Решение № 2434 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2434 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20261110205815 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. В. Л. срещу наказателно постановление /НП/ № 26-4332-001917/ 17.03.2026 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел «Пътна полиция» - СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба" в размер на 51.13 евро/ 100 лв. за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.

Постъпила е жалба от санкционираното лице, в която се посочва, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, доколкото спирането е било обусловено от внезапна техническа неизправност – повреда в изпускателната система /генерацията/, довела до силен шум и невъзможност за нормално придвижване. Моли то да бъде отменено.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява и поддържа жалбата. В писмени бележки доразвива съоображенията си в посока отмяна на НП поради незаконосъобразност.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява от процесуален представител. В писмени бележки жалбата се оспорва и се иска от съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по прекомерност на адвокатско такова.

Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея 1 доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, достигна до следните изводи

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 16.02.2026 г. около 14:24 ч. в гр. София на кръстовището на площад «Журналист» и ул.«Арх. Й. Миланов» жалбоподателят управлявал лек автомобил «,,***''» с рег. № ,,***''. След извършена проверка органите на ОПП-СДВР направили извод за това, че същият спира и престоява в самото кръстовище, спирайки за престой и паркирайки на по-малко от 5 м. от кръстовище или на него.

Във връзка с горното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 1066723 от 16.02.2026 г. в присъствието на нарушителя и на свидетел-очевидец, и предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, възразявайки по направените констатации в акта.

На база н а така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 26-4332-001917/ 17.03.2026 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел «Пътна полиция» - СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба" в размер на 51.13 евро/ 100 лв. за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява посредством показанията на свидетеля М. Н. П., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: АУАН, справка-картон на водача, заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото. Разпитан в съдебно заседание , свидетелят П. потвърждава в цялост констатациите по акта. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля, тъй като същите са съответни на приобщените по делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. В хода на извършеното процесуално действие свидетелят потвърждава участието си в съставянето и изготвянето на процесния акп за установяване на административно нарушение, както и отразеното в него. Тези показания съдът намира за логични и достоверни, доколкото същите кореспондират с писмените доказателства по делото, като в съществена степен допринасят за изграждане на фактическата обстановка, така както е възприета от съда. Съдът дава вяра в цялост на приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

2

Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт.

По съществото на спора:

В настоящото производство районният съд следва да упражни правомощието си да провери законността на обжалваното наказателно постановление: дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, по аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, изводимо от представени по делото заповеди за компетентност. Спазени са преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП с оглед неправилно паркиране в района на кръстовище. Съгласно посоченото от наказващия орган жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, свързана с правилата за престой и паркиране в района на кръстовище. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението в жалбата за допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът установи, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП е допуснато нарушение по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , което прави обвинението непълно, неточно и неясно, респективно ограничава правото на защита на нарушителя.

И в двата процесуални акта схематично е описано твърдяното нарушение – същият спира и престоява в самото кръстовище, спирайки за престой и паркирайки на по-малко от 5 м. от кръстовище или на него, като този текст не дава възможност на санкционираното лице да разбере административното обвинение, в частност какво именно е то: спиране за престой или паркиране.

Посоченото нарушение е основание за отмяна на обжалваното постановление, тъй като в случая не е очертан предметът, който подлежи на доказване, съответно и на съдебен контрол. При положение, че самото словесно описание на нарушението е практически лишено от посочване ясно и в пълнота на конкретни факти, подлежащи на проверка в настоящото съдебно производство, съдът е в невъзможност на собствено и самостоятелно основание пълноценно да реализира правомощията си по преценка законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, а последното не може да реализира пълноценно 3 правото си на защита. Следва да се има предвид, че съдът не може да замести наказващия орган, като допълни липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи. Отделно от това не е изследван въпросът дали действията на водача не се дължат на техническа повреда в изпускателната система /генерацията/ на моторното превозно средство предвид твърдяна внезапно възникнала техническа неизправност, не позволяваща по-нататъшното движение на ППС и създаваща потенциална опасност за другите участници в движението, обстоятелство, изключващо отговорността на жалбоподателя. Затова и доколкото по делото не се доказа умишлено виновно поведение на жалбоподателя, довело до извършване на административно нарушение, наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на на делото искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Поради горните мотиви и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-4332-001917/ 17.03.2026 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел «Пътна полиция» - СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба" в размер на 51.13 евро/ 100 лв. за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4