Решение № 13380 от 01.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13380 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. Й. КУПЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110158202 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците В.

Х. Й. с ЕГН **********, гр. София, ***, ет.3, ап.5 и Х. Т. С. с ЕГН **********, гр. София, ул. 105-та №1, че ищцата Р. Т. М. с ЕГН **********, гр. София, кв.

Горна баня, *** е собственик на ½ ид.ч. от следните недвижим имоти: дворно място в гр. София, ***, представляващо имот с пл. № 822 в кв.26 по плана на гр.

София, м. Гео Милев – Подуене – Редута с площ 456кв.м. при съседи: ул. Виница, имоти с пл. №№ 821 и 823, заедно с построената в това място едноетажна жилищна сграда с площ 75кв.м. , заедно с изба от две помещения и гараж, а по КККР, одобрени със заповед № РД18-138/24.7.2017г. на ИД на АГКК: поземлен имот с ид. № *** в гр. София, ул.

105-та №1, с площ 456 кв.м., при съседи ПИ с ид. №№ ***, ***,

***, ***, ***, ***; жилищна сграда с ид. №.

***, с площ 78 кв.м. , заедно с изба, при граници от три страни ПИ с ид. № *** и от четвърта страна – сграда с ид. № ***; сграда допълващо застрояване с ид. №. ***, с площ 25кв.м., при граници от три страни ПИ с ид. № *** и от четвърта страна –ПИ с ид. № ***, както и за осъждане на ответницата В. Х. Й. да предаде владението на имотите на ищцата.

Ищцата твърди, че тя и ответникът Х. Т. С. са брат и сестра и се легитимират като собственици на по ½ от посочените имоти по договор за дарение от майка им Райна Х. С.а, обективиран в нотариален акт № 53/28.1.1986г., том втори, д. № 249/1986г. на нотариус А.

Петрова при СРС.

Ответникът Х. Т. С. се разпоредил с всички имоти, включително с идеалната част на 1 ищцата, като сключил договор за дарение, обективиран в нотариален акт №34/26.6.2018г., т. трети, рег. № 7617, д. № 400/2018г. на нотариус Манчев в полза на ответницата В. Х. Й., негова съпруга.

Ответниците оспорват иска. Твърдят, че ответникът Х. Т. С. се легитимира като собственик на целите имоти въз основа на договора за дарение и въз основа на нотариален акт за собственост на идеална част от недвижим имот на основание давностно владение № 125, т. четвърти, рег. № 15016, д. № 563/2017г. по описа на нотариус Манчев, с рег. №53 от НК.

Ответникът Х. Т. С. твърди, че е владял имотите изцяло за себе си от смъртта на неговата майка 12.7.2005г. до 26.6.2018г., когато ги е дарил на съпругата си. Твърди, че се е позовал на давността на 22.11.2017г., като се е снабдил с КНА, като давността е била изтекла към 12.7.2015г. Бил демонстрирал владението си спрямо сестра си, тъй като живеел в имотите, направил основен ремонт, грижил се е за тях, ремонтирал ги е след пожар, заплащал изцяло данъците, сключил договор за охрана от 2008г. Твърди, че сестра му никога не се е интересувала от имотите и не е участвала в разходи за тях.

Ответницата В. Х. Й. твърди, че се легитимира като собственик на основание нотариален акт за дарение на недвижими имот №34/26.6.2018г., т. трети, рег. № 7617, д. № 400/2018г. на нотариус Манчев.

Ответницата В. Х. Й. прави евентуално възражение, че е придобила имота по давност с начало на владението 26.6.2018г., към което присъединява и владението на праводателя си, а именно от 2005г. до момента.

