Решение № 474 от 08.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Даниела Машева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200541 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.2 НПК по повод касационна жалба на подсъдимия С. Й. С., подадена чрез неговия защитник адвокат П. С., срещу присъда № 5 от 17.04.2024 г. на Окръжен съд - Видин, постановена по внохд № 111/2024 г. по описа на същия съд.

Касационната жалба е насочена срещу присъдата на въззивния съд в частта, с която е отменена оправдателната присъда на първоинстанционния съд по отношение на подсъдимия С. Й. С. и вместо нея спрямо този подсъдим е постановена осъдителна присъда и частично е уважен предявения против него граждански иск. В жалбата и в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351, ал. 4 НПК, са релевирани касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Формулирано е искане за отмяна на обжалваната въззивна присъда в атакуваната част и за постановяване на нова, с която подсъдимият С. да бъде оправдан.

В съдебното заседание пред ВКС адв. С., защитник на подсъдимия С., поддържа изложените в касационната жалба и в допълнението към нея съображения в подкрепа на оплакванията и направеното искане. Счита, че претендираните касационни основания са достатъчни атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на предходните инстанции.

Подсъдимият С. С. се съгласява с казаното от защитника си адв. С. В последната си дума заявява, че не приема деянието, което се опитват да му 1 впишат. Моли да бъде отменена присъдата.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че не са допуснати нарушения от въззивния съд при мотивиране на атакуваната присъда и че е приложен правилно материалният закон. С оглед на това моли да бъде оставена в сила присъдата на ОС-Видин.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Б. А. адв. В. намира за неоснователна касационната жалба на защитника на подсъдимия, поради което счита, че присъдата на ОС-Видин следва да бъде оставена в сила като обоснована и мотивирана. С допълнителна писмена молба (от 20.09.2024 г.) претендира да бъдат присъдени на Б. А. направените по делото разноски пред първата инстанция и пред ВКС.

Частният обвинител и граждански ищец Б. А. поддържа казаното от повереника си.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

Частично атакуваната пред ВКС въззивна присъда е постановена при второ по ред въззивно производство, след като при първото Окръжен съдВидин е отменил изцяло присъдата на Районен съд-Видин и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

При първото разглеждане на делото от Районен съд - Видин е била постановена присъда № 275/02.07.2019 г. по нохд. № 1390/2017 г., с която подсъдимите С. Й. С. и Н. В. П. са били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения за престъпления по чл. 131 ал.1 т.1 и т.2 във вр. чл. 129, ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл. 20 ал.2 НК (за С.) и по чл. 131 ал.1 т.1 във вр. чл. 129, ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл. 20 ал.2 НК (за П.), като е бил отхвърлен изцяло и предявеният от Б. Ф. А. срещу тях граждански иск за сумата 50 000 лв. По протест на прокурор при РП-Видин и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. А. срещу така постановената присъда пред Окръжен съд-Видин е било образувано внохд № 168/2019 г., приключило с решение № 5/17.02.2019 г., с което присъдата на районния съд е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Видин.

При новото разглеждане на делото от Районен съд-Видин, образувано като нохд № 198/2020 г., е била постановена присъда № 31/23.01.2024 г., с която подсъдимият С. Й. С. е признат за невинен в това, че на 29.10.2014 г. в гр. Видин в двора на /фирма/ - /населено място/ в качеството му на длъжностно лице – „ръководител на малко производствено предприятие“ и управител на /фирма/ - /населено място/ при и по повод изпълнение на службата му в съучастие като съизвършител с Н. В. П. чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници, причинил на длъжностно лице – Б. Ф. А. - /фирма/ /населено място/ при и по повод изпълнение на службата му средна телесна 2 повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, дължащо се на счупване на три ребра - 8, 9 и 10-то ребро в лявата гръдна половина, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Със същата присъда и подсъдимият Н. В. П. е признат за невинен в това, че на 29.10.2014 г. в /населено място/ в двора на /фирма/ - /населено място/ в съучастие като съизвършител със С. Й. С. чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници причинил на длъжностно лице - Б. Ф. А. - „Управител транспорт” в /фирма/ - /населено място/ при и по повод изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, дължащо се на счупване на три ребра - 8, 9 и 10-то ребро в лявата гръдна половина, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

С посочената присъда изцяло е отхвърлен предявеният от Б. Ф. А. срещу подсъдимите С. Й. С. и Н. В. П. граждански иск за сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 29.10.2014 г. - до окончателното изплащане.

