Решение № 562 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000500118 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Л. Г. Я. и Н. В. Я., с която обжалват решение № 261 633 от 12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 10 989/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6 състав, с което е унищожил овластителната едностранна сделка, обективирана в пълномощно с удостоверено съдържание per. № 7 590, акт № 163, том 4 от 14.07.2015 г. на нотариус с per. № *** по регистъра на НК, на основание чл. 31 вр. чл. 44 от ЗЗД, по иск предявен от И. К. П. срещу В.

Д. Й.; прогласил е нищожността на договор за покупко-продажба недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 61, том II, per. № 14 584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с per. № *** по регистъра на нотариалната камара, поради липса на представителна власт от страна на пълномощника на продавача, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД по иск предявен от И. К. П. срещу Л. Г. Я. и Н. В. Я.; осъдил е В. Д. Й. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 335.70 лв., представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице изготвило заключение по СМЕ и сумата от 367.27 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на производството пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и е осъдил Л. Г. Я. и Н. В. Я. да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 320.70 лв., представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице изготвило заключение по СТЕ и сумата от 367.27 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на производството пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

1

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като ответникът В. Д.

Й. е починал по време на процеса пред първата съдебна инстанция и по делото не са конституирани неговите наследници. Твърди, че неправилно и необосновано, тъй като от събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ищцата е боледувала от психическо заболяване от рода на шизофренията. По отношение на обосноваността на решението твърди, че съдът цени единствено събраните доказателства, които са в полза на ищцата, а напълно пренебрегва доказателствата, които установяват, че тя е имала периоди, в които да разбира свойството и значението на това което извършва. Такъв период е бил именно периода, когато тя се е явила пред нотариус и е подписала пълномощно на В. Д. Й.. Твърди, че това обстоятелство безспорно е установено от разпитаната по делото, като свидетел нотариус М. И., която е извършила нотариалното удостоверяване на пълномощното. Твърди, че съдът не е кредитирал тези показания, въпреки, че те са формирани от непосредствени впечатления и личен контакт, но за сметка на това изцяло се доверява на вещото лице С., който дори не се е срещал с ищцата, а е представил заключение единствено по документи. Твърди, че заключението на вещото лице не следва да се цени изцяло, тъй като констатациите в него си противоречат и с други обстоятелства по делото. В тази връзка твърди, че ищцата е написала и подписала исковата молба по настоящото дело, от която искова молба не може да се направи извод, че е написана от лице, което не разбира свойството и значението на извършваните действия, а дори да се приеме, че същата е подписана от адвокат, то как същата е разбирала значението на адвокатското упълномощаване. С оглед на това твърдят, че решението е неправилно и молят съда да постанови решение, с което да го отмени и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове, като претендират и разноски за двете инстанции.

Ответниците жалбата И. К. П., С. В. В. и В. В. В. редовно уведомени не изпращат представител в съдебно заседание. Оспорват подадената въззивна жалба.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 261 633 от 12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 10 989/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6 състав, че съдът е унищожил овластителната едностранна сделка, обективирана в пълномощно с удостоверено съдържание per. № 7 590, акт № 163, том 4 от 14.07.2015 г. на нотариус с per. № *** по регистъра на НК, на основание чл. 31 вр. чл. 44 от ЗЗД, по иск предявен от И. К. П. срещу В. Д. Й.; прогласил е нищожността на договор за покупко-продажба недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 61, том II, per. № 14 584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с per. № *** по регистъра на нотариалната камара, поради липса на представителна власт от страна на пълномощника на продавача, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД по иск предявен от И. К. П. срещу Л. Г. Я. и Н. В. Я.; осъдил е В. Д. Й. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 335.70 лв., 2 представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице изготвило заключение по СМЕ и сумата от 367.27 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на производството пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и е осъдил Л. Г. Я. и Н. В. Я. да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 320.70 лв., представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице изготвило заключение по СТЕ и сумата от 367.27 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на производството пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.

6 от ГПК.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 14.12.2015 г. ответникът В. Д. Й., действащ като упълномощен представителна ищцата И. К. П. е сключил договор за покупко-продажба с Л. Г. Я. на следния недвижим имот, собственост на ищцата, а именно: ПИ с пл. № 274, в кв. 101 по плана на гр. София, местност „***“ за сумата от 9 500 лв., обективиран в нотариален акт № 61, том II, per. № 14584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с per. № *** по регистъра на нотариалната камара. Видно от същият нотариален акт данъчната оценка на същия е в размер на 37 920 лв. За да удостовери представителната си власт пълномощникът се е легитимира с пълномощно, с нотариална заверка на подпис и съдържание, извършена от Нотариус № *** с район на действие Софийски районен съд. От доказателствата по делото се установява, че нотариусът извършил заверката е заверил и подписите на ищцата върху декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че И. К. П. е освидетелствана през 2014 г. като лице, което страда от психическо заболяване - параноидна шизофрения, въз основа на което е издадено удостоверение ТЕЛК от 25.06.2014 г. При извършеното изследване и в съставената възоснова на него етапна епикриза от 24.10.2015 г. е отразено, че заболяването е с многогодишна давност, протича пристъпно, с прояви на социална дезадаптация, проблеми с концентрацията, липса на желание за работа и контакти в обществото, с прогресивен апатико - аболичен синдром, която затруднява възможността да се грижи сама за себе си.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение от 08.07.2015 г., постановено по ЧНД № 9 830/15 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение ищцата е настанена за принудително лечение в специализирано психично заведение за срок от 1 месец. Видно от протокола от съдебно заседание, съдът е установил данни за извършено престъпление и е разпоредил материалите от делото да се изпратят за предварителна проверка на разследващ орган.

