Решение № 262393 от 21.10.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 262393 21.10.2021 година град

Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14924 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 312, вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Е.П.Я., ЕГН ********** – лично и като правоприемник – единствен наследник по закон на починалата в хода на процеса М.Л.Я., ЕГН ********** против С.Е.Й., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл.233, ал.1, пр.1, вр. с чл.228 и сл. ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с *** на ищците било учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване /заедно и поотделно/ за НИ, находящ се в ***, ведно с всички подобрения и приращения.

С договор от 01.11.2019 г. предоставили на ответницата за временно и възмездно ползване за срок от една година част от имота – две стаи, кухненски бокс, както и прилежащите сервизни помещения от къщата, без да плаща наем, като компенсация за подобренията, които приела да направи през времето на ползване.

Поради неизпълнение на задълженията, били изпратени уведомление и нотариална покана за прекратяване на договора и искане за връщане на предоставената част от имота. ИМ също следвало да се счита за покана и предизвестие за прекратяване. Ответницата не изпълнила.

Предвид изложеното се моли за осъждането й да предаде владението върху отдадената част от недвижимия имот. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. За съдебно заседание ответницата представя становище, в което признава, че имотът е бил предоставен за ползване, макар и не в отлично състояние. Обитавала къщата, след което възникнали разногласия между страните и отказала да получи покана за освобождаването му. В съдебно заседание, лично заявява, че е съгласна да освободи жилището, само ако ищците й върнат парите, които изхарчила за ремонт на техния имот.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.

12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска, ищците следва да докажат фактите, които сочат да обуславят исковата им претенция, в т.ч. - наличието на валидно възникнало наемно правоотношение, с твърдения предмет и посочените параметри, съобразно сключения договор; факта на предаване на имота за ползване; прекратяване на договора; че ответницата към настоящия момент ползва/държи посочените части от имота.

В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване, а при установяване на горното от ищците, следва да докаже, че е върнала вещта.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира претенцията за основателна по следните съображения:

От представения договор за ползване на недвижим имот от 01.11.2019 г. се установява възникване на твърдяното облигационно правоотношение, с предаване за временно и възмездно ползване на НИ – две стаи и кухненски бокс, както и прилежащите сервизни помещения от къща, находяща се в ***. Предаването за ползване е посочено в договора и изрично се признава от ответницата в о.с.з. В договора е предвиден срок от 1 година, който може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните с писмен анекс и променени условия. С нотариална покана /л.9/ ищцата е заявила изрично, че не желае продължаване на срока на договора и е отправила молба до ответницата за предаването на имота в деня, след изтичане на уговорения едногодишен срок – 02.11.2020 г. Поканата е получена редовно от ответницата при условията на отказ – чл. 44, ал.1, изр. посл. ГПК /приложим, съгл. чл. 50 ЗННД/. С оглед горното, следва да се приеме, че договорът е прекратен с изтичане на уговорения в него срок и след този момент, ответницата държи вещта без основание. Установява се, че имотът не е бил върнат, като в тази насока се преценява и самото изказване на ответницата в о.с.з. по реда на чл. 175 ГПК.

С оглед горното, съдът приема, че ищецът е доказал при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК всички елементи от фактическия състав на претенцията си – облигационното правоотношение е възникнало, в т.ч. правата и задълженията по него, едно от които е това за връщане на вещта, съгл. чл. 233, ал.1, пр. 1 ЗЗД, предвид прекратяването му с изтичане на срока за ползване. Ответницата не доказва връщане на вещта /претенциите за плащане на суми за извършени ремонти нямат отношение по настоящото производство/, поради което следва да бъде осъдена да я предаде /според описанието в предмета на договора/, съответно - искът - уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Отправено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане на: 60 лева – ДТ и 350 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /деп. за свидетел не е изплатен, не подлежи на присъждане, а може да бъде върнат на страната при поискване/.

Така мотивиран, съдът

Р Е

Ш И:

ОСЪЖДА

С.Е.Й.,

ЕГН **********, с адрес: *** да освободи и върне на Е.П.Я., ЕГН ********** – лично и като правоприемник – единствен наследник по закон на починалата в хода на процеса ищца М.Л.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, следния недвижим имот, поради прекратяване на договор за ползване на недвижим имот от 01.11.2019 г., а именно: две стаи и кухненски бокс, както и прилежащите сервизни помещения от къща, находяща се в ***.

ОСЪЖДА С.Е.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на Е.П.Я., ЕГН **********

– лично и като правоприемник – единствен наследник по закон на починалата в хода на процеса ищца М.Л.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 410 лева /четиристотин и десет лева/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от 21.10.2021 г., съгласно разпоредбата на чл. 316, вр. с чл. 315, ал. 2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