Определение № 1312 от 17.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1312 гр. София, 17.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20258002104789 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на двете насрещни страни – ищцата А. И. В. и ответника УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД срещу решение № 4624 от 15.07.2025 г. по в. гр. д.

№ 2774/2025 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-„Е“ въззивен състав, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А. И. В., извършено със заповед № 90/05.03.2024 г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ "Н. И. ПИРОГОВ" ЕАД на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "лекар, началник отделение, клас професии - лекари началник 83 МОД-988, с код по НКПД 13427011 в Клиника по изгаряне и пластична хирургия, Отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца" при ответника на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата 11 100 лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за шестмесечен период: 12.03.2024 г. 12.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на исковата молба – 13.05.2024 г. до окончателно плащане. Със същото въззивно решение е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 11 100 лева до пълния предявен размер от 128 444. 52 лева.

Жалбоподателката – ищца обжалва горепосоченото въззивно рещшение в частта му, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 11 100 лева до пълния предявен размер от 128 444. 52 лева, твърдейки че то е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

1

Поддържа, че неправилно решаващият съд е изключил от брутното трудово възнаграждение за пълния отработен месец, предхождащ процесното уволнение, полученото допълнително трудово възнаграждение по реализирани клинични пътеки. Счита същото за такова с постоянен характер, предвидимо и сигурно, получавано през продължителен период от време, ежемесечно. При така определената, неправилно, база за изчисляване на размера на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ищцата се счита за незаконно обезщетена, получила за целия шестмесечен период сума, съпоставима с получаваното през времетраенето на процесното трудово правоотношение нетно трудово възнаграждение за един месец. Моли въззивното решение в атакуваната част да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ да бъде уважен за целия предявен размер. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторката - ищца се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следния въпрос: „Включва ли се в брутното трудово възнаграждение за определяне на размера на задължението по чл.

225, ал. 1 КТ сумата, начислена на лекар като работна заплата за изпълнени клинични пътеки?“, който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 50215 от 27.10.2022 г. по гр. д. № 550/2022 г. на ВКС, ІV г.о. Навежда и допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирайки се с необходимост от доразвиване на съществуващата съдебна практика.

Насрещната страна по касационната жалба на ищцата – ответникът УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД не е подал отговор на същата.

Жалбоподателят – ответник обжалва въззивното решение в частта му, с която са уважени предявените искове с правни основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, поддържайки че то е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че трудовият договор, сключен с ищцата на 11.04.1995 г. не е бил надлежно прекратен, поради което не е било възможно възникването на ново трудово правоотношение след проведения през 2023 г. конкурс за заеманата длъжност по силата на сключеното споразумение № 1312 от 13.12.2023 г. по чл. 107 КТ. Счита, че поради това процесното уволнение е извършено съобразно с визираното в уволнителната заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като правото на пенсия и осигурителен стаж са придобити и упражнени след сключване на единствения трудов договор от 1995 г. Моли въззивното решение в атакуваната част да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал.

1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът ответник поставя следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени от страните по спора възражения?“; 2. „Кой е моментът и каква е формата на прекратяване без предизвестие по чл. 325, ал. 1, т. 3 и т. 8 КТ на трудов договор, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ?“; 3. „Нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ намира ли приложение при прекратяване на трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ в хипотезата на чл.

2

325, ал. 1, т. 3 и т. 9 КТ?“; 4. „Възниква ли ново трудово правоотношение с лицето, спечелило конкурса, ако преди това то е заемало същата длъжност на основание срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ, за чието прекратяване работодателят не го е уведомил по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ?“, и 5. „След проведен конкурс, първоначално възникналото въз основа на трудов договор правоотношение за същата длъжност може ли да бъде изменено с допълнително споразумение към сключения договор?“. По първия въпрос ответникът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочейки разрешаването му в обжалваното решение в противоречие с ТР № 1/04.01.2000 г. по тълк. д.

№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 74 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 2701/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 133 от 23.10.2019 г. по гр.д. № 3565/2018 г. на ВКС, І г.о., решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, І г.о., решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 4604/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др., доколкото въззивният съд не се е произнесъл по възражението на ответника, че въпреки проведения конкурс през 2023 г., трудовият договор от 1995 г. между страните не е бил прекратен, а само изменен с допълнителното споразумение от 13.12.2023 г. По останалите поставени въпроси, жалбоподателят релевира допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т.

3 ГПК – значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Ответницата по тази касационната жалба - А. И. В. подава отговор в законния срок, в който поддържа становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което те са допустими.

