Решение № 430 от 21.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Пловдив, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900404 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, обективно съединен с акцесорен иск за присъждане на законна лихва по чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска“ № 19, представлявано от изпълнителните директори Д.Д.М. и С.Л.С., против С. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2019 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му. За предоставения кредит кредитополучателят поел задължение да заплаща на кредитора променлива възнаградителна лихва в размер на 5,85 % годишно и 0,02% на ден, към датата на сключване на договора за кредит, формирана от стойността на референтен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,170 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,680 %, предоставена с оглед сключения между страните Договор за ползване на пакет Частно банкиране на банката. В т. 7.3 от договора било предвидено, че лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставки, ред и срокове, посочени в общите условия, приложими към договора.

1

На 04.11.2019 г. съгласно условията на подписания договор банката наредила сумата по разрешения кредит на кредитополучателя към разплащателна сметка IBAN № ***, с титуляр С. Г. П., като със същата сума е заверена кредитна сметка № ***. С превеждането на сумата ищецът изпълнил поетото по договора задължение.

На 11.05.2020 г., с оглед пандемичната по това време обстановка в страната, между страните било сключено Допълнително споразумение с избрана схема за отсрочване на лихви и главница за срок от шест месеца. На основание т. 16 от споразумението всички останали клаузи от договора за кредит останали непроменени. Изготвен бил и подписан нов погасителен план от кредитора.

Ответникът допуснал просрочие в погасяване на кредита, като последната погасена от него вноска била с падеж 05.08.2020 г. и част от вноска с падеж 05.09.2020 г. Поради допусната забава в плащанията и обслужването на кредита, банката предприела действия по обявяване на предсрочната му изискуемост, като на 12.05.2022 г. на ответника била връчена покана – уведомление изх. № 01-20-06468/06.04.2022 г. чрез връчител към ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, по реда на чл. 47 ГПК. Поканата съдържала изрично изявление на кредитора, че от момента на получаването й кредитът ще се счита за предсрочно изискуем.

За реализиране на вземането си, на 02.06.2022 г., банката депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо С. Г. П., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 8107/2022г. по описа на РС – Пловдив. Към датата на подаване на заявлението непогасени били двадесет и една месечни вноски, описани подробно по падежи и размери в исковата молба. След извършена справка в НБД „Население“ заповедният съд констатирал, че настоящият адрес на ответника е в ***, поради което с Разпореждане № 12743/03.06.2022 г. оставил без уважение искането на ищеца, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, като му указал възможността да предяви осъдителен иск за претенцията си в едномесечен срок, считано от изтичане на срока за обжалване на разпореждането.

В указания срок ищецът е предявил претенцията си пред настоящия съд, като с оглед на изложените обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да осъди С. Г. П. да плати на „Банка ДСК“ АД, в качеството му на кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2019 г., следните суми:

- сумата от 48 521.03 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от 02.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане;

- сумата от 5 039 лв. - договорна лихва за периода от 05.09.2020 г. до 22.05.2022 г.;

- сумата от 1 254.40 лв. - разсрочени лихви за периода от 05.03.2020 г. до 05.09.2020 г.;

2

- сумата от 580.72 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.09.2020г. до 22.05.2022 г.;

- сумата от 13.78 лв. - законна лихва за периода от настъпване на предсрочна изискуемост 23.05.2022 г. до 02.06.2022 г.

- сумата от 120 лв. заемни такси.

В условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме, че липсва валидно връчване на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, моли да се счете, че това право на банката е упражнено с връчване на настоящата искова молба, имаща характер на покана за изпълнение, на ответника. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.

Съдът намира следното:

Налице са предпоставките на чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение против ответника, което с оглед на разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.

Първо, на ответника е указана последицата от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Второ, претенцията на ищеца – с оглед на приложените към исковата молба писмени доказателства, е вероятно основателна.

Затова предявеният иск ще се уважи изцяло.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на общо 1 952 лв – за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство съобразно списък на разноските на л. 87 и доказателствата за действително направен разход в този размер.

По тези съображения и на основание чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 следните дължими по договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2019 г суми: сумата от 48 521.03 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от 02.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане; сумата от 5 039 лв. - договорна лихва за периода от 05.09.2020 г. до 22.05.2022 г.; сумата от 1 254.40 лв. - разсрочени лихви за периода от 05.03.2020 г. до 05.09.2020 г.; сумата от 580.72 лв. - обезщетение 3 за забава за периода от 05.09.2020г. до 22.05.2022 г.; сумата от 13.78 лв. законна лихва за периода от настъпване на предсрочна изискуемост 23.05.2022 г. до 02.06.2022 г.; сумата от 120 лв. заемни такси, както и сумата от 1 952 лв – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО – като неприсъствено, не подлежи на обжалване.

Защитата срещу него се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4