Определение № 85 от 27.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. София, 27.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Г.ева като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20221000601179 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №50166/08.08.2022г., подадена от адв. Л. К., процесуален представител на лишения от свобода Е. Д. М. срещу определение от 02.08.2022г. по ЧНД №2385/22г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/ години, 01 /един/ месец и 01 /един/ ден към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.

Същевременно с разпореждане №1382/18.08.22г. на съдията- докладчик по ЧНД№ 2385/22г. по описа на СГС, частна жалба с вх. № 50808/10.08.22г.

(подадена от осъденото лице) е върната като просрочена и в тази част разпореждането за връщане е потвърдено от АС- София в производство по чл.323 НПК.

В производство по чл.323 от НПК апелативния съд е дал указания по отношение на ЧЖ с вх. №51138/11.08.2022г. на СГС (подадена по пощата от М. Б. К. с дата на пощенско клеймо от 10.08.2022г / да събере допълнителни 1 данни, което СГС е сторил.

Представено е писмо от началника на Затвора-гр.София вх.

№70931/28.10.22г., от чието съдържание се установява, че пенитенциарната администрация е установила частна жалба вх. №51138/11.08.22г. по описа на СГС да е предавана от л.св.Е. М. на някой служител, няма данни за такава жалба и в приложеното по делото копие от регистъра по чл.77 от ППЗИНЗС.

Отделно от това осъденият Е. М., не е посочил никаква информация, по какъв начин е подадена коментираната частна жалба. Изложено мотивира и настоящият съдебен състав да приеме, че не е спазен предвидения ред в мястото където изтърпява наказание осъдения за изпращане на жалби по пощата.

Въззивният съд установи, че частна жалба с вх.№51138/11.08.22г. срещу определението на СГС е била подадена по пощата на дата 10.08.2022г. – това е видно от пощенското клеймо върху приложения плик, с който е изпратена жалбата- е подадена извън срока за обжалване. Видно от протокола на проведеното на 02.08.2022г. пред СГС открито съдебно заседание се установява, че определение е било обявено публично на същата дата в присъствието на осъдения Е. М.. Съгласно разпоредбата на чл.440, ал.2 от НПК определението на първоинстанционния съд в производството по молба на осъдения за условно предсрочно освобождаване подлежи на обжалване по реда на глава 22 от НПК с частна жалба/протест, които се подават, съгласно чл.342, ал.1 от НПК, в 7-дневен срок от постановяването на съдебния акт, а не от датата на връчването на преписа, тъй като съдебният акт е постановен в открито съдебно заседание. Поради тези причини частна жалба се явява просрочена и апелативният съд следва да потвърди като правилен извода на СГС (обективиран в разпореждането му от 18.08.2022г.), както й в частна жалба с вх.№51138/11.08.22г., следва да бъде оставена без разглеждане.

Частна жалба с вх. №50166/08.08.2022г., депозирана от адв.Л. К. е в срок, подадена е от процесуално легитимирана страна и като допустима подлежи на разглеждане по същество.

Посочената частна жалба /вх.№50166/08.08.2022г./ съдържа подробни доводи на защитата, които представени в обобщен вид могат да бъдат сведени до следното- изразено е несъгласие с така постановеното определение на СГС, 2 което жалбоподателят счита за неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. С жалбата се оспорва констатацията на първоинстанционния съд по отношение липсата на доказателства за осъществен поправителен процес, като осъденият твърди, че липсват доказателства по делото, въз основа на които да бъде обоснован такъв извод и че негативните констатации, възприети от съда по отношение на неговото поведение, са цитирани бланкетно от СГС. Изтъкнато е участието на осъдения в трудова заетост в местата за лишаване от свобода, както и участието му в спортни дейности, в провеждането на курс по компютърна грамотност, редовните му посещения на библиотеката към затвора, както и провеждането по негова инициатива на курс по правата на човека. Отправено е искане към настоящата съдебна инстанция за отмяна на атакуваното определение на СГС и за постановяване на ново, с което молбата на осъдения Е. М. за предсрочно условно освобождаване да бъде уважена.

