Решение № 257 от 28.07.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. ХАСКОВО, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Р. А. Г. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500072 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260339/08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 141/2020 г. РС Хасково е признал за установено по отношение на Е. Р. Х. от ****, К. П. П. от **** и Ц.Х. К.- П.,че С.

М. Б. от **** е собственик на сления недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** в м. „****“ ****, с площ 2 875 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска земя, категория-четвърта.

Съдът е осъдил Е. Р. Х. да предаде на С. М. Б. владението върху описания недвижим имот.

Съдът е отменил на основание чл.537 ал.2 от ГПК нот.акт № 176 ,т.2, рег.№ 14373, дело № 362/2019 г. на Нотариус Вл.Сиптова, с който Е. Р. Х. е признат за собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор **** в м. „ ****“ **** по КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София.

Съдът е осъдил С. М. Б. да заплати на Е. Р. Х., на основание чл.74 ал.1 от ЗС, сумата от 13 000 лв. представляваща разходите за направените подобрения в имота през 2019 г.

Съдът е осъдил Е. Р. Х., К. П. П. и Ц.Х. К.- П.а да заплатят на С. М. Б. сумата от 1080 лв. направени по делото разноски.

1

Съдът е осъдил Е. Р. Х. да заплати по сметка на РС Хасково сумата от 350 лв. – разноски за ВЛ.

Съдът е осъдил С. М. Б. да заплати на Е. Р. Х. направените по делото разноски в размер на 600 лв.

Съдът е осъдил С. М. Б. да заплати по сметка на РС Хасково ДТ в размер на 520 лв.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е осъдил С. М. Б. да заплати на Е. Р. Х., на основание чл.74 ал.1 от ЗС, сумата от 13 000 лв. представляваща разходите за направените подобрения в имота през 2019 г. и сумата от 600 лв. – разноски в производството и в частта, в която съдът е осъдил С. М. Б. да заплати по сметка на РС Хасково сумата от 520 лв. ДТ, е останал жалбоподателят С. М. Б., който обжалва в срок.

Твърди,че в обжалваната част решението е недопустимо, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не изложил мотиви по направените възражения за недопустимост на исковата претенция от отв.Х..

Правилно съдът приел,че отв. Е.Х. е недобросъвестен владелец, поради което не може да претендира задържане на имота до заплащане на направените от него подобрения. Липсата на качеството на добросъвестен владелец на имота правела недопсутима претенцията на отв.Х. за заплащане на подобрения в имота, направена под формата на възражение. С оглед на това счита,че решението в тази част е недопустимо и моли то да бъде обезсилено. Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

По същество счита,че претенцията на отв.Х. за направени в имота подобрения е неоснователна. От една страна ответникът не доказал направените подобрения по вид, обем и стойност и от друга – тези подобрения били незаконни, поради което подлежали на премахване и с оглед на установената съдебна практика, заплащане за тях не се дължало.

Твърди още,че тази претенция е неоснователна и затова защото направените подобрения били включени в продажната цена на имота, поради което ответникът Х. нямал правен интерес да претендира заплащането им от имота. Моли да бъде отменено решението на РС Хасково в обжалваната част и отхвърлена претенцията за заплащане на подобрения, както и да бъде отменено в частта на разноските, които дължи и ДТ. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред двете инстанции разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Е. Р. Х., с който оспорва подадената от С. М.

Б. въззивна жалба. Счита,че в атакуваната от Б. част съдебното решение е допустимо и по същество – правилно. Моли да бъде потвърдено решението в атакуваната част и да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Недоволен от постановеното решение е останал ответникът К. П. П., който обжалва в срок. Твърди,че решението е неправилно, поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени решението на РС Хасково и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото 2 разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Г., с който оспорва подадената от К.П. въззивна жалба. Счита,че в атакуваната част решението е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.

Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е уважил искът с правно основание чл.108 от ЗС, чл.537 от ГПК, в частта, в която съдът не е признал правото на задържане на имота и в частта, в която съдът е отхвърлил иска за заплащане на направените в имота подобрения над присъдените 13 000 лв. до пълния предявен размер е останал въззивникът Е. Р. Х. , който обжалва в срок. Твърди,че в тази част постановеното от РС Хасково решение е недопустимо, по същество – неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди,че постановеното решение е недопустимо, т.като било постановено въз основа на допуснати недопустими изменения на предявените искове чрез въвеждане на нови фактически твърдения и правни основания, които не били направени в исковата молба.