Не се спори, а се установява и от доказетелствата по делото, че ищцата е провеждала лечение в ДПБ „Св.Иван Рилски“ от 20.12.2015 г. и към дата 21.04.2016 г. лечението продължава.

От представеният социален доклад се установява, че ищцата е получавала доход от 226.21 лв. представляващ пенсия за инвалидност и 9.75 лева интеграционна добавка. Същата е лекувана в лечебно заведение в период от 13.03.2014 г. до 27.03.2014 г. в 3 дневен стационар на клиниката по психиатрия в УБ “Александровска“. В доклада са изложени факти за неадекватно според сезона облекло и други на пръв поглед дребни детайли, които са възприети като индикация за нарушено психическо здраве (размазано червило).

От заключението на СМЕ се установява, че липсва закономерност в периодите на влошаване психическите заболявания от рода на шизофренията. Вещото лице твърди, че към момента на извършване на нотариалната заверка на пълномощното, представено от първия ответник при сключване на сделката, т.е. към дата 14.07.2015 г. психично състояние на ищцата е било влошено, а преди това вече е било установена личностова промяна, т.е. един устойчив дефицит. Твърди, че ищцата в следствие на заболяването, което е довело до личностните промени, не е могла да разбира, да ръководи постъпките си като съобразява своите интереси. Твърди, че извършения правен акт - овластителната сделка е подписана в състояние на психическо заболяване, което изключва правния кат да е осмислен и желан след реалистично съобразяване на действието и неговите правни последици.

В показанията си свидетелката И. М. К., очевидец и специалист в областта на социалното подпомагане твърди, че познава ищцата от 2014 г. и познанството е служебно.

Свидетелката е работила в „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания“в програма „Активна грижа“, а ищцата била доведена в службата след изписването й от ПК към УМБАЛ „Александровска“ от свои познати от църквата, която посещава. Твърди, че същите са споделили загриженост за нея и през пролетта на 2014 г. започнала социална работа с И..

В показанията си свидетелката твърди, че от наблюдението и общуването е разбрала, че ищцата разгръща нова психотична криза. Работата продължила няколко месеца, но И. не участвала активно и не била постоянна в терапията, спряла да приема медикаменти, започнала да се дистанцира от всички хора, с които е в доверителна връзка в включително и със свидетелката, спряла да идва на сесии, да работи заявки и изобщо престанала да посещава центъра. Твърди, че през 2015 г. не е могла да установи вербален контакт поради психоза със силно изразен параноиден синдром. Ищцата започнала да се чувства преследвана и започнала да страни от всички хора и да взима такива мерки, например да носи шапки, якета и т.н. Ставала подозрителна, отклонявала въпроси. Свидетелката поддържала отношение с нейни съседи, с К. Б. и с други хора, които имали идентични впечатления - за халюциниране, за говор без адресат. Твърди, че след това ищцата е хоспитализирана от 20.12.2015 г. в лечебно заведение, което свидетелката посещавала ежеседмично в продължение на половин година. Твърди, че при постъпването ищцата е била в тежко състояние, а свидетелката я насочила към ТЕЛК. Свидетелката споделя, че при адекватно лечение и грижа, И. е ремисирала състоянието си, но преди това състоянието й е било опасно, тъй като липсата на критичност е довела до поведение с висока степен на виктимност (поддържане на отношения с непознати хора, които отвеждат с черни джипове, интерпретация на форми на сугестия, крайна неадекватност на поведението).

В показанията си свидетелката М. Т. И., нотариус удостоверил подписа на ищцата на пълномощното твърди, че не помни случай на заверка на пълномощно от ищцата 4

И. К. П. преди 2016 г. Твърди, че в практиката на нотариалното удостоверяване, нотариусът не задава въпроси за психичното здраве на подписващите, а проверява тяхната самоличност и чете на глас изявленията, чието съдържание удостоверява върху документа.

От заключението на допусната и изслушана в съдебно заседание СТЕ, неоспорена от страните се установява, че средната пазарна цена на продаваемия имот е в размер на 209 355 лв. към 14.12.1015 г. С оглед на това е посочено, че сделката е сключена на цена около двадесет и три пъти по-ниска от пазарната и около девет пъти по-ниска от данъчната оценка.