Решение № 248 от 27.10.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Велико Търново, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000240 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл.

432 от КЗ.

С Решение № Р-32/ 19.02.2021 г., постановено по т.д. № 261/ 2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата Л. Д. Ч., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, сумата 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от ПТП на 21.08.2019 г., причинило й физически и психически травми, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 20.12.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат Н.А. М. от АК – гр. София адвокатско възнаграждение в размер на 2 030 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, както и да заплати по сметка на Великотърновския 1

Окръжен съд сумата 2 000 лева – държавна такса върху уважения иск, и сумата 850 лева – авансирани от съда разноски по събиране на доказателства, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Недоволен от решението в осъдителната част за разликата над 19 000 лева до присъдената сума от 50 000 лева, или за сумата 31 000 лева, ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, чрез пълномощника юрисконсулт Чобанова, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и съответно за необоснованост, както и за нарушения на процесуалния закон, като се излагат съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отхвърли иска за сумата над 19 000 лева, ведно с всички законови последици, включително и присъждане на разноски по делото.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба. Изразено е становище за неоснователност на жалбата, като са изложени съображения в негова подкрепа. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се разноски.

Настоящият състав на Великотърновския Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 11847/ 23.12.2019 г., от ищцата Л. Д. Ч., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез пълномощника адвокат Д. от АК – гр. София, срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД и цена – 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата твърди, че на 21.08.2019 г. в гр. Велико Търново е била блъсната на пешеходна пътека от л.а. марка „Мерцедес“, 2 модел „Вито 110 ЦДИ“, с рег. № ВТ 03****, управляван от Р. Г. И., в резултат на което е получила множество разкъсно-контузни рани, наранявания, натъртвания по цялото тяло, включително главата, последвани от отоци и посинявания. Ищцата е откарана с линейка в болницата в гр. Велико Търново, където е извършена хирургическа обработка на раната на главата и хирургичен шев, като е била хоспитализирана за периода от 21.08.-24.08.2019 г. в Неврохирургично отделение. Поставена е била диагноза – „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. Издаден е бил болничен лист за 14 дни. Непосредствено след катастрофата, както и по време на болничния период, пострадалата е търпяла интензивни и продължителни болки и страдания, които не са отшумели и към настоящия момент. Тъй като болките не са отшумявали, ищцата се е консултирала с лекар-ортопед от гр. Плевен, който е установил непълна фрактура на лява скапула. Поставена й е специална, обездвижваща ръката и рамото, шина. Вследствие ПТП ищцата е изпитвала силно главоболие, световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт, силни болки в лявото рамо, като това продължило няколко месеца. Наложило се денонощно при ищцата да има близък човек, който да й помага дори и в най-елементарните нужди. Здравословното състояние на ищцата силно се влошило, което дало отражение и на психиката й – изпитвала силен страх и стрес, чувствала се тревожна и изнервена, нарушена била способността й да спи, страхувала се да пресича сама пътното платно дори и на пешеходна пътека. На ищцата били изписани успокоителни лекарства, които приемала продължителен период от време, издадени й били болнични листове за период от 54 дни. Болките и страданията на ищцата в резултат на ПТП представляват причинени й неимуществени вреди, които тя оценява на сумата 50 000 лева, като иска от съда да осъди ответното застрахователно дружество да й заплати тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Виновният за ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, като съобразно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищцата е подала писмена застрахователна претенция, въз основа на която при ответника е била образувана „щета“, но не е определено и заплатено застрахователно обезщетение. Претендират се разноските по делото.

3

Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 261/ 2019 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 22.07.2020 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат М. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото да делото адвокат М. е поискала от съда да уважи изцяло иска.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска, възразил е за наличието на съпричиняване от страна на ищцата и за прекомерност на претендираното обезщетение. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – юрисконсулт Чобанова е поискала от съда постановяване на справедливо Решение.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от приложеното към делото ДП е, че същото е било образувано срещу Р. Г. И. за това, че на 21.08.2019 г., в гр. Велико Търново, на кръстовище образувано от ул. „Беляковско шосе“ и ул. „П.К.Яворов“, при управление на собствения лек автомобил „Мерцедес Вито 110 ЦДИ“, с рег. № ВТ 03****, нарушил правилата за движение, в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пресичащата по пешеходната пътека Л.

