Решение № 6065 от 09.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6065 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20251100510718 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 9846/30.07.2025 г. (по описа на ЧСИ А.Д.), подадена от длъжника в изпълнителното производство – К. Н. Н. срещу Разпореждане от 09.07.2025г. на ЧСИ А.Д. по изп.д. № 641/2017г., с която се оставя без уважение искане на жалбоподателя да се прекрати изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Твърди се, че по изпълнителното дело има период от повече от 2г., в който било налице непоискване на изпълнителни действия на взискателя, а именно от 05.10.2017г. до 25.03.2021г. Претендира разноски.

Взискателят е подал отговор (писмени възражения) по чл. 436, ал. 3 ГПК, в който намира жалбата за неоснователна. Излага съображения, че с молба от 05.10.2017г. е поискано образуване на изпълнителното дело, на 03.08.2018г. след наложен запор върху банкови сметки е постъпила сума, с която частично е погасено задължението по изп.д., като взискателят подал молби на 25.03.2021г., 13.02.2023г. и 16.10.2024г., като твърди, че не може да се приеме, че в периода от 2017г. до 2021г. не били извършвани изпълнителни действия, доколкото през това време бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника, като твърди, че перемпцията не настъпвала, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поиска нов такъв, ако през това време се е осъществявал поисканият от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не можел да се прецени със сигурност дали има нужда от друг. Бездействието на кредитора настъпвало от първия момент, в който не се осъществявало изпълнение, т.е. в момента, в който осъществяването на всички поискани способи било приключило или поисканите способи не можели да се осъществят по причина, за която взискателят отговарял.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ Д., с което е 1 изложил мотиви за неоснователност на подадената жалба, защото изп.дело било образувано на 05.10.2017г., до длъжника било изпратено съобщение за образуваното изп.д. на 25.07.2018г. (получена от съпругата на длъжника на 16.08.2018г.), а едновременно с това бил наложен запор на банковата сметка на длъжника (на 03.08.2018г.), от който постъпила сума в размер на 270.75лв., която на 30.08.2018г. била разпределена за удовлетворяване на присъединени публични държавни вземания, както и за разноски по изпълнението. След това взискателят с молби от 25.03.2021г., 13.02.2023г. и 16.10.2024г. поискал извършване на изпълнителни действия.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнително дело изпълнително дело № 20178530400641 по описа на ЧСИ Д., № 853 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба вх.№ 4030/05.10.2017г., в която е поискано извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор по банкови сметки.

С изх.№ 02679/25.07.2018г. е изпратено запорно съобщение до УниКредит Булбанк АД като трето задължено лице за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. В отговор е постъпило писмо от 08.08.2018г. от банката, с която се признава вземането, върху което е наложен запор, като дължимите суми по запора са преведени частично (270.75лв. с преводно нареждане от 03.08.2018г.).

С молба от 25.03.2021г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, съответно върху банкови сметки, както и насрочване на дата за опис на вещи в жилището.

С молба от 13.02.2023г. взискателят е поискал нова справка за притежавани от длъжника МПС и с оглед резултата от справката да се наложи запор върху притежавани такива, както и да се пристъпи към опис и оценка на същите, поискано е също да се повторят неуспешно предприетите по изпълнителното дело изпълнителни действия.

С молба от 01.10.2024г. длъжникът е поискал на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство да бъде прекратено, доколкото бил налице период подълъг от 2г., в който не били поискани и извършвани действия по принудително изпълнение по отношение на длъжника. Молбата е оставена без уважение с атакуваното разпореждане (обективирано в Протокол от 09.07.2025г.).

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е от легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок (постановлението е връчено на 15.07.2025г., а жалбата е подадена на 29.07.2025г. чрез ССЕВ) срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр.2 ГПК, а разгледана по същество съдът намира следното:

Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнително дело е налице, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен и започва да тече от последното изпълнително действие. С изтичането му производството по принудителното изпълнение се прекратява, която правна последица настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото 2 прекратяване /т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

Това основание предполага бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок. Обратно, всяко искане за извършване на такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство, като е без значение дали касае способи, които вече са били приложени или нови. Взискателят не е ограничен в правото да иска повтаряне на способи, ако те не са били успешни. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря-след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /посоченото ТР/.

В случая от представения препис на изпълнителното дело е видно, че е периода от налагане на запор върху банковите сметки в УниКредит Булбанк АД и постъпване на суми от същия (03.08.2018г.) до последващата молба на взискателя от 25.03.2021г.

(вкл. съобразявайки чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП, съгласно който за периода 13.03.2020 г. 21.05.2020 г. спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства) е изтекъл срок по-дълъг от 2г., в рамките на който не са били поискани от взискателя изпълнителни действия.

С налагане на запор на банковите сметки, съобразно ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се прекъсва 2-годишния срок за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция. Същият започва да тече от последното валидно изпълнително действие.

Съгласно ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450 ал. 3 и чл.

507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. От 03.08.2018 г., когато в изпълнение на запор върху вземанията на длъжника постъпва сума от баката до 25.03.2021г. (молбата на взискателя, с която се искат извършване на изпълнителни действия) е изтекъл 2-год. срок и следователно на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство се счита прекратено по право от 12.10.2020 г. (с оглед чл.3, т.1 ЗМДВИП). ЧСИ Д. е следвало да констатира настъпилото ex lege прекратяване на изпълнителното производство и да не предприема повече изпълнителни действия. Подадените след изтичане на срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК молби на взискателя съгласно мотивите към т. 3 от ТР №2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. №2/2023 г. на ВКС, ОСГТК представляват основание за образуване на ново изпълнително дело под нов номер, но и според цитираното ТР изтеклият преди подаване на молбата срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предпоставя прекратяване на вече образуваното изпълнително дело с произтичащите от това последици, подробно разяснени в решението.

Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване изпълнителното производство по перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.

Съдът намира за необходимо да посочи (връзка последващите молби на взискателя), че с оглед мотивите на ТР №2/2023 от 04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на 3

ОСГТК на ВКС - ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.

Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид- поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал.

1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъщестяването на способа - чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл.

426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на молбата. Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване с постановление, което задължение законът изрично вменява в съответствие с принципа за удостоверяване на изпълнителните действия- чл. 434, ал. 1 във вр. с чл. 433, ал. 1 ГПК. Макар да не обуславя прекратяването на изпълнителното дело, което в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право, постановлението е необходимо, за да се приложат някои предписани последици. В чл. 433, ал. 3 ГПК законодателят изрично е вменил задължение за съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани и запори въз основа на постановлението като акт.

Съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира само по този начин.

По разноските:

Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. В случая не е налице правен спор, предмет на съдебно инстанционно разглеждане по смисъла на чл. 81 от ГПК, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.