Решение № 841 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100900099 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК :

Образувано е вследствие депозирана искова молба с входящ № 4590/15.01.2024 г., която е подадена от „Д.Е.Т.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Подуяне“, ж.к. ****, срещу „АМС И.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Младост“, бул. ****.

Предявени за съвместно разглеждане при условията на обективно и кумулативно са осъдителни искове, както следва :

1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 510 ГПК за заплащане на сумата от 66 878,09 лв. – съставляваща дължимо възнаграждение за предоставени охранителни услуги, чиято стойност е фактурирана с издадени четири броя фактури, както следва : с № 11973/03.01.2023 г. за сумата от 65 000 лв.; с № 6/20.02.2023 г. за сумата от

4 166,67 лв.; с №

8/20.02.2023 г. за сумата от 5 833,33 лв.; и с № 9/20.02.2023 г. за сумата от 833,33 лв., които вземания са възложени в полза на ищеца вместо плащане в рамките на изпълнително дело № 555/2022 г. по описа на ЧСИ-В.М. с постановление за възлагане на вземане вместо плащане издадено на 06.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2024 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното плащане;

2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 176,71 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане /66 878,09 лв. / за периода от 08.12.2022 г. до 14.01.2024 г.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че между дружествата – „С.**“ ЕООД и „С.***“ ЕООД е бил сключен договор за охрана от 01.04.2013 г., като с него страните са се обвързали за това „С.***“ ЕООД в качеството му на изпълнител да осъществява въоръжена охрана на обекти на възложителя - „С.**“ ЕООД. Посочва се, че към този договор били изготвени общо 19 анекса, с които били извършвани изменения на съдържанието му в частта отнасяща се до охраняваните обекти, договорената цена и други условия. Поддържа се, че „С.***“ ЕООД е изпълнило качествено и съгласно уговореното възложените с договора услуги по охрана, но 1 възложителя по договора - „С.**“ ЕООД не е заплащало стойността на услугите, съгласно уговореното и така се е стигнало до натрупването на дълг в размер от на 886 155,40 лв. Предвид допуснатата от „С.**“ ЕООД забава в плащането на главното задължение за възнаграждение се сочи, че в полза на „С.***“ ЕООД на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД е възникнало и вземане за обезщетение за забава, като периода на тази забава обхващал времето от датата следваща уговорения падеж по съответната издадена фактура до 18.04.2022 г., като това вземане възлизало в размер на 35 080,73 лв. Посочва се, че на 29.04.2022 г. страните по цитирания договор са подписали споразумение с нотариална заверка на подписите, с което „С.**“ ЕООД е признало качественото и точно изпълнение на възложените от него и изпълнени от „С.***“ ЕООД охранителни услуги /тези за периода от м.08.2021 г. до м.03.2022 г./, съгласно договора от 01.04.2013 г. и анексите към него, чиито общ размер възлизал на сумата от 886 155,40 лв., а на законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД в размер на 35 080,73 лв.