Съдът допуснал нарушения на процесуалните правила, като разгледал делото в хипотезата на нередовно призоваване на един от ответниците. В атакуваната част решението било необосновано, направените от съда изводи не съответствали на доказателствата по делото, на установеното от тях действително фактическо положение и на закона, който бил приложен неправилно. Решението на поземлената комисия било нищожно, самият той бил във владение на имота повече от 20 години, което се установявало от събраните по делото доказателства, поради което изводът на съда, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС и съединеният с него иск по чл.537 ал.2 от ГПК бил необоснован. Неправилен бил изводът на съда,че той е недобросъвестен владелец, поради което бил отхвърлено възражението за задържане на имота до заплащане на направените в него подобрения.

Неправилно съдът отхвърли и искът за присъждане на обезщетение за направените в имота подобрения до пълния предявен размер. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили постановеното от РС Хасково решение или евентуално да го отмени и отхвърли предявените от ищеца искове, както и да присъди направените по делото, за двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатските разноски, претендирани от ищеца.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Г., пълномощник на С. М. Б., с който оспорва подадената от Е.Х. въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Хасково решение в атакуваната от него част е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание адв. Г. поддържа подадената от С. М. Б. по изложените във въззивната жалба доводи и оспорва подадената от Е. Р. Х. жалба. Оспорва подадената от К.

П. Т. въззивна жалба.

В съдебно заседание адв. А. поддържа подадената от Е. Р. Х. жалба по изложените в нея доводи и оспорва подадената от С. М. Б. жалба.

3

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Преценени по същество подадените от Е. Р. Х. и К. П. П. жалби са неоснователни. Основателна по същество е подадената жалба от въззивника С. М. Б..

РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК, предявени от С. М. Б. от *** против Е. Р. Х., К. П. П. и Ц.Х. К.П.а.

В хода на производството ответникът Е. Р. Х. , при условията на евнтуалност, е направил възражение за задържане на имота до заплащане от страната ищеца на сумата от 13 000 лв., направени подобрения и разноски за имота през 2019 г. за почистване и подравняване на имота, изхвърляне на пръст и благоустрояване, прокарване на ВиК и ел.захранване, ограда и др., ведно със следващата се законна лихва върху тази суча, считано от подаване на отговора- 24.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В хода на производството ответникът К. П. П., при условията на евентуалност също е направил искане за признаване правото на задържане на имота до заплащане от страната ищеца на сумата от 13 000 лв., направени подобрения и разноски за имота през 2019 г. за почистване и подравняване на имота, изхвърляне на пръст и благоустрояване, прокарване на ВиК и ел.захранване, ограда и др., ведно със следващата се законна лихва върху тази суча, считано от подаване на отговора- 24.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата или до заплащането на по-малката сума измежду направените разноски и увеличената стойност на имота и право на задържане на имота до заплащане на сумата от 3 500 лв., представляваща платената цена за процесния имот, ведно със следващата се законна лихва върху тази суча, считано от подаване на отговора- 24.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което е отхвърлил същите. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да бъдат направени изводи различни от направените от решаващия съд.

За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съд е приел,че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът С. М. Б. е собственик на процесния недвижим имот и че са налице предпоставките на чл.108 от ЗС, поради което е уважил този иск и свързаният с него иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК. Тези изводи на съда са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав.

Неоснователни са наведените от ответника Е.Х. възражения за нищожност на актовете на ПК, по които възражения първоинстанционният съд се е произнесъл 4 аргументирано. От друга страна, както е посочил и решаващият съд, дори да се приемат тези възражения, това по никакъв начин не засяга признатите права на ищеца с влязло в сила на 08.06.2000 г. Решение № 345/02.05.2000 г. на ХОС,постановено по гр.д. № 1717 по описа за 1999 г. Правилни са изводите на съда,че доколкото ответникът Е.Х. не е бил собственик на имота, то той не е могъл надлежно да прехвърли правото на собственост на ответниците К.П. и Ц. П.а. Ето защо, след като е безспорно установено, че ищецът е собственик на процесния имот, то това право следва да бъде признато по отношение на ответниците.

От доказателствата по делото се установява безспорно,че ответникът Е.Х. е във владение на този имот, поради което правилно и той именно е осъден да предаде владението на ищеца.

Неоснователни са наведените от ответника Е.Х. възражения,че е придобил имота по давност. Първоинстанционният съд много подробно е обсъдил събраните в тази насока гласни доказателства и е направил извода,че не се установява начало на давностно владение върху имота от 2000 г., както твърди ответника Х.. Най-ранният достоверен период, от който може да се приеме, че той е във владение на имота е м. ноември 2019 г., когато се снабдява с констативен нот.акт и когато е правил подобренията в него. Посочените от ответника Х. свидетели твърдят,че той е във владение на имота от 2000 година, но не установяват,че е във владение конкретно на този имот. Очевидно е,че ответника Х. е ползвал в годините част от терена в тази местност, като постепенно се е измествал към имота на ищеца. Не се установява обаче,че именно върху имота на ищеца е установил владение от 2000 г., поради което и не може да се обоснове извод,че е придобил правото на собственост по давност върху именно този имот.