Като безспорни следва да се отделят фактите: Ищцата Р. М. и ответникът Х. Т. С. са брат и сестра и с договор за дарение от майка им Райна Х. С.а, обективиран в нотариален акт № 53/28.1.1986г., т втори, д. № 249/1986г. на нотариус А. Петрова при СРС са придобили по ½ от следните недвижим имоти: дворно място в гр. София, ***, представляващо имот с пл. № 822 в кв.26 по плана на гр. София, м. „Гео Милев – Подуене – Редута“ с площ 456кв.м. при съседи: ул. „Виница“, имоти с пл. №№ 821 и 823, заедно с построената в това място едноетажна жилищна сграда с площ 75кв.м. , заедно с изба от две помещения и гараж, а по КККР, одобрени със заповед № РД-18-138/24.7.2017г. на ИД на АГКК: поземлен имот с ид. № *** в гр. София, ул. „105-та“ №1, с площ 456 кв.м., при съседи ПИ с ид.

№№ ***, ***, ***, ***, ***,

***; жилищна сграда с ид. №. ***, с площ 78 кв.м. , заедно с изба, при граници от три страни ПИ с ид. № *** и от четвърта страна – сграда с ид. № ***; сграда допълващо застрояване с ид. № ***, с площ 25кв.м., при граници от три страни ПИ с ид. № *** и от четвърта страна –ПИ с ид. № ***.

Х. Т. С. се е снабдил с нотариален акт за собственост на идеална част от недвижим имот на основание давностно владение № 125, т. четвърти, рег. № 15016, д. № 563/2017г. по описа на нотариус Манчев, с рег. №53 от НК – по реда на обстоятелствената проверка.

По силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №34/26.6.2018г., т. трети, 2 рег. № 7617, д. № 400/2018г. на нотариус Манчев ответникът Х. Т. С. дарил целите имоти в полза на ответницата В. Х. Й., негова съпруга.

Спори се дали ответниците са упражнявали владение или държане върху идеалната част на ищцата.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че притежава право на собственост върху ½ от описаните имоти и че ответницата В. Х. Й. владее целите имоти.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат, че са владели целите имоти като свои /явно, спокойно, непрекъснато в продължение на повече от десет години/.

От представените писмени доказателства и приетите за безспорни факти с окончателния доклад се установява следната фактическа обстановка:

По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот №53, том II, нот. дело № 249/1986 г. от 28.01.1986 г. (л.8 по делото), видно от който Райна Х. С.а дарява на дъщеря си Р. Т. С.а и на сина си Х. Т. С. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място в гр. София, ***, съставляващо имот с планоснимачен номер 822 в кв. 26 по плана на гр. София, местността „Гео Милев-Подуене-Редута“, с площ 456 кв.м. при съседи: *** и 823, заедно с построената в това място едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и баня с площ от 75 кв.м., заедно с изба от две помещения и гараж.

Видно от представените доказателства по делото, се установява, че дареното от Райна Х. С.а на Р. Т. С.а и на Х. Т. С. дворно място в гр. София, ***, съставляващо имот с планоснимачен номер 822 в кв. 26 по плана на гр. София, местността „Гео Милев-ПодуенеРедута“, с площ 456 кв.м. отговаря на поземлен имот с идентификатор *** по КККР за гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, дарената едноетажна жилищна сграда е означена в КККР като жилищна сграда с идентификатор ***, а гаражът е означен в КККР като сграда с идентификатор ***.

По делото като писмено доказателство е представен и Нотариален акт за собственост на идеална част на основание давностно владение № 125, том IV, дело №563/2017 г. по описа на нот. Валери Манчев, рег.№ 053 на НК (л.44-46 по делото), видно от който Х. С. е признат от нотариус за собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, заедно с построените върху него сграда и гараж, въз основа на давностно владение.

Видно от представен като доказателство Нотариален акт за дарения на недвижими имоти №34, том III, рег.№ 7617, дело №400/2018 г. по описа на нот. Валери Манчев, рег.№ 053 на НК Х. С. е дарил на съпругата си В. Х. Й. следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор *** с площ 456 кв.м., жилищна сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

От свидетелските показания на допуснатият като свидетел по делото Георги Будаков се установява, че след смъртта на майката на Р. М. и Х. С., в процесната къща в ж.к. „Редута“ е заживял Х. С. със съгласието на ищцата Р. М.. Свидетелят посочва, че между Р. и Х. е имало 3 устна договорка Х. временно да ползва къщата без заплащане на наем, като останалото наследство е било поделено между двамата. Посочва, че Р. е посещавала имота поне един път месечно и често, докато Х. е бил в чужбина, е проверявала покрива, ВиК системите и е плащала сметките за имота. Посочва, че често като минава покрай имота вижда автомобила на ответника пред къщата.