По протест на прокурор в РП-Видин и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. А., подадена чрез неговия повереник, срещу тази оправдателна присъда в Окръжен съд-Видин е било образувано внохд № 111/2024 г., приключило с постановяване на присъда № 5 от 17.04.2024 г., с която първоинстанционната присъда е отменена частично в наказателната и изцяло в гражданската част относно подсъдимия С., както и изцяло в наказателната и гражданската част относно подсъдимия П. и вместо нея в така отменените й части е постановено следното: - подсъдимият С. Й. С. е признат за виновен в това, че на 29.10.2014 г. в /населено място/ в двора на /фирма/ /населено място/ в качеството му на длъжностно лице - „ръководител на малко производствено предприятие“ и управител на /фирма/ - /населено място/ при и по повод изпълнение на службата му в съучастие като съизвършител с Н. В. П. чрез нанасяне на удари с юмруци причинил на длъжностно лице – Б. Ф. А. /фирма/ - /населено място/ при повод и изпълнение на службата му средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, дължащо се на счупване на 9 и 10-то ребро в лява гръдна половина, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца; - на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така наложеното му наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила; - подсъдимият С. Й. С. е осъден да заплати на Б. Ф. А. сумата 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва от датата на 3 увреждането - 29.10.2014 г. - до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1000 лв. за направени по делото разноски, като е отхвърлен предявеният срещу С. граждански иск в останалата му част за разликата до 50 000 лв.; - на основание чл. 334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.4 НПК е прекратено наказателното производство спрямо подсъдимия Н. В. П.. С въззивния съдебен акт първоинстанционната присъда е била потвърдена в останалата й част.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на основание чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка съдебен акт на окръжен съд и в законоустановения срок.

Преди всичко следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка, определени съобразно разпоредбата на чл. 347 НПК. В случая извън обхвата на касационния контрол остава частта от въззивната присъда, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия С. по обвинението за счупване на 8-мо ребро на пострадалия Б. А. и за причиняване на телесни увреждания на пострадалия Б. А. чрез нанасяне на ритници, тъй като потвърждаването на оправдателната присъда спрямо подсъдимия С. по тези части от обвинението не е протестирано от прокурор и/или обжалвано от частния обвинител пред ВКС. Освен това извън касационния контрол остава и частта от въззивната присъда, с която е прекратено наказателното производство спрямо Н. В. П., доколкото това прекратяване също не е протестирано и обжалвано пред настоящата инстанция. Изложеното сочи, че касационната проверка следва да обхване единствено постановените по отношение на жалбоподателя С. осъдителни части от въззивния съдебен акт.

На следващо място, начинът на изготвяне на касационната жалба и на допълнението към нея поражда необходимост същите предварително да бъдат обсъдени от гледна точка на съдържанието на формулираните оплаквания срещу атакувания съдебен акт и относимостта им към претендираните касационни основания.

Както в жалбата, така и в допълнението към нея в подкрепа на заявените касационни основания (по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 НПК) са наведени и доводи за недоказаност на обвинението по несъмнен начин; за неприлагане по делото на доказателства относно извършени на пострадалия рентгенографски изследвания; и за отсъствието на доказателства относно характера на телесната повреда, основано на липсата на категоричност за броя на счупените ребра и за тяхната поредност. Бидейки насочени срещу доказателствената обезпеченост и достатъчност, тези оплаквания всъщност обективират възражения срещу правилността на фактическите констатации на въззивния съд, въз основа на които са формирани изводите му за наличието на съответните обективни елементи на инкриминираното по отношение на подсъдимия С. престъпление. Затова по същество тези възражения оспорват обосноваността на атакувания съдебен акт, независимо от отнасянето им към аргументите в подкрепа на претендираните касационни основания по чл. 348, 4 ал. 1 т.1 и т.2 НПК. Но тъй като фактическата необоснованост, непълнотата и недостатъчността на доказателствата, на които почива осъдителният извод, не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт, касационната инстанция не дължи отговор на посочените по-горе възражения на касатора. В редовното триинстанционно производство ВКС проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпроса за достоверността и достатъчността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. Във връзка с така изложеното следва да се добави, че оплакването в жалбата за липса на доказателства, подкрепящи обвинението, на практика означава призив към касационната инстанция да направи собствена преценка на доказателствените материали и да изведе заключение за невинност на подсъдимия поради недоказаност на обективни елементи от състава на престъплението (в случая броя на счупените ребра, които обосновават наличието на инкриминираната средна телесна повреда). Но с такива правомощия касационният съд не разполага извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК, в която настоящото производство безспорно не попада. С оглед на това ВКС няма да вземе отношение по тези възражения.