Определение № 551 от 09.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно наказателно дело № 20255300601118 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК и същото е образувано по жалба на В. М. У. срещу Определение с рег.№48/08.05.2025г. по ЧНД №229/2025г. по описа на АсРС, II н.с., с което е потвърдено Постановление на РП-Пловдив, ТО-Първомай от 11.03.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №418/2022г. по описа на РУ-Асеновград, водено за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона и продължаване на наказателното производство.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и в контекста на изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:

Наказателното производство е било образувано и водено за посегателство по чл.216, ал.1 от НК за това, че на 23.04.2022г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив противозаконно са унищожени чужди движими вещи – велосипеди, детска количка, бюро, офис-стол, тротинетка и други на обща стойност 3 000 лева.

При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, изложена и в прекратителното постановление, която не е пресъздадена в обжалвания акт, като същата се свежда до следното:

Към инкриминираната дата свид.В. У. със ** си С. Д. и ** им М. У. живеели на втори етаж от триетажна жилищна сграда в ***. Третият етаж от същата бил собственост на свид.Е. Д. К., но той не живеел там и рядко посещавал имота си.

На 23.04.2022г. свид.В. У. и семейството му били в ****, когато той 1 получил обаждане от ** си свид.Д. У., който му съобщил, че отивайки да навести ** си свид.Я. У., видял как свид.Е. К. чупел техни вещи. Около половин час по-късно, свид.В. У. се прибрал и видял, че в двора на имота имало изхвърлени вещи. Заедно с **** си ги прибрали обратно в сградата, като ги оставили в общото пространство до входа, за да не пречат на никого.

След това отново тръгнал за ****, за да вземе ** и **** си, но докато пътувал, получил обаждане от **** си, че свид.Е. К. се е върнал и отново започнал да хвърля въпросните вещи от входа към двора на имота. Веднага свид.В. У. се върнал в ****. Пристигайки, видял как **** му държи една от гумите на велосипед, а другата гума държал свид.К.. В момента, в който го видял, последният рязко дръпнал велосипеда от ръцете на свид.Я. У., след което я ударил с юмрук в корема, блъснал я, при което последната паднала на земята и си ударила гърба. След това тръгнал към свид.В. У. и го ударил в областта на черния дроб и в кутрето на дясната ръка, при което последният залитнал и ударил гърба си в стената на коридора на къщата. Според свидетелите В. У. и Я. У., през цялото това време свид.К. отправял закани, че „щял да ги избие, заколи и запали къщата“. За горното на 03.05.2022 г. **** и **** У.И сигнализирали органите на Полицията, за което след извършена проверка е било образувано настоящото досъдебно производство.

Съгласно заключението на извършената стоково-оценъчна експертиза, 1971,50 лева е общата стойност на процесното имущество: един брой детска тротинетка, един брой украса за кръщенка, един брой офис бюро, един брой президентски офис стол, един брой детска количка с бутане, един брой велосипед марка „Скот“ и един брой велосипед марка „Булс“, всички собственост на свид.В. У., един брой велосипед без марка, собственост на свид.Д. У. и един брой лопатка за смет, собственост на свид. Я. У..

