Решение № 15884 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15884 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110146691 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени осъдителни искове по чл.

155 ЗЕ на „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Г. М. с ЕГН: ********** за задължения във връзка с топлоснабдяване на имот с адрес в гр. София, ******, ап. 85, с аб.№ 167537 в размер на общо 2098.69лв., от които 1742.70лв. стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, и 306.72лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 22.07.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.06.2021г. - м.04.2023г. в размер на 39.11лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иск 07.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумите и 10.16лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 22.07.2024г.

От страна на ответника, уведомен за исковата молба при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител. Исковете се оспорват с възражения, сред които и за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач „НЕЛБО” АД, конституиран на страната на ищеца, се заявява становище за основателност на предявените искове. Твърди се, че потреблението е било определено в хипотеза на неосигурен достъп.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, 1 намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството клиент на топлинна енергия, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен с оглед представените нотариални актове, сред които и нотариален акт от 26.11.2003 г. за покупко-продажба на имота с купувач ответникът.

От страна на ответника не са оспорени представените от „НЕЛБО” АД протоколи за неосигурен достъп, както и съответното на тези документи заключение на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп за отчет на уредите.

Обстоятелството, дали жилището се обитава, е без правно значение за настоящия спор, който касае действително потребление след приключване на отчетни периоди след изготвяне на изравнителни сметки. Обстоятелството, че жилището не се обитава е от значение единствено за определяне на прогнозно начисляваните задължения. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл.

71, ал. 3, т. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, която предвижда, че при необитаване на имота за не по-малко от три месеца или намален брой обитатели се допуска намаляване на прогнозните количества топлинна енергия при писмено заявление на клиента, съгласувано от управителя/председателя на управителния съвет на етажната собственост и двама съседи /аналогична норма на чл. 71, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г., отм./ Съгласно чл. 70, ал. 2 НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл.

139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща в о д а и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях /аналогична разпоредба на чл. 70, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г., отм./

Съгласно чл. 70, ал. 4 от НАРЕДБАТА от 2020 г., н а клиентите, 2 неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение се начисляват задължения като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е начислявана.

Съдът възприема предложения от вещото лице втори вариант на изчисления на задълженията – в размер на 1167,27 лева (актуални 596,82 евро), тъй като не се установява Акт за разпределение на кубатурата за имота, който документ е съществен според вещото лице относно определянето на задълженията.

Така направеният извод не се променя с оглед обстоятелството, че с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т.

6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката. Тази отмяна не води до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената топлинна енергия, защото услугата по доставка на топлинна енергия е изпълнена, като неопределен е единствено начинът на изчисление, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката (в сила от 15.05.2015 г. потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, имат право да изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, който метод да е различен от Методиката към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., но когато потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални 3 разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно Методиката по наредбата.

Поради това и тъй като, от една страна, не се твърди и не се установява етажните собственици в сградата да са се възползвали от правото да приемат свой метод на изчисления, който да е различен от Методиката по наредбата, а наред с това – в случая по делото не са представени доказателства, от които да бъде заключено, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия, то съдът намира, че отмяната на т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., не е основание за промяна на направения по-горе извод относно размера на задължението за топлинна енергия, в частност относно компонента „сградна инсталация“.

Принципно основателно е възражението за погасяване по давност – само за задълженията за месец май 2021 г. /чиято е изискуемост е възникнала три години преди датата на подаване на исковата молба / 07.08.2021 г./, като се има предвид, че задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а съгласно действащите за периода Общи условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. В слуачя обаче няма погасени по давност задължения за м. 5.2021 г., тъй като до м. 9.2021 г. задължения не са били начислявани, видно от двете експертни заключения.

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода ответникът дължат такса за услугата дялово разпределение в размер на 39.11лв., колкото и се претендира – в актуална валута 20 евро.

По исковете за лихви за забава:

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното 4 количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2.

В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна –за 816.09 лева, или актуални 417.26 евро (от общо сторени в размер 1419.71 лева).

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А М. Г. М. с ЕГН: ********** , да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046, във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София, ******, ап. 85, с аб.№ 167537, сумите: 596,82 евро (стари 1167,27 лева) - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сума за дялово разпределение за периода м.06.2021г. - м.04.2023г. в размер на 20 евро (стари 39.11лв.) - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 07.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 417.26 евро – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД искове против М. Г. М. с ЕГН: ********** искове: за топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. – за разликата над 596,82 евро (стари 1167,27 лева) до пълния претендиран размер 1742.70лв., както и исковете за лихви: 306.72лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 22.07.2024г. относно топлинната енергия, както и за 10.16лв. - мораторна 5 лихва за забава в периода от 15.08.2021г. до 22.07.2024г. относно дяловото разпределение.