Решение № 549 от 04.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. София, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20201100509643 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.

С Решение № 147671/13.07.2020г. по гр.д. № 64079 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 70-ти състав С.Д. на М. на в. р. /СДВР/, с адрес: гр. София, ул. **** осъдено да заплати на М. В. Р. , ЕГН ********** съдебен адрес: адв. Н.Р., гр. София, ул. „****, партер, офис № 1 на основание на чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 935,40лв., ведно със законната лихва от 06.11.2019г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на положен за периода от 01.09.2017г. до 01.11.2019г . нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143; сумата от 111,75лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.10.2017г. до 01.11.2019г.;.; на основание на чл . 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 250лв., като СДВР е осъдено да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 вр. с ал.1 от ГПК държавна такса и съдебни разноски в размер на 250лв., като неоснователен е отхвърлен иска за главница за периода от 01.11.2016г. до 31.08.2017г. и иска за лихва за периода от 01.12.2016г. до 30.09.2017г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 1

5100214/23.07.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете С.Д. на М. на в. р./СДВР/, в частта, с която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за работещите държавни служители на смени, работното време се изчислявало сумарно на тримесечен период, полагането на труд през нощта било възможно, ако не надвишават 8 часа за 24-часов период. Ищецът изпълнявал задълженията си през нощта от 22,00ч. до 06,00ч. на смени. Приложими били чл. 187 от ЗМВР и Наредбите № 8121з-776/29.07.2016г. , Наредба № 8121з-4072014г. Заповеди на министъра № 8121з-1429/23.11.2017г. и № 8121з-1429/23.11.2017г, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), както неправилно приел СРС. Нямало празнота в закона за изплащането на нощния труд, защото той бил регламентиран в издадени заповеди на министъра на вътрешните работи., уреждащи заплащане по 0,25лв. на час допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Наредбата от 29.07.2016г. сочела, че положеният труд извън основното работно време не може да надвишава размера за компенсиране по чл. 187, ал.

5 от ЗМВР, тоест до 280 часа годишно, освен в случаите по чл. 187а, ал.1 и ал.

2 от ЗМВР. Съгласно чл. 18, ал.1 и ал. 3 от Наредбата работещите на смени държавни служители, които при обичайното изпълнение на задълженията си надвишат нормативно установените брой часове за отчетния 3 –месечен период, то тези часове се компенсират като труд извън работно време и се отчитат с протокол, компенсирането ставало по реда на чл. 187, ал. 5,т.2 и ал.

6 от ЗМВР. НСОРЗ не била приложима. Наредбата от 29.07.2016г. не предвиждала преобразуване на нощни часове в дневни с коефициент. НСОРЗ била приложима само за правоотношения , уредени от КТ, но не и от служебни правоотношения. ЗМВР бил специален закон и дерогирал приложението на общия закон. Правното положение на полицейските служители не било неравностойно спрямо това на работещи по КТ и ЗДСл., защото законодателят бил предвидил допълнителни материални блага за полицейските служители - допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск; обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер. Претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият – ищец М. В. Р. , ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението на СРС в обжалваната част е правилно. Посочил е, че извънреден е трудът, който се полага извън установеното със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител.

Ищецът работел на смени, отработеното се изчислявало сумарно на тримесечие и така работата през нощта била с нормална продължителност от 22,00ч. до 06,00ч. но не повече от 8 часа за всеки 24 часов период.

Извънредния труд можело да е до 280 часа годишно, като се компенсира с 2 допълнително възнаграждение при до 70 часа на тримесечие, като се плаща с 50% увеличение. Приложимите за случая Наредбите от 11.08.2014г., от 25.05.2015г. и от 29.07.2016г. Наредбата от 2014г. изрично сочела, че нощният труд се заплаща с увеличение при коефициент от 0,143. Такава регламентация нямало в следващите Наредби от 2015г. и от 2016г., в тях не била възпроизведена разпоредбата на чл. 32 от Наредбата от 11.08.2014г.

Това водело да празнота в уредбата, която следвало да се запълни с приложението на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ и коефициента от 1,143. При липса на специални норми се прилагали общите такива. Ищецът бил държавен служител, но това не дерогирало приложението на общите закони при празнота на специалните. В този смисъл била и т. 23 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.Основният закон гарантирал равенство в правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед спецификите на правоотношението и така положеният от ищеца нощен труд следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент от 1,143. Нормалната продължителност на работното съгласно чл. 187 от ЗМВР време било 8 часа дневно но при дневен труд, поради което неоснователни били доводите на въззивника, че допустимия нощен труд бил 8 часа и така заместване във формула, направена за 7 часа нощен труд не следвало да се прави. Ограничението било за 8 часа нощен труд за 24 часов период, но това не означавало че всяка смяна може да включва по 8 часа нощен труд. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР препращала към КТ, като сочела, че полагащите нощен труд се ползват със специалната закрила по КТ. Така било уредено, че нощният труд на държавните служители в МВР се полага при условията на КТ. Установени били всички предпоставки на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ и същата била приложима. Ищецът работел при условията на сумарно работно време отчитано на тримесечие, отработените часове надхвърляли нормата за продължителността му и правилно районният съд уважил иска. През целият процесен период действало правилото на чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ и така нощните часове следвало да се превърнат в дневни със съответния коефициент. Посоченият коефициент в разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014г. не бил произволно число, а възприет от законодателя последователно в уредбата на тези правоотношения коефициент.