Разпитан в качеството на свидетел свид.Е. К. посочил, че притежавал апартамент на третия етаж в жилищната сграда на посочения по-горе адрес в ****, в която на първия етаж живеел **** му - свид.Б. Г.. На инкриминираната дата му позвънил последният, който му казал, че **** му е починал и го помолил за помощ. Свид. К. отишъл, за да му помогне и тогава видял, че в къщата на стълбищното пространство и коридора във входа имало различни по вид отпадъци и боклуци — велосипеди, втора употреба части и предмети, накладки, стари мебели и други, които стояли там от дълги години. Тогава почукал на вратата на стаята, в която живеела свид.Я. У. и й казал, че коридорът не трябвало да е така, като я помолил да изкарат техните вещи навън, при което последната му отговорила, че била собственик на 1/3 от помещението и можела да прави каквото си иска. След това свид.К. се качил при свид.Г., за да облекат покойника, а после двамата тръгнали да извадят Акт за смърт и да потърсят погребална агенция. Тъй като посочените по-горе вещи били още в коридора, свид.К. решил да ги премести, тъй като щели да дойдат хора за погребението. В този момент, докато премествал един велосипед, излязла свид.У.А, която го хванала и започнала да го дърпа, като посегнала да го удари. Свид.К. изкарал част от въпросните вещи и ги оставил в частта от двора, която била на свид.У.А, след което той и **** му отишли до болницата в гр.****. Когато се върнали оттам, при него дошъл свид.В. У., който започнал да го псува и напада, като му казал да влязат на тъмно в къщата, за да му счупи ченето. Тогава, свид.К. се опитал да позвъни на ЕЕН 2

112, но свид.У. го ритнал по глезена и го ударил. След това успял на позвъни н а ЕЕН 112, като на място пристигнали служители на Полицията и им били снети обяснения по случая. След като полицейските служители си тръгнали, свид. В. У. започнал да го гони, като му казал, че нямал право да влиза в къщата, след което го настигнал и ритнал. Тогава свид.К. пак позвънил на ЕЕН 112, като на място отново дошли полицейски служители и предупредили двете страни във възникналия конфликт да не се разправят. Свид.К. е посочил като свидетели на случилото се на инкриминираната дата - **** си Б. Г. Г. и *** си - Г. В. К..

В показанията си на досъдебното производство Б. Г. и Г. К. са потвърдили изцяло заявеното от свид.Е. К. за липсата на каквато и да е съпричастност от негова страна към повреждането и/или унищожаването на описаните по-горе вещи, собственост на пострадалите В. У., Д. У. и Я. У..

Посочили са, че Е. К. единствено е преместил въпросните вещи, между които имало стари бюра, кофи, велосипеди, мебели и кашони, тротинетка и др., за да освободи място и да може да се минава когато се изнася покойника.

Въпросните вещи той пренесъл в частта от двора на У.И. Категорично са заявили, че в тяхно присъствие свид.Е. К. не е удрял никого, включително Я.

У. и В. У..

Въз основа на изложената фактология държавният обвинител счел, че липсвали достатъчно доказателства, обосноващи извод Е. К. да е осъществил престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК, като не било безспорно доказано осъществено престъпление от общ характер - противозаконно повреждане/унищожаване на процесните вещи, липсвали доказателства за участието на К. в такава престъпна деятелност, доколкото единствено пострадалите съобщавали за причастността му към нея, но изложеното от тях било отречено не само от свид.Е. К., но и от свидетелите Б. Г. и Г. К.. В този смисъл е счетено, че инкорпорираните доказателства сочили единствено на предположения и съмнение относно участието на Е. К. в процесното деяние, поради което и с оглед липсата на достатъчно доказателства е приел за налично прекратителното основание, визирано в нормата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК, обосновало прекратяване на воденото наказателно производство.

Изложената от държавния обвинител позиция е напълно споделена от първостепенния съд, счел за законосъобразен прокурорския извод относно наложителността да бъде прекратено наказателното производство, поради което е потвърдил прекратителното постановление.

Недоволен от съдебния акт е останал пострадалият В. У., депозирал жалба срещу същия в законоустановения срок. В този смисъл последната е допустима, а разгледана по същество – неоснователна поради следните съображения:

