Решение № 14 от 22.09.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. З. 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. СЪДИЯ ЧЕРЕШАРОВ , в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно наказателно дело № 20265420200036 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. М. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Н., ул. ,,А.С.“ № *, адвокатска кантора – адв. В., против Наказателно постановление № 26-0371-000176/31.07.2026г., издаздено от началник група в РУ З. ОДМВР С., с което, на основание чл. 175, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлявя МПС за 6 м., за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят намира така издаденото НП за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила.

Развива подробни доводи и моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.

Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателя, в съдебно заседание, не се явява, вместо него се явява упълномощен представител – адв. В. от АК С., който поддържа жалбата.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Ангажира, със съпроводителното писмо, бланкетно становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Районна прокуратура-С., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2026г. в гр. Н., около 11.20 часа, полицейските служители З.

М. и В. С. от РУ З.осъществявали контрол по движение на пътищата на територията на град Н., ул. ,,Н.“.

Констатирали, че жалбоподателят управлява МПС – лек автомобил, марка Х., модел ,,хр-в“ с ДКН ****, който бил спрян за проверка.

При извършена справка чрез РСОД в АИС ,,Пътна полиция“ длъжностните лица установили, че соченият автомобил е със служебно прекратена регистрация от 30.12.2025г. в 04.49часа.

На място е съставен АУАН Серия G A № 1205204/16.01.2026г. от инспектор З. М., в присъствието на свидетеля В. С. и на сочения зарушител.

С акта е посочено, от фактическа страна, че жалбоподателя, спрямо който е повдигнато административното обвинение, е установен да управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

В процесния АУАН са посочени различни часове на констатираното – 11:23 часа и 10:44 часа.

Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.140, ал.1, пр-1-во от ЗдвП.

Процесният акт е връчен лично на жалбоподателя след съставянето му като му е дадена възможност да направи възражения по акта, като такива не са отразени.

По-нататък, жалбоподателя не е упражнил правото си да направи писмени възражения по съставения му АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 44, 2 ал.1 от ЗАНН. Депозирал е обаче писмени обяснения на 19.01.2026г.

След постановен отказ на прокурор от РП – С. да бъде образувано досъдебно производство и запознаване с административната преписка, административно-наказващият орган /АНО/ - Началник група в РУ З. ОД МВР-С., е издал атакуваното Наказателно постановление № 26-0371000176/31.07.2026г., връчено на жалбоподателя лично, на 24.08.2026г.

АНО е възприел идентична на описаната в процесния АУАН фактическа обстановка, приемайки че соченото нарушение е констатирано около 11.20 часа, т.е преодоляно е несъответсвието в съставения АУАН.

Съдът не констатира нарушение по реда на връчване на НП, като намира, че е редовно, в съответствие с реда, установен по НПК.

В срок, жалбоподателя е упражнил правото си да оспори посоченото НП.

По делото са събрани гласни досазателства от разпитаните свидетели З.

М. и В. С..

По същество свидетелите потвърждават констатираните от тях обстоятелства в разглеждания АУАН.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите З. М. и В. С., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си относно релевантните факти по делото, както и от приетите писмени доказателства, - Акт за установяване на административно нарушение; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед Рег.№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и приложени по делото и приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, описани в протокол от осз, в т.ч. докладни записки, кореспонденция с ГФ, ОДМВР С., Постановление за отказ на прокурор от РП – С. да бъде образувано досъдебно производство, материали по преписка с рег.

№ ЗМ-8/2026г. на РУ З.

3

Съдът не констатира пороци, водещи до компрометиране на доказателствената стойност на приетите писмени доказателства, поради което ги цени.

Съдът дава пълна вяра на показанията на сочените свидетели. Те не са оборени от нито едно доказателство по делото. Същевременно свидетелите не се опитват манипулативно да представят фактическата обстановка като преувеличава потребностите на АНО или да злепоставят жалбоподателя. В заключение показанията на свидетелите се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради което се ползват с доверие от съда.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Освен това същата е и ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение, съгласно дадената от АНО правна квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Според чл, 175, ал. 3 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Посочената фактическа обстановка освен, че не е спорна между страните се установява безпротиворечиво от цялата приложена по делото доказателствена съвкупност, включително и от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта.

От гореизложеното следва, че по делото се явяват доказани елементите от обективна страна на вменения административен състав.

Не може да се каже, обаче същото относно субективната страна на вмененото административно отношение.

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/ 2022 г. на ВКС и ВАС се преодоля съществуващата противоречива съдебна практика, като се прие, че при административно обвинение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 143, ал. 10 ЗДвП:

4

,,Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП";

-неизпълненото административно задължение на контролния орган по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В процесния случай от представена справка се установява, че регистрацията на автомобила е прекратена с отбелязване в АИС-КАТ на дата 30.12.2025 г., 04,49 часа;

-уведомление за това служебно прекратяване на регистрацията не е изпращано на собственика.

Гаранционния фонд е изпратил съобщение на собственика на лекия автомобил на 05.12.2025г, като не може да докаже връчването на това съобщение, тъй като не е представена обратна разписка.

Приложеното по делото уведомление и не съдържа информация за датата на служебната деригистрация.

При тежест на доказване, лежаща върху въззиваемата страна, по делото не са изложени твърдения, нито са представени доказателства собственикът да е уведомен за служебно прекратената регистрация по друг начин.

Видно от писмо на л.40, собственикът на МПС не е бил уведомен от органите на МВР.

От гореизложеното следва, че собственикът на автомобила не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС, като това незнание се дължи на неизпълнение на служебното задължение на контролния орган по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, което по смисъла на цитираното тълкувателно постановление № 2/2023 на ВКС и ВАС изключва както умисъла, така и непредпазливостта.

Предвид липсата на вина извършеното се явява несъставомерно от субективна страна и НП следва да се отмени / така и в Решение № 5

959/17.06.2026г. по КАНД № 193/2026г. на Административен съд С./.