Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 276 от 17.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 174/2024
Вид
Протокол № 276
Подписан
17.05.2024
В сила
17.05.2024
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.56 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.43 ал.2 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 276 гр. Пазарджик, 15.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500174 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:03 часа се явиха:

Жалбоподателката - ищец Е. Г., уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява. За нея се явява адв.П. Х., надлежно упълномощен да я представлява по делото.

Жалбоподателят Х. И. П., уведомен при условията на чл.56 ал.2 от ГПК, не се явява.

За него се явява адв.К. С., надлежно упълномощен да го представлява.

Ответницата С. Х. П., уведомена при условията на чл.56 ал.2 от ГПК, не се явява.

Адв.Х.: Да се даде ход на делото.

Адв.С. : Няма процесуална пречка. Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА за сведение молба с вх. № 4438/10.5.2024г., относно 1 становище по доказателствата, взето от адв.С..

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение №357 от 30.10.2023г. на В. районен съд постановено по гр.д.№20225120101172 по описа на същия съд за 2022г. Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Е. И. Г. против Х. И.

П. и С. Х. П., за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 4/6 идеални части от следните имоти: 1/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД № 18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК с площ от 663 кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, до 10 м., находящ се в гр. В., ***, при граници и съседи: от север поземлен имот с идентификатор ***; от изток - поземлен имот с идентификатор ***; от юг - поземлени имоти с идентификатори *** и ***; от запад - поземлен имот с идентификатор

***, както и на построените в имота: 2./ първи жилищен етаж с идентификатор *** от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., със застроена площ 93 кв. м., построена в северната част на имот с идентификатор ***, при граници на сградата, съответно на първия етаж: от север улица с идентификатор ***, от изток и юг- незастроено дворно място от същия имот, от запад-едноетажна сграда с идентификатор ***; 3./едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 13 кв. м., построена в северната част на имот с идентификатор *** при граници и съседи: от север - поземлен имот с идентификатор ***, от изток -двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, от запад- гараж с идентификатор*** и от юг- незастроено дворно място на имота; 4./ хангар, депо, гараж с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 29 кв. м., брой етажи един, построен в северната част на имота с идентификатор ***, при граници и съседи: от север - поземлен имот с идентификатор ***, от запад - едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***, от юг- незастроено дворно място на имота и от изток източна граница на имот с поземлен имот с идентификатор ***, при сключено застрояване със сграда в същия съседен имот с идентификатор 2

***; 5./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 14 кв. м., построена в средната източна част на имота с идентификатор ***, при граници и съседи: от изток - поземлен имот с идентификатор ***, от север, запад и юг- незастроено дворно място на имот с идентификатор ***; 6./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 31 кв. м., построена в южната част на имота с идентификатор ***, при граници и съседи: от запад, север и изток - незастроено дворно място на имот с идентификатор *** и от югедноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***; 7./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 39 кв. м., построена в южната част на имота с идентификатор ***, при граници и съседи: от изток- незастроено дворно място на имот с идентификатор ***, от юг-незастроено дворно място от поземлен имот с идентификатор ***, от запад- незастроено дворно място на имот с идентификатор *** и от север- едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***, на основание покупко-продажба с Нотариален акт № 64 от 21.09.2016г., том II, нот. дело № 250/21.09.2016г. Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № 64 от 21.09.2016г., том II, нот. дело № 250/21.09.2016г..

ОСЪДЕНА Е Е. И. Г., ЕГН ********** от гр. В., ***, да заплати на Х. И. П., ЕГН: ********** и С. Х. П., ЕГН: ********** и двамата с адрес гр. В., *** разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д.

№1172/2022г. на Районен съд В. в размер на 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.

С решение №27 от 19.01.2024г. на същия съд, постановено по същото дело, Е ПРИЗНАТО за установено по отношение на Е. И. Г., ЕГН:

********** от гр. В., ***, че Х. И. П., ЕГН: **********, с адрес гр.

В., ***, ет. 2, не е собственик на разликата над 4/6 ид. части или за 1/3 идеални части от следните имоти: 1/. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., одобрени със Заповед РД № 18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК с площ от 663 кв. м., с трайно предназначение на 3 територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, до 10 м., находящ се в гр. В., ***, при граници и съседи: от север поземлен имот с идентификатор ***; от изток - поземлен имот с идентификатор ***; от юг - поземлени имоти с идентификатори *** и ***; от запад - поземлен имот с идентификатор