От свидетелските показания на допуснатия като свидетел по делото С. Д. се установява, че в процесната къща е живял ответникът Х. С. заедно с първата си жена Деси Ризова. Посочва, че в къщата е станал пожар, вследствие на повреда в инсталацията.

Свидетелят посочва, че втората съпруга на Х. – В. Й. – е заплатила ремонта и е подменила дограмата, входната врата и инсталацията. Посочва, че към настоящия момент никой не живее в къщата, като понякога е виждал В. Й. в къщата, последната се занимава да поддържа двора и да сади цветя.

Въз основа на установените факти по делото съдът достигна до следните правни изводи:

От представените доказателства се установява, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР за гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с построените върху него жилищна сграда с идентификатор *** и гараж, означен в КККР като сграда с идентификатор ***, са били собственост на Райна Х. С.а, която ги е дарила с нотариален акт за дарение №53, том II, нот. дело № 249/1986 г. от 28.01.1986 г. на дъщеря си Р. М. и на сина си Х. С. при квоти по ½ ид.ч. за всеки.

През период 1986-2017 г. в недвижимия имот е живял ответника Х. С..

През 2017 г. ответникът Х. С. е инициирал производство по издаване на нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, при което му е бил издаден нотариален акт № 125, том IV, дело №563/2017 г. по описа на нот. Валери Манчев, рег.№ 053 на НК, с който Х. С. е признат от нотариус за собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, заедно с построените върху него сграда и гараж, въз основа на давностно владение.

През 2018 г. с нотариален акт №34, том III, рег.№ 7617, дело №400/2018 г. по описа на нот.

Валери Манчев, рег.№ 053 на НК Х. С. е дарил на съпругата си В. Х. Й. поземлен имот с идентификатор *** с площ 456 кв.м., жилищна сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***. Прехвърлителят Х. С. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от прехвърлените имоти, която е придобил чрез дарение от майка си, а останалата ½ ид.ч. – въз основа на давностно владение, за което е бил признат за собственик с констативен нотариален акт от 2018 г.

Според тълкуването, дадено с ТР №11/21.03.2013 г. по тълк.д. №11/2012 г., ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт за право на собственост не притежава материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, но притежава обвързваща доказателствена сила за съда и за третите лица, като ги задължава да приемат, че посоченото в нотариалния акт лице е собственик на имота до доказване на противното. Издаването на констативен нотариален 4 акт за собственост легитимира неговия титуляр като собственик и задължава страната, която оспорва удостовереното в нотариалния акт право и не разполага с документ за собственост да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случай обаче, че всяка страна разполага с нотариален акт за собственост върху имота (констативен или удостоверяващ правна сделка), доказателствената тежест ще се разпредели по реда на чл.154, ал.1 ГПК, като всяка страна ще следва да докаже своето придобивно основание при условията на пълно и главно доказване.

В процесния случай ответникът Х. С. се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот №53, том II, нот. дело № 249/1986 г. от 28.01.1986 г. (за ½ ид.ч. от недвижимите имоти) и с констативен нотариален акт № 125, том IV, дело №563/2017 г. по описа на нот. Валери Манчев, рег.№ 053 на НК (за другата ½ ид.ч. от недвижимите имоти). През 2018 г. Х. С. е дарил на В. Й. дворното място, заедно с построените в него едноетажна сграда и гараж, в това число и спорната ½ ид.ч. от недвижимите имоти, за която ответникът Х. С. твърди, че е придобил въз основа на давностно владение. Ищцата Р. М. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти (поземлен имот, заедно с построените в него едноетажна сграда и гараж) въз основа на нотариален акт за дарение №53, том II, нот. дело № 249/1986 г. от 28.01.1986 г. Следователно в процесния случай всяка една от страните по делото се легитимира като собственик с нотариален акт, поради което всяка страна следва да докаже придобивното си основание, въз основа на която се твърди, че е собственик.