Решение № 926 от 22.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Русе, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520103124 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Д. С. Д., с ЕГН **********, чрез адв. Т. В., против Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ - Община Русе, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул.

„Скобелев“ № 45, ет. 3, представлявано от директора, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда.

Ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Началник сектор „Платено паркиране и репатриране“ при СЗ „ИООРС“ - Община Русе. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът работи в структури на Община Русе от 08.12.2020 г., първоначално по трудов договор № 375/08.12.2020 г. в ОП „Комунални дейности“, впоследствие на длъжност „Ръководител отдел „Платено паркиране и репатриране“, а считано от 15.01.2024 г. на длъжност „Началник сектор „Платено паркиране и репатриране“ в СЗ „ИООРС“ при Община Русе. Твърди се, че на 07.08.2024 г., след приключване на работния ден и при придвижване към мястото, където живее, ищецът е претърпял пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е получил увреждания, наложили продължително лечение и ползване на отпуск поради временна неработоспособност.

Ищецът твърди, че работодателят е бил уведомен за инцидента, но не е предприел действия за деклариране на трудова злополука. Сочи, че впоследствие, 1 докато все още ползвал болничен отпуск, с нотариална покана му били връчени предизвестие № 2/14.03.2025 г. и Заповед № 7/14.03.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, като в заповедта било посочено, че прекратяването се извършва поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението. Навежда доводи, че е налице противоречие между текстовата част на заповедта и посоченото правно основание, както и че работодателят е упражнил правото си недобросъвестно и в злоупотреба с право. Твърди, че реалната причина за уволнението е претърпяната от него трудова злополука, продължителното му лечение, здравословното му състояние и нежеланието на работодателя да го задържи на работа след настъпилия инцидент.

Поддържа още, че работодателят е действал дискриминационно, тъй като при ответника са продължили да работят множество други лица, които също са пенсионери, включително такива на ръководни длъжности, а след прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца са назначавани и други лица с придобито и упражнено право на пенсия.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, тъй като трудовото правоотношение с ищеца е възникнало след придобито и упражнено от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че работодателят е получил информация от ТП на НОИ - Русе относно наличието на упражнено право на пенсия. Поддържа, че при това основание закрилата по чл. 333 КТ не намира приложение и предизвестието може да бъде връчено по време на отпуск поради временна неработоспособност. Оспорва твърденията за недобросъвестност, злоупотреба с право и дискриминация.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключението на вещото лице и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжност „Началник сектор „Платено паркиране и репатриране“. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 7/14.03.2025 г., връчена на ищеца заедно с предизвестие чрез нотариална покана. Като правно основание за прекратяване е посочен чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.

От представеното разпореждане за отпускане на пенсия се установява, че ищецът е придобил и упражнил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на процесното трудово правоотношение. В този смисъл формалната предпоставка на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ е била налице.

По делото е прието и Решение № 2577/25.09.2025 г. по адм. д. № 479/2025 г. по 2 описа на Административен съд - Русе, влязло в сила, с което инцидентът от 07.08.2024 г. е признат за трудова злополука. Това решение има значение за настоящия спор не като пряко основание за приложимост на предварителна закрила по чл. 333 КТ, а като доказателствен факт относно обстоятелствата, при които ищецът е изпаднал в продължителна временна неработоспособност, както и относно поведението на работодателя след настъпване на инцидента.

От доказателствата се установява, че работодателят е поискал информация от НОИ относно упражнено от ищеца право на пенсия с писмо от 03.09.2024 г., тоест скоро след настъпилата на 07.08.2024 г. злополука и след започване на ползването на болничен отпуск от ищеца. Отговорът на НОИ е получен през м. септември 2024 г., но прекратяването е осъществено едва на 14.03.2025 г., докато ищецът все още е бил в продължителен отпуск поради временна неработоспособност.

От показанията на свидетеля С. П. П., колега на ищеца, се установява, че след инцидента в колектива се е говорело, че работодателят не желае да признае случая като трудова злополука и че спрямо ищеца е имало неблагоприятно отношение.

Свидетелят сочи, че още през м. август 2024 г. му е било представено лице като заместник на ищеца, а в началото на м. септември същото лице било представено като началник на отдела на мястото на ищеца, макар последният да се е намирал в болничен отпуск.

От показанията на свидетелката П. В. Д.а, съпруга на ищеца, се установява, че ищецът е поискал от работодателя инцидентът да бъде деклариран като трудова злополука, но това не било направено. Свидетелката сочи, че лично е носила болничните листове и е питала дали ще бъдат подадени документи за трудова злополука, като било отговаряно, че работодателят няма такава практика. Съдът отчита родствената връзка между свидетелката и ищеца, но показанията кореспондират с други доказателства по делото, включително с последващото влязло в сила съдебно решение, с което инцидентът е признат за трудова злополука, както и с общата хронология на събитията.

