Решение № 439 от 19.10.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 365/2022
- Вид
- Решение № 439
- Подписан
- 19.10.2022
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 439 гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Е.ия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Е.ия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000365 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „З.К.Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт А. Г. против решение №44/24.02.2022г., постановено по търг.д. № 1197/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател „З.К.Л.И.“ АД да заплати на М. Р. А. - С., ЕГН **********, от **** сума над 20 000 лева до присъдения размер от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.07.2019г., причинено противоправно и виновно от Б. Н. В. при управление на товарен автомобил „И.“ модел С. с рег.
№ ** **** **, за което е налице влязло в сила Решение №105/16.07.2020г. по НАХД №378/2020г. по описа на РС – К. и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2020г. до окончателното и изплащане, а на адвокат Е. И. Ж., с адрес на кантората - **** сумата 1 730 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от 1
ЗА за оказана безплатна помощ на ищцата М. Р. А. - С.. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и е прекомерно завишено с оглед действителния характер на травмите и периода на възстановяването на ищцата от тях. Моли съда да отмени решението и да намали размера на обезщетението.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от М. Р. А. - С., ЕГН **********, от **** - чрез пълномощника на същата адв. Е. И. Ж., с адрес на кантората - ****, с който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че определеният от съда размер на обезщетението – 40 000 лева е съобразено с критериите за справедливост и репарира претърпените болки и страдания. Моли съда да потвърди решението.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата М. Р. А. - С., ЕГН **********, от **** твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.07.2019г., около 11.40 часа в на път II-35 в землището на ****, причинено противоправно от Б. Н. В. при управление на товарен автомобил „И.“ модел С. с рег. № ** **** **.
Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ п о полица № №BG/22/************, със срок на действие от 03.08.2018г. до 02.08.2019г. Твърди, че вследствие на ПТП е получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лакътната кост на лявата предмишница в дисталната /долна/ трета, довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник за повече от 30 дни и охлузвания и на двете предмишници. Твърди, че е получила и усложнение от травмата – асептично възпаление на палеца на лявата ръка, което утежнило състоянието и и удължило процеса по възстановяване. Твърди, че в болнично заведение и е поставена гипсова имобилизация, която е свалена на 08.10.2019г. – повече от 60 дни след поставянето и, през който период тя не е могла да движи лявата си ръка, изпитвала е много силни болки, не е можела 2 да се обслужва сама и се е нуждаела от чужди грижи и помощ. След това провежда предписан курс по рехабилитация. Твърди, че за период повече от десет месеца протича оздравителния процес, който е съпроводен с болки, оток в левия крайник, изтръпване на пръстите на лявата ръка, ограничени движения в лявата предмишница. Посочва, че това и пречи да упражнява пълноценно професията си. Твърди, че в резултат на ПТП е преживяла и психически дискомфорт и стрес, ксоето е довело до страх да шофира и да пресича улици. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „З.К.Л.И.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя, който е образувал преписка по щета от 01.08.2019г. Твърди, че ответникът е определил размер на обезщетението от 12 000 лева, което – според ищцата не репарира нейните болки и страдания, поради което извънсъдебно споразумение не е сключено и не е изплатено обезщетение до предявяване на иска на 22.06.2021г. Моли съда да осъди ответника „З.К.Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да и заплати 40 000 лева обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.07.2019г., причинено противоправно и виновно от Б. Н. В. при управление на товарен автомобил „И.“ модел С. с рег. № ** **** **, за което е налице влязло в сила Решение №105/16.07.2020г. по НАХД №378/2020г. по описа на РС – К. и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенциите в пълния им предявен размер от 40 000 лева за неимуществените вреди. Присъдил е законната лихва, считано от 23.12.2020г., когато е приел, че е сезиран застрахователя с искане за обезщетение.
Ответникът „З.К.Л.И.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените искове по размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на ПТП, вида на уврежданията, наличието на причинноследствена връзка между тях. Оспорва твърдяната продължителност на оздравителния период и на степента на претърпените болки и страдания.
3
Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за справедливост.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение /стр.90 -91 от делото на ОС/, същата е получена от ответника на 23.12.2020г.. С нея ищцата е отправила писмена застрахователна претенция до „З.К.Л.И.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 23.12.2020г. Не се спори, че обезщетение за неимуществени вреди не е заплатено на ищцата. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищцата против застрахователя.
Видно от справката от базата данни на Информационния център към Г.Ф. към 26.07.2019г. установява се наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - товарен автомобил „И.“ модел С. с рег. № ** **** ** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. Б. Н. В. като водач на товарния автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязло в сила Решение №105/16.07.2020г. по НАХД №378/2020г. по описа на РС – К. Б. Н. В. е признат за виновен в това, че на 26.07.2019г. при 4 управление на товарен автомобил „И.“ модел С. с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Р. А. - С., изразяваща се в счупване на лакътната кост на лявата предмишница в дисталната /долна/ трета, довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник - престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
На това основание следва да се приеме, че Б. Н. В. е виновен в това, че на 26.07.2019 г. при управление на товарен автомобил „И.“ модел С. с рег. № ** **** ** е действал противоправно, тъй като е нарушил правилата за движение. В резултат на това поведение същият е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата.
С оглед изразеното в отговора на исковата молба не съществува спор между страните относно механизма на ПТП, причините за настъпването му и противоправното поведение на застрахования водач на товарния автомобил. В случая водачът В. не се е съобразил със забраната да не навлиза в лентата за насрещно движение.
От заключението на вещите лица д-р М.С. /ортопед – травматолог/ и К.Я. /психолог/, по допуснатата комплексна съдебно – медицинска и психологична експертиза /стр.67823 от делото на ОС/ се установява каква е била поставената диагноза на пострадалата при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищцата са били причинени травматични увреждания: счупване на лакътната кост на лявата предмишница в дисталната /долна/ трета, както и охлузвания на двете предмишници. Същите са в пряка причинна връзка с ПТП. Телесните повреди са причинили трайно затруднени на движения на крайника за период подълъг от 30 дни. Охлузванията са причинили болка и страдание за период от около 7-15 дни. Налице е и емоционален стрес и психически дискомфорт, изразяващи се в повишена тревожност, депресия, емоционална лабилност и 5 невротизация на личността. На ищцата е поставена гипсова имобилизация първоначално за 45 дни, но впоследствие срокът е удължен на 60 дни.
Имобилизацията е премахвана поетапно – първо горната част, обхващаща лакътната става, а след това тази на предмишницата и китката. Обичайно средностатистически може да се очаква период на възстановяване 4-5 месеца.
При прегледа на ищцата на 30.10.2019г., т.е. три месеца след травмата е установена незавършена консолидация и остеопоротична структура в областта на травмата. Според вещото лице, това е фактор, който забавя възстановяването. При ищцата възстановителният период е бил 4-5 месеца.
От психологична гледна точка ищцата е претърпяла остра стресова реакция, която е преминала в разстройство в адаптацията. Причините са кумулативния стрес от инцидента ПТП и болезнения оздравителен процес след това. Налице са напрежение, тревожност, депресивна симптоматика, затвореност и самоизолация. Към момента на изследването вещото лице – психолог констатира все още непреработени емоционални преживявания, свързани с инцидента. Налице е частична редукция на болестната симптоматика, но персистират епизодични проблеми с повишена тревожност и безпокойство, чувство на напрежение, повишена емоционална лабилност и депресивитет, епизодично „оживяване“ на спомена за случилото се, ограничително поведение, промяна в навиците и интересите.