Решение № 387 от 21.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. С.З., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20245501000442 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „К.Й.“ ООД - гр. Х. против Решение № 93/29.12.2023г. и частна жалба против Определение № 145/09.05.2024г., и двете постановени по гр.д. № 121/2023г. по описа на Районен съд – Г.. С въззивната жалба въззивникът „К.Й.“ ООД обжалва Решение № 93/29.12.2023г., постановено по гр.д. № 121/2023г. по описа на Районен съд – Г., с което е признат за нищожен договор за паричен заем № 533876 от 01.04.2021 г., сключен между „К.Й.” ООД, ЕИК ** и В. Ж. Д. на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Признат е за нищожен договор за поръчителство към договор за паричен заем № 533876 от 01.04.2021 г., сключен между „К.Й.” ООД, ЕИК ** и Н. Г. К. на основание чл. 26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД. Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила. Направено е искане да се отмени изцяло първоинстанционното решение. Претендират се разноските в настоящото производство.

Постъпил е отговор от въззиваемите, с който вземат становище по 1 направените във въззивната жалба оплаквания. Изложени са подробни съображения с искане да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендират направените разноски по делото. Доказателствени искания не са направени от страните в настоящото производство.

С постъпилата частна жалба въззивникът „К.Й.“ ООД - гр. Х. обжалва Определение № 145/09.05.2024г., постановено по гр.д. № 121/2023г. по описа на Районен съд – Г., като излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Моли същото да бъде отменено като неправилно и съдът да върне делото на РС – Г. за произнасяне по същество по подадената от „К.Й.“ ООД молба по чл. 248 ГПК.

Постъпил е отговор на частната жалба от страна на въззивниците, с който молят същата да бъде оставена без уважение. Направено е искане да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Постъпила е молба от 15.10.2024г. от адв. М., пълномощник на въззивниците, с която моли да се даде ход на делото. Няма доказателствени искания. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Постъпила е молба от 15.10.2024г. от адв. Н. Ш., с която моли да се даде ход на делото. Поддържа депозираната частна жалба. Взема становище по същество. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционният съд са предявени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД.

На 01.04.2021 г. е попълнен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „К.Й.” ООД за сумата от 5000 лв, със срок за плащане по договора за кредит 24 месеца.

Посочен е фиксиран лихвен процент в размер на 40,8%, ГПР в размер на 49,528 %.

Формуляра е подписан от В. Ж. Д. на 01.04.2021г., както и от представител на „К.Й.” ООД. С договор за паричен заем №533876/01.04.2021 г., сключен между „К.Й.” ООД, като заемодател и първия ищец, като заемополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 5000 лв., с месечен лихвен процент в размер на 3.400%, с размер на погасителната вноска 2

308,10 лв., платима на 30 - то число от месеца. Като срок на договора е посочено 24 месеца, обща сума за плащане 7394,46 лв. и ГПР 49.528%.

В договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане предвид следните допускания: заемополучателя не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя. В чл.6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договорът за заем и още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемодателя, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.8 от договора за заем е посочено, че с подписването на договора за заем заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от договора в 3 - дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 2973,54 лв, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.

От представения погасителен план е видно, че погасителна вноска без неустойка по чл. 8 от договора в размер на 308,10 лв., разсрочена неустойка по чл.8 от договора в размер на 123,90 лв. и общ размер на погасителната вноска с включена неустойка по чл.8 от договора 432 лв. В чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договорът за заем е предвидено, че страните имат право на обезпечаване на изпълнението на договора за заем да уговорят в самия договор учредяването на гаранти, две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия да има нетен размер на осигурителния доход над 1000лв, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити или заеми към банки или финансови институции с класификация различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. В чл.14, ал.2 от ОУ е предвидено, че в случай, че заемодателя поиска, а заемателя не представи годно обезпечение по 3 договора за заем, съгласно чл.10, ал.2 от ОУ, в срок до три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателя държи на заемодателя неустойка, индивидуализира в договора за заем. Според представените доказателства / разписки за паричен превод/ платената сума по договора към настоящия момент е в размер на 5024,80 лв.

На 01.04.2021 г. към процесния договор за заем е сключен и договор за поръчителство, според който поръчителят отговаря солидарно със заемателя В. Ж. Д. за заем в размер на 10 368 лв. за срок от 24 и се задължава спрямо заемодателя при неизпълнение от заемателя на задълженията му, да ги изпълни при условията на договор за заем №533876/01.04.2021 г. Като поръчител е посочено лицето Н. Г. К. /вторият ищец по иска/. Договорът е подписан от Н. Г. К. и от представител на кредитора.

По делото е допусната и извършена СИЕ, от чието заключение е видно, че ГПР е в размер на 49,528% като в него са включени погасителните вноски за главница в размер на 5000 лв. и договорна лихва в размер при фиксиран месечен размер - 3,400 % или годишен размер -40,8%. Според експертно заключение, ако предвидената в договора неустойка по чл. 8 от договора за паричен заем бъде включена при определяне на ГПР, то неговият размер би бил 122,64%..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен.

Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

СтОС намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички 4 приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но настоящия съдебен състав намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител.

Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СтОС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Налага се извод, че и двете опции по чл.6, ал.2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й съдът счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна.

Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.

След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната 5 хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.

По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.

По горните мотиви искът е основателен, поради което правилно е постановено решение от ГРС, с което е прогласена нищожността на договора за заем.

Правилни си при това положение изводите на първоинстанционният съд, че следа като договорът за заем е недействителен, недействителен се явява и сключеният към него договор за поръчителство.