Преписи от частната жалба са връчени на Софийска градска прокуратура, на Началника на Затвора- гр. София и на осъдения Е. М., като отговор не е постъпил по делото.

Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на атакуваното определение на СГС, намери за установено следното:

Изложените от защитата доводи за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода са отчетени от първоинстанционния съд при вземане на решение да остави искането без уважение. Същевременно първият съд правилно е стигнал до извод, че не може да се приеме, че осъденият категорично се е поправил. Доводите в тази насока следва да бъдат споделени и от апелативния съд, а именно:

С решение №242 от 16.04.2020г. по НД №1018/2019г. на ВКС е отменена частично въззивна присъда от 05.06.2019г. на АСпНС, постановена по ВНОХД №102/2018г.. Отменени са части на въззивната присъда, с които е била потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда от 09.01.2018г.

3 по НОХД №646/2015г. на СпНС, ро отношение на подс. Е. Д. М. и подс.

М.В.Д. по обвиненията за извършени на 14.12.2009г. престъпления по чл.142, ал.2, т.1,т.2 и т.6 вр.ал.1 от НК; по чл.199,ал.1,т.1 вр.чл.198, ал.1вр.чл.20,ал.2 от НК; по чл.330,ал.1 от НК. По отношение на подс. Е. Д. М.- по обвинението за престъпление по чл.116,ал.2 , вр.ал.1, т.6, вр. чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК, извършено на 14.12.2009г и по отношение на подс. Е. Д. М. и подс. М.В.Д. по обвинението за извършено на 21.08.2012г. престъпление по чл.198, ал.1вр.чл.20, ал.2 от НК.

В частта за разноските, за които е постановено да останат в полза на държавата ВКС е отменил (в горепосочените отменени части) за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Същевременно ВКС е оставил в сила въззивната присъда в останалата й част, която е влязла в сила на 16.04.2020г. (т.е. в случая различните части на постановената въззивна присъда ще влязат в сила в различни моменти).

По повод на доводите, наведени с частната жалба - с цитираното решение на ВКС е потвърден въззивния съдебен акт на АСпНС и в частта, в която е постановена нова осъдителна присъда (от 05.06.2019г. по ВНОХД №102/2018г. на АСпНС за извършеното на 12.03.2010г. престъпление по чл.199, ал. 2, т.3 вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК, с която на осъдения М. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 17 /седемнадесет/ години и 6 /шест/ месеца, при първоначален строг режим. С частта от присъдата, която е влязла в сила, на основание чл.59,ал.1,т.1 от НК е приспаднато времето, през което подс.Е. М. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по това наказателно производство, считано от 24.11.2013г. до 09.01.2018г.

В том 7-ми от затворническото досие на осъденото лице се съдържат данни, че с постановление от 15.01.2021г. на Специализираната прокуратура и с постановление от 27.05.2021г. на Апелативната специализирана прокуратура (потвърдено с постановление от 11.08.2021г. на ВКП) допълнително са приспаднати, на основание чл.417 от НПК във вр. чл.59 от НК, от изтърпяваното в момента наказание лишаване от свобода в размер на 17години и шест месеца, периодите от време, през които л.св.Е. М. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и мярка за неотклонение „домашен арест“ по НОХД №205/2005г. на ОС-София и по НОХД 4

№3546/2005г. на РС-София.

Относно твърденията в депозираната частна жалба и касаещи цитираните периоди от време, за по- голяма изчерпателност и конкретика във връзка с осъщественото приспадане с влязлата в сила осъдителна част от въззивната присъда и с горепосочените постановления, осъденият Е. М. на основание чл.417 от НПК, може да се обърне към Прокуратурата, ако счете, че му е необходима допълнителна информация в тази насока, тъй като съгласно чл.127, т.4 от Конституцията в компетентността на Прокуратурата е да упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки.

