Решение № 672 от 05.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Пазарджик, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220201059 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АТ. ЗДР. ХР., ЕГН ********** от гр.Пазарджик против Електронен фиш Серия К № 3503034 издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

В жалба се твърди наличие на материална незаконосъобразност на ЕФ, като се иска неговата отмяна. и процесуална

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на ЕФ. Претендира и присъждане на разноски.

За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.

Постъпва писмено становище от пълномощник на директора, с което иска потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна и на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, съобразявайки 1 закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят Х. е санкционирана затова, че на 07.03.2020г., в 16:52 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги Б.“ № 153, в посока на движение към с.Гелеменово, е бил управляван лек автомобил „Инфинити Кю 50“ с рег. № СА9094ХРС, ползвано по силата на договор за лизинг от дружеството „АСАТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 200639441, представлявано от управителя А.Х., което се движело с превишена скорост от 76 км/ч, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/ч. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС) - мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост от 79 км/ч, т.е. превишение на скоростта от 29 км/ч, но от това превишение били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост до 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 26 км/ч.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ, който бил връчен на жалбоподателя на 16.06.21г., а жалбата против него била подадена на 24.06.21г., при което е в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП и е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1, т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Х. е ангажирана на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП, а именно като законен представител на юридическото лице, което е ползвател по силата на лизингов договор на процесния автомобил. Не се спори по делото, че към инкриминираната дата горепосоченото МПС е било собственост на лизинговото дружество „Сожелиз-България“

ЕООД-София, а негов ползвател е било дружеството„АСАТ ГРУП“ ЕООД,

ЕИК 200639441, чийто законен

2 представител е била управителят А.Х..

Тук е мястото да се отбележи, че нормата на чл.188 от ЗДП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика ФЛ /законния представител на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител.

Законодателят е предвидил в чл.189 ал.5 о т ЗДП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС или законният представител на дружеството собственик на МПС, или другите лица по чл.188 от ЗДП – ползватели на МПС, с което е извършено нарушението, имат възможност да предоставят в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС /негова собственост или предоставено ползване или представителят на дружеството-собственик или ползвател/ нарушение. В случая жалбоподателят не се възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП, поради което и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършеното нарушение.

Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.

Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а 3 съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.

С оглед на това според настоящия съдебен състав не са налице никакви, дори и служебно установени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.

Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП , т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.

Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 07.03.2020 г. в 16:52 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Г.

Б.“ № 153, в посока на движение към с.Гелеменово, заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост на МПС л.а. „Инфинити Кю 50“ с рег. № СА9094ХР, с което извършено нарушение за скорост, установено и заснето с 4 автоматизирано техническо средство с № 11743bb - установена стойност на скоростта- 76 км/ч. Посочена е и посоката на движение на лекия автомобил.

Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса, изведен от АТСС /л.7 от делото/ - 79 км/ч и възприетата като установена в ЕФ скорост - 76 км/ч, се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП - чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената скорост.

Посочено е каква е била разрешената скорост в конкретния пътен участък, а и от посоченото място на извършване на нарушението във фиша става ясно, че се касае за засечена скорост в населено място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч.

Работният режим на АТСС е посочен в изготвения протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.5 от делото), видно от който е че техническото средство е работело в режим на измерване „С“ – стационарен, като са били засичани „П“ приближаващите към него автомобили. Правилно в ЕФ е посочена стойността на установената скорост, след отчитането на толеранса от минус 3 км/ч и стойността на превишението.

От моментния фотос /л.7 от делото/, придружаващ ЕФ, имащ статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че снимката, заснета от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валидна и изготвена в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотоса, се виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и по-точно в средата на неговата предница, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, 5 че засечената скорост е именно този автомобил, а не на някой от другите, движещи се зад него.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно (виж удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протоколи от първоначална и последваща проверка за техническа изправност на л.12-14 от делото). Протокол от проверка № 54-СИСИС/25.09.2019г. е посочен фабричния номер на провереното АТСС – 11743ВВ, който напълно съответства на номера на АТСС изписан във фиша.

В този смисъл възражението на пълномощника на жалбоподателя, че АТСС не било технически изправно е неоснователно.

От приложената снимка към протокол за използване на АТСС (л.6 от делото) става ясно, че е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на работния режим на системата и това съответства на данните от протокола за използване на АТСС, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Става ясно, че АТСС е било разположено преди табела Д12, указваща край на населеното място /гр.Пазарджик на изхода към АМ „Тракия“/, като са били засичани автомобилите, които са се движели от вътрешността на града към неговия изход в посока магистралата, т.е. които са приближавали техническото средство.

В този смисъл възражението на пълномощника на жалбоподателя, че измерването на скоростта ставало по време на движение на патрулния автомобил, в който било разположено АТСС, при което не било допустимо за констатираното нарушение да се издаде ЕФ, т.к. това противоречало на разпоредбата на чл.11 ал.2 от наредбата е неоснователно.