Въззивният съд е приел въз основа на доказателствата в процеса, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение съгласно трудов договор № 2433 от 11.04.1995 г., въз основа на който ищцата е била назначена на длъжност "научен сътрудник III степен" в Клиника по изгаряне и пластична хирургия – деца при ответника; че на 05.10.2021 г. на основание чл. 119, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ е сключено допълнително споразумение към трудовия договор, съгласно което страните са се съгласили да изменят срока на договора от безсрочен на срочен – до заемане въз основа на конкурс на длъжността "лекар-началник на отделение" в Клиника по изгаряне и пластична хирургия, Отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца; че считано от 17.05.2022 г. ищцата е придобила и упражнила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО съгласно представено разпореждане № 12.07.2022 г. на ТП на НОИ – София - град; че със заповед № РД 26-1859/27.09.2023 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е открит конкурс за заемане на длъжността "лекар, началник отделение" на Отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца в Клиника по изгаряне и пластична хирургия към лечебното заведение, на който ищцата е класирана на първо място; че с допълнително споразумение от 13.12.2023 г., сключено на основание чл. 107 вр. с чл. 89 КТ и чл. 68, ал. 7 ЗЛЗ, страните са се споразумели, че считано от 14.12.2023 г. ищцата ще заема длъжността "лекар-началник отделение" в Клиника по изгаряне и пластична хирургия, Отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца, като е уговорена срочност на трудовото 3 правоотношение до 14.12.2026 г., и че със заповед № 90 от 05.03.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т.

10 КТ - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решаващият съд е посочил, че е спорен въпросът дали допълнително споразумение от 13.12.2023 г. е породило ново трудово правоотношение между страните въз основа на спечеления конкурс и дали в този контекст ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия преди или след възникването на последното по време трудово правоотношение, прекратено от работодателя с процесната уволнителна заповед на основание чл. 328, ал. 1, т.

10 КТ. За да даде отговор на този въпрос, СГС е анализирал практиката на ВКС (решение № 838 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 1739/2009 г., IV г. о.; решение по гр. д. № 381/2009 г., IV г. о.; решение № 379 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 300/2011 г., III г. о. и др.), след което е заключил, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява определен юридически факт, който трябва да е възникнал след сключване на трудовия договор, а не преди това. Правна възможност за прекратяване на правоотношение с лице, което към момента на възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнило правото си на пенсия, е предвидена в друго основание - това по т. 10а на чл. 328 КТ (ДВ, бр. 46/2010 г. в сила от 18.06.2010 г.)., т. е. тази възможност е налице за бъдещи правоотношения. По спорния въпрос кога е възникнало прекратеното с процесната уволнителна заповед трудово правоотношение между страните (въз основа на трудовия договор от 1995 г. или въз основа на проведения конкурс през 2023 г.) въззивният съд е посочил, че в чл. 68, ал. 7, вр. с ал. 1 от Закона за лечебните заведения изчерпателно са изброени длъжностите в лечебните заведения за болнична помощ, за които се провежда конкурс по КТ, измежду които е началник на клиника или отделение, т.е. заеманата от ищцата длъжност. Регламентацията на конкурса като способ за възникване на трудово правоотношение се съдържа в чл. 89 - 97 КТ, предвиждаща че трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място. Разликата в начина на възникване на трудовото правоотношение определя същностните различия с трудово правоотношение, възникнало чрез сключване на трудов договор по чл. 61, ал. 1 КТ. При трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен трудов договор по чл. 61, ал. 1 КТ, изборът на работника или служителя за изпълнение на определена длъжност се извършва лично от работодателя, без качествата, знанията и подготовката на служителя да изпълнява длъжността да са били предмет на предварителна проверка. При проведен конкурс по реда на чл. 89 - 91 КТ, трудов договор не се сключва, а законът предвижда в тази хипотеза сключването на споразумение по чл. 107 КТ, с което работодателят и работникът или служителят да уговорят размера на трудовото възнаграждение или други условия на трудовото правоотношение. СГС е съобразил, че съгласно чл. 96, ал. 1 КТ трудовото правоотношение за конкурсна длъжност възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който то е получило съобщението за резултата, а според ал. 3 на същата разпоредба, изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на работа на лицето, спечелило конкурса. Поради това е приел, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на спечеления от ищцата 4 конкурс за длъжността "лекар-началник отделение" в Клиника по изгаряне и пластична хирургия, Отделение по изгаряне и пластична хирургия при деца, считано от 06.12.2023 г.

Разпечатката съдържа 30 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82c2e495-c3be-4590-9313-2c120a3c6077