Разпоредбите на чл. 8 и на чл. 9 от НСОРЗ се прилагали едновременно, като нощните часове се заплащали с допълнителното възнаграждение за нощен труд, а нощния труд се трансформирал в дневен труд с коефициент от 1,143 и с допълнително възнаграждение се компенсира и извънредния труд. Така от дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд не следвало да се приспада платеното допълнително възнаграждение за нощен труд. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията за възнаграждение за юрисконсулт на въззивника.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

3

2029311/06.11.2019г., изпратена по пощата на 01.11.2019г. от М. В. Р. , ЕГН ********** срещу С.Д. на М. на в. р. /СДВР/ , с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 178, ал.1,т.3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 935,40лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 01.11.2019г ; сумата от 111,75лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.10.2017г. до 01.11.2019г. Навел е твърдения, че работи при ответника по служебно правоотношение на длъжността младши инспектор в 07-мо РУ-СДВР, гр.

София и е държавен служител., работното му време било на смени, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен труд. Наредбите на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето на работното време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл. 31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби обаче тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота, която следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За процесният период работел на смени от по 12 часа при режим две дневни смени, два дни почивка, две нощни смени, два дни почивка , общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент от 1,143 бил 1975 дневен труд.

Така бил положил извънреден труд от 247 часа , който не му бил платен.

Всеки извънреден час се плащал с 50% увеличение , тоест дължимо било по 6,47лв. на час, общо 1598лв. В ос.з. пред СРС е направил изменение на иска като е намалил претенцията си съобразно заключението по ССчЕ и е посочил че претендирана главница е 935,40лв. за посочените от вещото лице часове.

Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата, същият следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е положен при утвърденото сумарно отчитане на работното време на тримесечие.

Претендирал е разноски.

Ответникът С.Д. на М. на в. р. /СДВР/ е оспорил исковете. Посочил е, че не били представени доказателства, че ищецът работел при ответника по служебно правоотношение като „младши инспектор” в 07-мо РУ на СДВР.

Не дължал плащане на извънреден труд. Приложимите разпоредби на ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на министъра на вътрешните работи не допускали възможност за такова преизчисление, това били специални нормативни актове и те дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало разлика в продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не била по трудови норми. Правното положение на полицейските служители не било неравностойно спрямо това на работещи по КТ и ЗДСл., защото 4 законодателят бил предвидил допълнителни материални блага за полицейските служители – допълнително възнаграждение за прослужено време, увеличен размер на платен годишен отпуск; обезщетения при прекратяване на правоотношението в увеличен размер; по-благоприятен режим на плащане на извънреден труд. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Задълженията за главница и за лихва били погасени по давност, срок на която била 3 години. Претендирал е разноски.

По делото са приети неоспорени от страните протокол от 22.08.2017г., специфична длъжностна характеристика за длъжността „полицай-старши полицай” в група Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция към РУ при СДВР”, справка от 16.12.2019г. издадена от ответника по исковете, съгласно които ищецът е назначен със Заповед № 513з192/12.01.2017г. при ответника на длъжност „стажант” при СДВР, а със Заповед № 5878/ 21.08.2017г. е назначен на длъжността „полицай” в група Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция към РУ при СДВР”, с Решение № 321/18.07.2019г. е преназначен на длъжността полицай” в група Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция към 7-мо РУ при СДВР”.

Приета е заповед от 18.09.2017г. и от 20.12.2017г. на Министъра на вътрешните работи с която на основание на чл. 178, ал.1, т.2 от ЗВМР вр. със т.1.7. от Заповед № 8121з-671/09.06.2015г. и предложение от 31.08.2017г. е наредено на ищеца да се изплати допълнително възнаграждение за пряко изпълнение на патрулно-постова дейност в размер на съответно от 60% и 50%, а по заповедта от 20.12.2017г. – 80% и 50% от утвърдената със Закона за държавния бюджет съответна годишна база за определяне на размера на месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 177 , ал.2 и чл. 180 от ЗВМР.