***, както и на построените в имота: 2./ първи жилищен етаж с идентификатор *** от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., със застроена площ 93 кв. м., построена в северната част на имот с идентификатор ***, при граници на сградата, съответно на първия етаж: от север улица с идентификатор ***, от изток и юг незастроено дворно място от същия имот, от запад-едноетажна сграда с идентификатор ***; 3./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 13 кв. м., построена в северната част на имот с идентификатор ***, при граници и съседи: от север - поземлен имот с идентификатор ***, от изток -двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, от запад- гараж с идентификатор *** и от юг - незастроено дворно място на имота; 4./ хангар, депо, гараж с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 29 кв. м., брой етажи един, построен в северната част на имота с идентификатор ***, при граници и съседи: от север - поземлен имот с идентификатор ***, от запад - едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***, от юг незастроено дворно място на имота и от изток източна граница на имот с поземлен имот с идентификатор ***, при сключено застрояване със сграда в същия съседен имот с идентификатор ***; 5./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 14 кв. м., построена в средната източна част на имота с идентификатор*** при граници и съседи: от изток - поземлен имот с идентификатор ***, от север, запад и юг- незастроено дворно място на имот с идентификатор ***; 6./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 31кв. м., построена в южната част на имота с идентификатор ***, при граници и съседи: от 4 запад, север и изток - незастроено дворно място на имот с идентификатор *** и от юг- едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***; 7./ едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., с площ от 39 кв. м., построена в южната част на имота с идентификатор ***, при граници и съседи: от изток- незастроено дворно място на имот с идентификатор ***, от юг-незастроено дворно място от поземлен имот с идентификатор ***, от запад незастроено дворно място на имот с идентификатор *** и от север- едноетажна производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор ***.

Обжалвани са и двете решения в срока по чл.259 ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят ищец Е. И. Г., с ЕГН-********** от гр.В. обжалва изцяло решение № 357 от 30.10.2023г., с въззивна жалба с вх.№6123 от 15.11.2023г., с доводи за порочност като неправилно във всичките му части.

Твърди се, че неправилно съдът не е приложил задължителната практика по т.1 от ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС неправеща изключения за никакви хипотези дори и по отношение на законовата презумпция по чл.70 ал.2 от ЗС, относно доказателствената тежест на ответниците в производствата по отрицателните установителни искове, която те носят за установяване на всички правно-релевантни обстоятелства обуславящи наличието на оспорваното от ищеца тяхно право на собственост върху процесните наследствени от завещателя й

И. П. недвижими имоти, за които жалбоподателката претендира да е единствен собственик по силата на неговото саморъчно завещание. Твърди се, че основният спорен момент е дали завещателят И. П. се е разпоредил валидно в полза на ищцата със завещателните си разпореждания отразени в саморъчното завещание, като се поддържа, че И. П. е бил наясно, както с имотите, които притежава и които иска да завещание, така и на кого иска да ги остави след смъртта си. Като правилен се определя извода на съда, че волеизявлението на И. П. да завещае имотите на дъщеря си не е направено при грешка каквото възражение било въведено от ответника. Възприемат се изводите на съда, че жалбоподателката не е недостойна да наследява и че саморъчното завещание не е унищожаемо.

По въпроса за собствеността на завещаните имоти само на завещателя И. П., се поддържа, че погрешен е извода на съда, че имотите са били семейна 5 общност, като придобити по време на брака му с майката на жалбоподателката М. П.. Счита, че бракът на родителите й е бил сключен 6г. преди обнародването на първия Семеен кодекс от 1968г., въвел за първи път института СИО, като се оспорва извода на съда, че имотите са придобити по време на брака на завещателя, на основание давностно владение изтекло по време на брака им. Коментира се констативен нотариален акт за собственост №433/1971г. с който се е снабдил завещателя за придобито право на собственост на основание давностно владение продължило 10г.; че от датата на сключването на брака на родителите на жалбоподателката от 13.05.1962г. до 02.10.1971г., завещателят се снабдил с този КНА , без към този момент за съпругата му М. П. да е бил изтекъл минималния 10г. придобивно давностен срок, поради което последната не е можела да се легитимира към 02.10.1971г.

/датата на извършената обстоятелствена проверка по КНА №433/1971г./ като собственик на имота наравно със съпруга си по реда на СК от 1968г.

Поддържа се тезата, че КНА е официален документ за собственост като към 1971г. по време на брака, не е основание за приемане, че описаните в него имоти са СИО, при доказателства, че правото на собственост върху земята и сградата е съществувало за завещателя и праводателя му Х. П. още към 1961г. преди сключването на брака. Коментират се правната характеристика и значението на скицата с виза от 1960г. за проектиране на двуетажна жилищна сграда издадена на името на Х. П. и изготвените проекти на името на И. П., като земята върху която е изградена е била притежание на бащата на завещателя отстъпил правото на строеж на сина си с конклудентни действия.

Коментирани са в същата посока и свидетелските показания на св.П., като се акцентира, че двуетажната къща е съществувала като сграда през 1961г. и то преди брака на завещателя. Счита жалбоподателят, че в случая е налице хипотеза на недвижимо имущество по чл.13 ал.2 от СК от 1968г., преди изменението на СК от 1976г., ДВ бр.79. Счита, че РС-В. неправилно е приложил ППВС №5/1972г. и се посочва, че КНА №433/1971г. не е възмездна правна сделка, сключена по време на брака за да черпи права съпруга неучастващ в нея. Акцентира, че нормата на чл.13 ал.2 от СК от 1968г. касае самостоятелни обекти на собственост, притежавани от баща и син Х. и И. П. преди брака. Неправилно били кредитирани показанията на тримата свидетели, посочени от ответника, относно момента на приключване на строежа на сградата и установения факт, че сватбата е проведена в 6 новопостроената сграда. Жалбоподателят прилага към жалбата си открити данъчна декларация на завещателя за деклариране на тези имоти в Община В.