищецът е служител на ответника, с когото е в служебно правоотношение. През периода 01.04.2019г.- 22.06.2020г. е заемал длъжност „Командир на екип“ в Районна служба „ПБЗН“-гр.Никопол (РДПБЗННикопол) при ОД“ПБЗН“-Плевен към ГДПБЗН –гр. София. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени – дневна и нощна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. За процесния ппериод са издавани протоколи и графици за дежурствата и отчитане на положителния труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часовете извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В периода е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.202г на Министъра на вътрешните работи. И в двете цитирани Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходни наредби, които са отменени, поради което сега е налице празнота в правната уредба. Затова следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. в ДВ от 26.01.2017г В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за процесния период е ищецът е положил общо 800 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143, и възлиза на 914.40часа, което води до извънреден труд от 114.40часа, който следва да му бъде платен допълнително.

Съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8 лв., или за 114.40часа труд му се дължи сумата от 915.20лв.

Петитумът на исковата молба е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми:

-На основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР сумата от 915.20лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие 3 преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.04.2019г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

- На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 150лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 01.07.2019г. до датата на исковата молба.

-Да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски;

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника – ГД“ПБЗН“-МВР, чрез пълномощника ст. юрк.Н. . В него се изразява становище за неоснователност на предявения иск и се предлага да бъде отхвърлен, като се излагат подробни съображения, които се свеждат до следното: Ищецът е в служебно правоотношение с ответника, уредено в ЗМВР, поради което цитираните разпоредби на НСОРЗ са неотносими, тъй като се прилагат само за трудови правоотношения по КТ.

В открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2020г., е допуснато изменение на основание чл.214,ал.1 от ГПК на предявените искове, като размерът на иска за главница е намален от 915.20лв. на 837.93лв., а размерът на иска за мораторна лихва от 150.00лв. на 37.26лв.

По делото са събрани писмени доказателства.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №260117/11.02.2021г., с което е постановил следното:

Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И

ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ , с адрес на управление гр. София, ул. ***, представлявана от директора Н.С.Н., да заплати на Б. В. Ц.., ЕГН:**********, следните суми:

-сумата от 837,93 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 год. до 22.06.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба22.06.2020г. год., до окончателното изплащане на сумата, и -сумата от допълнително възнаграждение.;

37.26 лв.,

-мораторна лихва върху присъденото

Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И

ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ , с адрес на управление гр. София, ул. ***, представлявана от директора Н.С.Н., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважените искове в размер 100,00 лв. (сто лв.), А НА АДВОКАТ в.

П.- адвокатско възнаграждение от 200.00лв. на основание чл.38,ал.2 от ЗА.

Въззивният съд приема,

ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

4 че постановеното

РЕШЕНИЕ е

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и от направените признания:

Ищецът Б. В. Ц.. през периода от 01.04.2019г. до 22.06.2020г. е в служебно правоотношение с ответника, като е заемал длъжността “Командир на екип“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-гр.Никопол при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен – Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-София, МВР.

Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.

Съгласно съвпадащите изявления на страните и признатите от ищеца факти, отразени в счетоводните справки на ответника, през процесния период ищецът е положил 696 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 795.528 часа, или 99.528 часа разлика, за която се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 837.93лв. Лихвата за забава върху главницата за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на исковата молба е в размер на 37.26лв.

Спорни между страните са въпросите: Допустима ли е трансформация на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?

За да се произнесе по спорния въпрос, възивният съд съобрази следното:

Отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.