Според чл. 3 от сключеното споразумение от „С.**“ ЕООД е поет ангажимент да погаси чрез плащане всички свои задължения в общ размер на 921 236,13 лв. съобразно изготвен погасителен план, като плащането е следвало да се извърши на месечни вноски в периода от 30.04.2022 г. до 30.10.2022 г. В чл. 6 от споразумението е предвидено, че при неизпълнение на така поетото задължение за разсрочено плащане, то целият дълг предмет на разсрочване става изцяло изискуем. Предвид това, че „С.**“ ЕООД не е изпълнил в срок до 30.04.2022 г. задължението си да плати, което е довело до предсрочната изискуемост на целия дълг по смисъла уговорен в чл. 6 от споразумението, то се стигнало до това, че с писмо от 13.05.2022 г. носителят на вземането - „С.***“ ЕООД е уведомил изрично длъжника - „С.**“ ЕООД, че обявява целия размер на вземането си към него възлизащо на сумата от 921 236, 13 лв. за изискуем. Последвало е иницииране на заповедно производство от „С.***“ ЕООД, като по реда на чл. 417 ГПК дружеството се е снабдило на 20.06.2022 г. срещу „С.**“ ЕООД със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, като същата е за заплащане на следните суми : 886 155,40 лв. - - сбор от неплатени охранителни услуги, въз основа на 11 броя фактури издадени в периода от 10.08.2021 г. до 07.03.2022 г. и 35 080,83 лв. – обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД начислено за периода от 11.08.2021 г. до 18.04.2022 г., заедно със законната лихва от деня на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -16.05.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 29 425 лв. – присъдени разноски за производството по ч.гр.д. № 25443/2022 г. по описа на СРС. Въз основа на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и въз основа на издадения в полза на „С.***“ ЕООД изпълнителен лист срещу длъжника - „С.**“ ЕООД било образувано изпълнително дело № 555/2022 г. по описа на ЧСИ-В.М.. В пределите на така образуваното изпълнително производство били предприети изпълнителни действия по налагане запор върху вземания на длъжника - „С.**“ ЕООД от трети лица, като сред тях е и ответното дружество - „АМС И.“ ЕООД, като тези вземания са възнаграждения, съгласно фактури издадени за извършени охранителни услуги в полза на последното, както следва : вземане в размер на 65 000 лв. – по фактура № 11973/03.01.2023 г.; вземане в размер на 4 166,67 лв. – по фактура № 6/20.02.2023 г.; вземане в размер на 5 833,33 лв. – по фактура № 8/20.02.2023 г.; и вземане в размер на 833,33 лв. – по фактура № 9/20.02.2023 г. Допълва се, че запорът върху упоменатите вземания длъжника - „С.**“ ЕООД от „АМС И.“ ЕООД е бил наложен от ЧСИ чрез запорно съобщение от 04.01.2023 г., което е получено от ответника на 09.01.2023 г., като от последния е изпратен отговор до ЧСИ от 12.01.2023 г. постъпил при нея на 13.01.2023 г., като с него се признава съществуването на тези вземания и това, че към момента на налагане на запора няма други претенции върху тях, съответно не са налагани предходни запори върху тях от други кредитори. Декларирано е, че изпълнението на 2 запора ще бъде осъществено, като сумите предмет на същия ще бъдат наредени по сметка на ЧСИ-В. М.. Такова действие обаче не се наблюдава да е предприето впоследствие от ответника. Излагат се твърдения, че междувременно по провежданото изпълнително производство длъжникът - „С.**“ ЕООД съумява да погаси съществена част от задълженията предмет на предприетото изпълнително производство, като остатъчната главница след последното реализирано от него плащане от 07.12.2022 г. съставлявала сумата от 68 878,09 лв. Сочи се, че с договор за цесия от 26.01.2023 г.

„С.***“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца - „Д.Е.Т.“ ООД всички вземания по изпълнителен лист от 20.06.2022 г., който е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ датираща от 20.06.2022 г.

Сочи се, че длъжникът по прехвърленото вземане бил уведомен за този факт от ЧСИМ. през м.06.2023 г. Същевременно след подадена молба от 09.06.2023 г. „Д.Е.Т.“ ООД е бил конституиран в пределите на образуваното и течащо изпълнително дело № 555/2022 г. по описа на ЧСИ-В.М., в качеството му на взискател. Отново по искане на „Д.Е.Т.“ ООД с постановление за възлагане на вземане вместо плащане от 06.07.2023 г. са му възложени вземанията на „С.**“ ЕООД от ответника „АМС И.“ ЕООД, които са както следва : вземане в размер на 65 000 лв. – по фактура № 11973/03.01.2023 г.; вземане в размер на 4 166,67 лв. – по фактура № 6/20.02.2023 г.; вземане в размер на 5 833,33 лв. – по фактура № 8/20.02.2023 г.; и вземане в размер на 833,33 лв. – по фактура № 9/20.02.2023 г., а така също и вземанията за изтекла законна лихва по чл. 86 ЗЗД, които от 08.12.2022 г. до 05.07.2023 г. са в размер на 4 429,61 лв., респективно от 06.07.2023 г. до 15.01.2023 г. вземането за изтекла законна лихва възлиза в размер на 4 747,10 лв. Настоява се наред с присъждане на паричните суми по предявените искове в полза на ищеца да бъдат присъдени и направените по повод на участието му в настоящото производство разноски.