Д. Ч..

От приложената по делото проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към 21.08.2019 г. процесният автомобил има сключена активна застраховка при ответното застрахователно дружество.

Видно от приложената по делото молба, с вх. № 12235/ 17.09.2019 г. е, че пострадалата Л. Д. Ч. е предявила писмена застрахователна претенция спрямо ответното застрахователно дружество за изплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

С цел изясняване уврежданията на ищцата, механизмът на ПТП и наличието на съпричиняване от страна на ищцата, съдът е допуснал извършването на: съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/; съдебно - психологическа експертиза /СПЕ/ и съдебна авто-техническа експертиза, като заключенията на вещите лица не са били оспорени от страните и са приети от съда.

4

По делото съдът е допуснал до разпит трима свидетели.

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да се установи наличието на предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение и на особената предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна претенция.

По делото не е било спорно наличието на писмена застрахователна претенция, по която ответното застрахователно дружество не е изплатило обезщетение на пострадалата ищца, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От заключението на вещото лице С. П. И. по допуснатата от съда САТЕ се установява, че непосредствената причина за настъпилото ПТП е неправилното извършване на маневра „завой наляво“ от страна на водача на лекия автомобил, който не е осигурил предимство на движещата се по пешеходната пътека ищца, която е започнала технически правилно изпълнението на маневра пресичане на пешеходната пътека. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда, като с оглед на тези обстоятелства и на факта, че вещото лице е отговорило конкретно на всички поставени му въпроси, въззивният съд кредитира заключението. От същото става ясно, че вина за ПТП има водачът на лекия автомобил, който е нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Следователно, налице е виновно противоправно деяние на водача на лекия автомобил, което се намира в пряка причинна връзка с причинените в резултат на това деяние увреждания на ищцата, т.е. налице е фактическия състав на непозволеното увреждане.

С обжалване на решението в осъдителната му част за разликата над 19 000 5 лева до присъдената сума 50 000 лева, ответното застрахователно дружество на практика е признало наличието на непозволено увреждане, като спорен е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Този размер следва да се определи от съда по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценката от страна на съда на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания – изброяването е примерно.

В случая ищцата Л. Д. Ч. е получила, съгласно заключението по допуснатата СМЕ, следните увреждания: мозъчно сътресение, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място по време на инцидента с липсата на част от спомена за случилото се, наложило хоспитализацията й в неврохирургичното отделение; разкъсно-контузна рана във външния край на лявата вежда, хирургически обработена и фиксирана с две метални клиписи; охлузни рани в областта на лявата подбедрица /два броя/ и една в областта на лявото стъпало; непълна фрактура /счупване/ на лява скапула /лопатка/; перистиращи субективни оплаквания от главоболие, виене на свят, болки и ограничение на движенията в лява раменна става. Съгласно същото заключение, възстановително-оздравителния период е обичайният срок от около 2-2,5 месеца, като ищцата е ползвала болничен лист за 44 дни. Според вещото лице, при нормално протичащи оздравителни процеси очакването е за пълно оздравяване на ищцата, след което трайни последици за здравния статус на ищцата няма да се наблюдават. В допълнителното си заключение вещото лице посочва, че остатъчните явления, които се наблюдават при пострадалата в областта на раменния пояс на левия горен крайник, ограничени и болезнени движения при отвеждане на ръката назад, към настоящия момент са довели до намалена работоспособност от около 20% на функционалната активност на лявата ръка, като е необходимо продължаването на физиотерапия и рехабилитация.

6

Болките и страданията вследствие на получените увреждания в резултат на ПТП, особено интензивни в първите дни, представляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение, като при определяне размера следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищцата е с намалена работоспособност от около 20% на функционалната активност на лявата ръка и е необходимо продължаването на физиотерапия и рехабилитация.