Определение № 433 от 21.02.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 392/2022
- Вид
- Определение № 433
- Подписан
- 21.02.2022
- В сила
- 21.02.2022
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.2 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 ал.2 т.5 и т.15 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.2 т.5 и т.15 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 433 гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20225300500392 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Теленор България" ЕАД, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им адв.В.Г. от САК против разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 202/11.01.2022г. по ч.гр.д. № 19686/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Теленор България" ЕАД с ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр.София против М. ИВ. Д., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 488,72 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и съпоставката й с непредставено по делото писмено доказателства Спогодба с КЗП. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител относно договорна клауза в 1 договор за доставка на мобилни услуги, с която се предвижда задължение за потребителя по двустранен договор да заплати необосновано висока неустойка и да налага потребителя да изпълнява своите задължения, дори и търговеца да не изпълнява своите по чл.143 ал.2 т.5 и т.15 от ЗЗП.
Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед.
Правното основание на съда препраща към нормите на чл.143 ал.2 т.5 и т.15 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика, свързана с необосновано високите неустойки и начина на преценката на тяхната прекомерност.
Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 202/11.01.2022г. по ч.гр.д. № 19686/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Теленор България" ЕАД с ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление гр.София против М. ИВ. Д., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за 488,72 леванеустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3