Ответната страна – „АМС И.“ ЕООД, действаща чрез процесуалния си представител по делото – адвокат Д. подава писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, като с него признава определени обстоятелства въведени в исковата молба, а именно : че на 09.01.2023 г. му е било връчено от ЧСИ-М. запорно съобщение от 04.01.2023 г., с което е наложен запор върху всичките вземания на „С.**“ ЕООД от „АМС И.“ ЕООД до размера на дълга на „С.**“ ЕООД по изпълнително дело № 555/2022 г. по описа на ЧСИ-В.М.; със съобщение постъпило при ЧСИ-В.М. на 13.01.2023 г. „АМС И.“ ЕООД е признал за основателни вземанията на длъжника - „С.**“ ЕООД за месечно възнаграждение по договор за охрана при изрично уточнение, че до датата на получаване на запорното съобщение - „АМС И.“ ЕООД е заплащал в полза на „С.**“ ЕООД месечно възнаграждение по договор за охрана в размер на 72 000 лв., а така също е упоменато, че занапред договореното в полза на „С.**“ ЕООД възнаграждение за тази услуга ще бъде редуцирано. О ответника се възразява, че по силата на запорно съобщение от 04.01.2023 г. от ЧСИ-В.М. успешно е бил наложен запор върху вземания на „С.**“ ЕООД към него по четири броя издадени фактури, които са посочени в исковата молба. Поддържа се, че с коментирания запор ЧСИ е наложил общ запор на вземания на „С.**“ ЕООД към него, а не на такъв върху вземания по индивидуализираните фактури. Прави се позоваване, че към датата на получаване на съобщението за запор – 09.01.2023 г. „АМС И.“ ЕООД вече е платил по банков път на 05.01.2023 г. задълженията си към „С.**“ ЕООД по фактура № 11973/03.01.2023 г.

Следователно към датата на връчване на съобщението за запор от 09.01.2023 г. подобно вземане на „С.**“ ЕООД към ответника вече не е съществувало, тоест нямало е как спрямо него да бъде наложен запор, съответно същия нямал действие. На следващо място от ответника се отрича да е правено признание до ЧСИ-В.М. за това, че признава за съществуващи описаните в съобщението за запор вземания по четири броя фактури, а напротив признанието касаело само какъв е размерът на месечното 3 възнаграждение по договора за охрана заплащан преди момента на връчване на съобщението по чл. 508 ГПК. Освен това по отношение на вземанията фактурирани в останалите три броя фактури : № 6/20.02.2023 г.; № 8/20.02.2023 г.; и № 9/20.02.2023 г. се сочи, че такива изобщо не са се пораждали в полза на „С.**“ ЕООД. Изтъква се, че след 09.01.2023 г. „С.**“ ЕООД бил преустановил изцяло изпълнението на задълженията си по договор за охрана сключен с ответното дружество, което е предизвикало отправяне на едномесечно предизвестие за прекратяване на същия, който ефект се поддържа да е настъпил, считано от 18.02.2023 г. Пояснява се, че коментираните три фактури, нито са получавани от „АМС И.“ ЕООД, нито са били осчетоводявани, съответно включвани в дневниците му за покупки по ДДС, както и в съставяните справки-декларации по ЗДДС за м.02.2023 г. Предвид изложеното ответника обобщава, че не се явява адресат на необслужени към „С.**“ ЕООД парични задължения, съответно същите е нямало как надлежно да бъдат възложени вместо плащане с постановление на ЧСИ от 06.07.2023 г., а това води до недопустимост на претенциите за главници и лихви на ищеца насочени към „АМС И.“ ЕООД. Това е така, защото „Д.Е.Т.“ ООД към нито един момент не е станал надлежен титуляр на описаните в исковата молба вземания, респективно никога не е ставал процесуален субституент на длъжника си, а това означава, че не разполага с право на иск срещу него. Тоест за ищеца и ответника липсват активна, съответно пасивна процесуални легитимации да води, съответно да отговаря по заявените за разглеждане искове. Ако съдът все пак приеме, че тези искове са допустими и трябва да бъдат разгледани по същество, то се иска тяхното отхвърляне, поради неоснователността им, като в тази насока от ответника се навеждат същите съображения. И ответната страна формулира искане за присъждане на сторените от нея разноски пред настоящата инстанция.