Свидетелят Б. Г. П., доведен от ответника, потвърждава, че ищецът му се е обадил след инцидента на 07.08.2024 г. и е съобщил, че е бил застигнат и блъснат от автомобил. Свидетелят посочва още, че ищецът е отсъствал продължително, че е ползвал множество болнични листове и че поради отсъствието му е бил назначен В.

Л., който първоначално е заемал друга длъжност, но впоследствие е започнал да координира дейността на сектора, ръководен преди това от ищеца. Свидетелят посочва също, че самият той е пенсионер и е бил пенсионер към момента на започване на работа, както и че лицето, което е замествало ищеца, също е пенсионер.

По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и неоспорено от страните.

3

От заключението се установява, че към 14.03.2025 г. в списъчния състав на СЗ „ИООРС“ са работили 163 лица, от които 35 лица са били придобили и упражнили право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към 01.04.2025 г. лицата с придобито и упражнено право на пенсия отново са 35, тъй като един служител е придобил право на пенсия на 01.04.2025 г., а ищецът вече е бил освободен. Към 01.12.2025 г. лицата с придобито и упражнено право на пенсия отново са 35.

Експертизата установява още, че след 14.03.2025 г. са сключени 15 трудови договора, като 4 от тях са с лица, които към датата на сключване на трудовите си договори вече са били придобили и упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни.

Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят има право да оспори законността на уволнението пред съда и да иска неговата отмяна. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят може да иска възстановяване на предишната работа.

Безспорно е, че работодателят е посочил като основание за прекратяване чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Това основание дава право на работодателя да прекрати трудов договор с предизвестие, когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съдът приема, че формалните предпоставки на посочената норма са налице.

Ищецът е упражнил право на пенсия преди възникването на трудовото правоотношение, поради което работодателят е разполагал с потестативното право да прекрати договора на това основание.

Наличието на формална предпоставка обаче не изчерпва съдебната проверка за законосъобразност. Всяко субективно право, включително правото на работодателя да прекрати трудово правоотношение, следва да се упражнява добросъвестно и съобразно предназначението му. Чл. 8, ал. 1 КТ въвежда общо изискване трудовите права и задължения да се осъществяват добросъвестно. Макар добросъвестността да се предполага, тази презумпция може да бъде оборена чрез съвкупност от доказателства, установяващи, че правото е използвано не с оглед целта, за която е предоставено, а като инструмент за постигане на друг, недопустим резултат.

В настоящия случай съдът приема, че презумпцията за добросъвестност е оборена.

На първо място, особено значение има хронологията на действията на 4 работодателя. Ищецът претърпява злополука на 07.08.2024 г. и започва да ползва отпуск поради временна неработоспособност. Скоро след това, на 03.09.2024 г., работодателят отправя запитване до НОИ дали ищецът има упражнено право на пенсия. Това обстоятелство сочи, че непосредствено след настъпването на инцидента и началото на отсъствието на ищеца работодателят е започнал да търси правна възможност за прекратяване на трудовото му правоотношение. Сам по себе си този факт не би бил достатъчен, но разгледан заедно с останалите доказателства, той придобива съществено значение.

На второ място, инцидентът от 07.08.2024 г. впоследствие е признат за трудова злополука с влязло в сила съдебно решение. Това обстоятелство опровергава тезата на ответника, че случилото се няма отношение към трудовото правоотношение и към последвалите действия на работодателя. Съдът не приема, че самото наличие на трудова злополука прави уволнението незаконно по силата на автоматична закрила, но приема, че в конкретната доказателствена среда тя е част от причинната верига, довела до прекратяването.

На трето място, свидетелските показания подкрепят извода, че още по време на болничния отпуск на ищеца е започнало фактическо организиране на работата така, че неговите функции да бъдат поети от друго лице. Свидетелят П. сочи, че още през август и началото на септември 2024 г. В. Л. е бил представян първо като заместник, а после като началник на мястото на ищеца. Свидетелят П. също потвърждава, че Л. е поел координирането на дейността на сектора, ръководен преди това от ищеца, докато ищецът е отсъствал. Това показва, че още преди формалното прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е предприел действия по фактическо заместване на ищеца.

На четвърто място, заключението на съдебно-икономическата експертиза има особена доказателствена тежест. То установява, че към датата на уволнението в СЗ „ИООРС“ са работили 35 лица с придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установява се също, че след прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца са сключени 15 нови трудови договора, от които 4 с лица, които вече са били придобили и упражнили право на пенсия. Следователно работодателят не е следвал последователна политика за освобождаване на работещи пенсионери, нито е доказал обективен критерий, по който именно ищецът е бил избран за прекратяване на трудовото правоотношение, при положение че множество други лица в идентично релевантно положение са останали на работа, а впоследствие са назначени и нови лица в същото положение.