Определение № 812 от 07.10.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. Габрово, 07.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500429 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Мост финанс мениджмънт” АД срещу Определение №287/16.08.2024г. по ч.гр.д. №303/2024г. по описа на РС Дряново, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят счита от изложеното в обжалваното определение не били ясни аргументите на съда за постановяването му. Изложени били твърдения за наличие на неравноправни клаузи, но същите били твърде бланкетни и неаргументирани. Твърди се, че в случая не били налице неравноправни клаузи. Не било ясно как съда формирал извода си, че каузата ат чл.5 от Договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние неравноправна и е уговорена във вреда на заемателя, доколкото за него, според съда, не съществувала друга възможност за сключване на договора. В посочената клауза била предвидена възможност, но неу и задължение за предоставяне на обезпечение. освен това липсвала яснота, с кои общоприети норми на справедливост и добросъвестно била в разрез посочената клауза. Съдът приел и че клаузата изискваща такса по договора за гаранция е неравноправна, като същевременно в този договор липсвала разпоредба, според която такава такса се дължи. Освен това неравноправността на една клауза не влечала нищожност на целия договор. Ако съдът приемел, че договорът за гаранция е недействителен и за „Мултитюд банк“ не било възникнало задължение за плащане на сумата по кредита, то това не водело до извода, че не следва да се издаде Заповед по чл.410 ГПК за поисканите суми.

Ако договорът за гаранция бъде приет за нищожен, то била налице хипотезата на плащане на чужд дълг и в този случай ако не се дължи плащане на основание договор за гаранция се дължало такова на основание чл.59 ЗЗД. Заявява, че действително съдът следвало да провери наличието на неравноправни клаузи, но съобразно принципа на състезателността това следвало да се извърши при условията на състезателност. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови да си издаде заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски, в т.ч. и във връзка с жалбата, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250лв.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.

№303/2024г. по описа на РС Дряново е образуванопо заявление по чл.410 от ГПК 1 депозирано от „Мост финанс мениджмънт” АД против длъжника Д. Н. Т., за парични вземания по договор за потребителски кредит, както следва : 800лв. – главница, представляваща платено от гаранта задължение по Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ********/17.11.2022г., сключен между длъжника и „Фератум България“ ЕООД, изпълнено от „Мултитюд Банк“, което вземане е прехвърлено с договор за покупко-продажба на вземания(цесия) от 26.10.2023г. на заявителя Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда (06.08.2023г) до окончателното изплащане на сумата, сумата 27,04лв.

– възнаградителна лихва за периода от 18.11.2022г. до 18.12.2022г., сумата 236,96лв. – такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) за периода 18.11.2022г. до 18.12.2022г., сумата 130лв. – такса за администриране на просрочен кредит съгласно чл.10 от Общите условия за периода от 18.11.2022г. до 18.12.2022г., сумата 80,11лв. – лихва за забава за периода от 26.10.2023г. до 19.07.2024г., сумата 25,48лв. – платена държавна такса и сумата 260лв. – юрисконсултско възнаграждение

С Определение №287/16.08.2024г. по ч.гр.д. №303/2024г. по описа на РС Дряново е отхвърлено изцяло искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради това, че всеки един от приложените по делото договори за паричен заем и за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни такива, но двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани съобразно клаузата на чл.5 от договора за заем. Съобразно същата заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк в полза на дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряване на дружеството на представеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. Посоченото в цитираната разпоредба на чл.5 от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние задължение заемателят да представи обезпечение е предпоставено от предварителното одобрение на кредитора и за заемателя няма друга възможност за сключване на договора. Поради което следва да се приеме, че клаузата на чл.5 от договора е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

На следващо място в чл.1.6 от договора за гаранция (поръчителство) от 18.11.2022г. било уговорено, че потребителят няма да заплати възнаграждение на гаранта. В заявлението обаче се претендира заплащане на такса от 236,96лв. за периода от 18.11.2022г. до 18.12.2022г. Плащането на тази такса не е посочено да е обусловено от неизпълнението по договора за заем, а се явява дължимо и при точно изпълнение, като се претендира в размер близък до една четвърт от размера на главницата на получения кредит от 800лв. Поради което тази разпоредба също е във вреда на потребителя, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно гаранта. Поради което се явява неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, поради което и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД бил нищожен.

С горното не било установено за заявителя да е възникнало вземане по чл.143, ал.1 от ЗЗД за процесните суми, които се претендират със заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.138, ал.2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение, поради което договорът за поръчителство, въз основа на който заявителят черпи права се явява недействителен. При наличието на недействителен договор за заем и на недействителен договор за поръчителство поръчителя дори и да е платил на кредитора вместо кредитополучателя няма право да се суброгира в правата му и съответно претенцията му, заявена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неоснователна

В приложения договор за потребителски кредит се съдържали вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП, поради което самият договор за поръчителство бил нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави.

Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Следователно сключването на процесния договор за поръчителство не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително 2 неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца, тъй като избора на гарант е фиктивен. Освен това сключването на договора за поръчителство има за цел допълнително, при това значително, оскъпяване на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя от 236,96лв. (наречено такса за представяне на гаранция) за срока на договора кредита, се явява близо една четвърт от отпуснатия кредит, чиито нетен размер е 800лв.

Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото уговорения по договора за потребителски кредит ГПР е в размер на 49,85%, без в него да е калкулирано оскъпяването от сключения договор за поръчителство. С оглед на това сключеният именно с тази цел договор за поръчителство (гаранция) е вероятно нищожен и от него за „Мултитюд Банк“ не са възникнали имуществени права /вземания/, които да бъдат прехвърлени на „Мост финанс мениджмънт” АД, в качеството на цесионер.

Следва да се отбележи още, че представения договор за поръчителство е сключен между длъжника и цедента по реда на ЗЕДЕП, но договорът не е подписан от длъжника с електронен подпис по смисъла на закона, а с код за потвърждение, идентичен с кода, с която е подписан договора за кредит (предоставен от заемодателя, но не и от гаранта), т.е. следва да се приеме, че няма сключен договор за поръчителство

Освен това ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставянето на платежни услуги. Договорът за поръчителство не попада в изчерпателно изброения кръг отношения, относно които е приложим ЗПФУР.

Поради изложеното за „Мост финанс мениджмънт” АД, платил по договора за кредит вместо кредитополучателя, не е възникнало право да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор. Дори и да се приеме, че е налице плащане на чуждо задължение, то заявителя може да търси правата си на друго основание, в друго производство, но не и на заявеното основание (което обвързва съда), поради което заявеното в частната жалба възражение в тази насока е неоснователно.

Поради горното въззивният съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №287/16.08.2024г. по ч.гр.д. №303/2024г. по описа на РС Дряново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3