От Решение №242/16.04.2020г. по НД№1018/2019г. на ВКС, III-то НО, приложените по делото справки за съдимост и най- вече от представената справка от 02.08.2022г., издадена от МП ГД“ИН“ Затвора- гр.София е видно, че за начало на наказанието е зачетена датата 16.04.2020г.

Безспорно е налице първата предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, тъй като осъденият Е. М. понастоящем е реабилитиран и се счита за неосъждан и в този смисъл следва извод, че е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, а именно: към 01.08.2022г. същият е изтърпял фактически 8 /осем/ години, 11 /единадесет/ месеца и 27 /двадесет и седем/ дни, от работа са зачетени 5 /пет/ месеца и 2 /два/ дни или всичко това прави 9 /девет/ години, 4 /четири/ месеца и 29 /двадесет и девет/ дни, като неизтърпеният остатък от наказанието му се равнява на 8 /осем/ години, 1 (един) месец и 1 (един) ден. С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира за необходимо да посочи тук, че не се съгласява с тази част от представеното становище от 21.03.2022г. на началника на Затвора- гр.София, в която се съдържа твърдението, че не е налице първата предпоставка, регламентирана в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, тъй като този извод не се подкрепя от данните по делото.

Спорния въпрос е дали е налице другата кумулативна предпоставка съгласно чл.70, ал.1 от НК, а именно налице ли са достатъчно доказателства за поправянето на осъденото лице.

Наличните по делото данни и доказателствата не сочат необратим 5 процес на корекция и не могат да бъдат интерпретирани еднопосочно.

Първоинстанционният съд е изградил своите изводи, след внимателна преценка на данните, съдържащи се в приложените по делото материали, сред които- становище от 21.03.2022г. на началника на Затвора- гр.София, доклад от 01.03.2022г. на ИСДВР, изготвени по повод подадената молба за УПО, а също и данните, обективирани в първоначалния експертен доклад от 29.04.2020г. на ИСДВР, диференцирано психологическо заключение на осъдения от 10.09.20г., текущ доклад на ИСДВР от 11.05.21г., характеристична справка от 29.04.22г. за осъденото лице, доклад от 09.05.22г. на НС „СДВР“, данните от приложените в затворническото досие докладни записки, справки, заповеди за награди, протоколи от проведени консултации с инспектори- психолози от 08.02.2022г., от 13.04.2022г. и от 05.07.2022г., както и от всички останали материали по делото, съдържащи данни, относими към предмета на настоящото дело.

Настоящият състав на САС е напълно съгласен с извода на първоинстанционния съд, че от цялостното поведение на л.св.Е. М. в условията на пенитенциарните заведения, както и от данните, обективирани в горецитираните документи, се обуславя преценката за наличието на започната позитивна линия на поведение при осъдения, като е установено, че същият към момента на произнасяне от контролираната инстанция полага доброволен неплатен труд (съгласно заповед №566/06.11.20г. по чл.80, ал.1 от ЗИНЗС на началника на Затвора-гр.София) като отговорник на кухненския блок на 5-та група, вземал е участие в курсове по компютърна грамотност, има придобито средно образование, редовно посещава фитнес залата за лишени от свобода, занимава се с четене на правна литература в библиотеката на Затворагр.София, инициирал е провеждането на курс по правата на човека, а също е поставил пред служителите от пенитенциарната администрация въпроса за създаването и функцоинирането на съвет на общността, три пъти е награждаван от началника на Затвора-гр.София (видно от заповед №96 от 02.03.2021г. с „писмена похвала“, от заповед №384 от 05.08.2021г. с „извънредна хранителна пратка“ и заповед №22/21.01.2022г. с „удължено свиждане за срок от четири часа“). Все в тази насока следва да се отбележи, че участието в трудова дейност не представлява някакво изключително положително поведение, а е обичайното такова в местата за лишаване от свобода и освен това е от полза и за самия Е. М., тъй като е свързано със 6 зачитане на работните дни от изтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.