Изложената по делото фактология се оказва напълно изяснена от инкорпорираната в хода на досъдебната фаза доказателствена съвкупност: разпитани са като свидетели всички лица, имащи било преки, било косвени впечатления относно случилото се на инкриминираната дата, извършени са необходимите експертни изследвания, както и приобщени са относимите към предмета на доказване писмени доказателства, включително и съдебните актове, с които са приключили наказателните дела от частен характер, водени 3 от Я. У. и от В. У. срещу Е. К., както и от последния спрямо самия У. във връзка с причинени на инкриминираната дата телесни наранявания, съотв. накърняване на честта и достойнството. В контекста на изложеното, несъмнено, събрани са всички необходими и възможни доказателствени източници и в този смисъл няма потенциал за събиране на нови, тъй като липсват данни за допълнителни такива, относими към предмета на доказване, които да не са приобщени в хода на разследването. Съответна на събраните и анализирани в пълнота доказателствени материали е приетата за установена фактическа картина, поради което всяко възражение касателно аналитичната дейност било на прокурора, било на съда не намира опора в материалите по делото. Същата е осъществена в съответствие с изискванията на процесуалния закон и правилата на логиката, като е обхванала всички доказателствени източници, интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение.

Ето защо напълно споделяеми са изведените изводи за недоказаност на обвинението.

При анализа на кумулирания по делото доказателствен материал, съвсем коректно е изведен изводът за дългогодишни недобри отношения между семейство У.И и свид.Е. К. по повод имотни въпроси, като наличното напрежение очевидно е ескалирало на инкриминираната дата, когато пристигайки в имота, трети етаж от намиращата се в същия жилищна сграда който притежавал, свид.Е. К. видял поставените в общия коридор множество вещи, явяващи се предмет на посегателство, за което се води разследването.

Въпросните вещи - велосипеди, детска количка, офис-стол, тротинетка, украса и т.н. свид.Е. К. изнесъл на двора, доколкото се оказвали пречка за изнасяне на покойника от къщата, а след като констатирал, че те отново са били прибрани вътре, пак ги преместил навън. Спорният въпрос е по какъв начин това изнасяне е реализирано – чрез преместването им или посредством изхвърлянето им, в резултат на което те да са били повредени, респ. унищожени. В тази връзка действително са формирани две групи свидетелски показания – тези на пострадалите У.И, с категоричност заявяващи, че въпросните вещи са били счупени, защото са били не просто изнесени, а изхвърлени на двора, и тези на свидетелите Б. Г., Г. К. и Е. К., заявяващи, че доколкото вещите са пречили покойникът да бъде изнесен от къщата, то те са били изнесени и оставени на двора. Съвсем правилна е констатацията, че сами по себе си показанията на свидетелите в съответната група са хармониращи помежду си, ясни и последователни. При това положение налага се проверка коя от тях намира опора в останалата доказателствена съвкупност. Във връзка с инцидента оказва се подадени били няколко сигнала до ЕЕН 112, по повод на които местопроизшествието е посетено три пъти от полицейски екипи за вземане на отношение, защото наред с изнасянето на вещите, извършени били и действия, довели до нарушаване телесния интегрирет, респ.накърнени били честта и достойнството на присъстващите дела, станали предмет на образувани впоследствие и вече приключили дела за престъпления от частен характер. **** П. Я. установил на място, че преместването на въпросните вещи навън в двора е възпламенило отдавна съществуващия конфликт между У.И и свид.Е. К., като се е стигнало и до физическа разправа, а самите вещи действително били изнесени от къщата и оставени в двора й, но по тях повреди той не само не забелязал, но и отрицателен бил отговорът, даден му 4 от самите пострадали за евентуални повреди по тях. И при повторното идване на адреса за такива никой от У.И не се е оплакал, а при третото посещение отново въз основа на сигнал въобще отношение не е взето, защото на адреса не бил установен никой. Именно и поради това не се стигнало до запазване на местопроизшествието и предприемане на евентуален негов оглед, както и на намиращите се там вещи, защото такава нужда не била възникнала. Фактът, че те са били преместени отново в къщата от правоимащите лица не опровергава този извод, защото при липса на констатации на инкриминирата дата било за тяхното повреждане, било за унищожаването им, то въобще не е била необходима преценка да се извърши или не оглед на въпросните вещи, поради което всички наведени в тази насока възражения се явяват неоснователни.