Определение № 25 от 14.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 14.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20215000500658 по описа за 2021 година Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на АЛ. ГЮКС. В., ЕГН – ********** срещу Определение № 261 349/05.11.2021 г., пост. по гр.д. № 413/2020 г. на Окръжен Съд – П., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател / обективирано в подадената от него въззивна жалба против постановеното по делото Решение № 260 916/18.07.2021 г./ за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ по чл. 21 т. 3 от ЗПрП / безплатна адвокатска защита / за въззивното производство поради липса на средства да ги заплати.

Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт и искане същият да се отмени и да се постанови друг такъв, с който исканията по чл. 83 ал. 2 от ГПК и по чл. 95 ал. 1 от ГПК да бъдат уважени.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, тъй като процесуалното правоотношение е между страната – молител и съда, процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 260 916/18.7.2021 г., пост. по гр.д. № 413/2020 г. окръжният съд е уважил изцяло предявеният от К. срещу А.А. В. иск с правно основание чл. 153 ал. 1 от ЗПКОНПИ, като от В. е отнето незаконно придобито в периода 29.5.2009 г. – 29.5.2019 г. имущество на обща стойност 157 419 лв. както следва: 1 / Поземлен имот в гр. П., с идентификатор *************, застр. и незастр. площ от 154 кв.м., ведно с построените в него Сграда с идентификатор *************** с площ от 28 кв.м. и Сграда с идентификатор *************** с площ 83 кв.м.; 2/ Сума в размер на 40 000 1 лв. - представляваща пазарната стойност на придобит през 2014 г. и отчужден от В. през 2015 г. недвижим имот – СОС / Апартамент /с идентификатор

*******************; 3/ Сумата

35 100 лв. – представляваща пазарната стойност на придобити и отчуждени в проверявания период движими вещи / МПС / и 4 / Сумата 3 419 лв. – вноски на каса, извършени по разплащателна сметка в лева с IBAN ************************ в Ю.Б. АД.

В предварително проведено производство по чл. 116 от ЗПКОНПИ е наложена обезпечителна мярка Възбрана върху гореописания поземлен имот и двете сгради в същия / Определение № 2458/28.11.2019 г., пост. по ч.гр.д. № 2772/2019 г. на ОС – П./, чиято пазарна стойност е 79 000 лева.

Против постановеното първоинстанционно решение В. чрез упълномощния от него адвокат Щ.Т. Ц. е депозирал въззивна жалба, в същата е заявил исканията си по чл. 83 ал. 2 и чл. 95 ал. 1 от ГПК с довод че не разполага със средства да заплати държавната такса и адвокатско възнаграждение, тъй като придобитото от него в проверявания период / 25.09.2009 г. - 25.09.2019 г. / имущество е запорирано, няма имущество отпреди началото на проверявания период, а след края му и до момента не е придобивал имущество, нито има работа и доходи, посредством които да обезпечи заплащането на дължимата за въззивното производство ДТ и възнаграждението на желания и упълномощен от него адвокат Ц., като същевременно осигурява и необходимата за себе си и за трите си деца издръжка.

Представена е декларация за релевантните за исканията му обстоятелства по чл. 83 ал. 2 от ГПК - съответно по чл. 23 ал. 3 вр. ал. 2 от ЗПрП. Според същата молителят има две непълнолетни деца / син на 7 години и дъщеря на 6 месеца /, няма работа и доходи, не притежава недвижимо имущество извън запорираното – предмет на иска, притежава 1 бр. лек автомобил О.А. с година на производство 1999 г., няма парични средства – налични и/или в банкови сметки. Представена е Справка от НАП – ТД – П., видно от която последният му трудов договор от 10.06.2019 г. е прекратен на 13.09.2019г., като получаваното по него основно месечно възнаграждение е било в размер на 560 лева. Представено е Удостоверение от Д.С.п. – П. за това, че майката на децата му Д.Д. за периода януари 2021 г. – август 2021 г. вкл. е получила помощ по ЗСПД помощ в общ размер 1 820 лева.

С оглед така установеното и предвид данните за притежаваното и отнето от молителя имущество по делото - сред което не фигурират притежавани от него към настоящия момент парични средства - в наличност и/или внесени по банковите му сметки, налага се извод че В. не разполага със средства да заплати адвокатско възнаграждение за въззивното производство, чийто минимален размер с оглед обжалваемия интерес / 157 419 лв. / е в размер на 4 678 лв. / чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1/9.7.2004 г. /. Следователно молбата по чл. 95 от ГПК е основателна и ще се уважи. Искането обаче този адвокат 2 да бъде определен директно от съда и това да е желания и вече упълномощен от страната такъв Щ.Ц./ по отношение на който твърди че е включен в националния регистър за правна помощ / е неоснователно. Съгласно чл. 25 от ЗПрП решението за предоставяне на правна помощ по чл. 21 т. 3 от същия закон се взема от органа, който ръководи процесуалните действия / ал. 1 /, но актът му за предоставяне на правната помощ се изпраща на съответния Адвокатски съвет, който поименно определя адвокат от националния регистър за правна помощ /ал. 5 /, като съгласно ал. 6 адвокатския съвет/ а не съда /разполага с правомощието при поименното определяне на адвоката да се съобрази с посочения желан такъв от страната, на която е предоставена правната помощ.

Относно искането за освобождаване от дължимата се на съда ДТ в случая освен общите правила на ГПК, следва да се приложат и специалните такива по чл. 157 ал. 2 и чл. 119 ал. 1 от ЗПКОНПИ. Според първо посочената разпоредба държавната такса за производствата по този закон съдът събира с решението си / а не предварително / в зависимост от изхода на делото, а според втората – съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение в случаите на неотложна необходимост. Съгласно трайно установената съдебна практика случай на неотложна необходимост по смисъла на чл. 119 ал. 1 от ЗПКОНПИ е и този, при който ответната страна следва да заплати съдебни разноски за производството по предявения срещу нея иск с правно основание чл. 153 ал.1 от същия закон - в случая дължимата се за предприетото от тази страна въззивно обжалване на първоинстанционното решение за уважаване на иска държавна такса, чийто размер възлиза на 3 150 лева. Липсата на достатъчно средства за заплащане на ДТ не може да бъде пречка за продължаване на производството по делото и негово приключване в разумен срок. Стойността на имуществото, което се освобождава следва да съответства на стойността на дължимите се разноски, като се държи сметка и дали по отношение на това имущество е налице възможност за бързо осребряване. Ако бързо ликвидно имущество няма съдът – на основание чл. 157 ал. 2 от ЗПКОНПИ, освобождава страната от предварително внасяне на ДТ, като постановява че присъждането й ще извърши с решението си и с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция.

В случая не са налице запорирани парични средства на В., от които съдът да разреши извършване на плащане на дължимата се за въззивното производство държавна такса.

Освобождаване с цел продажба на възбранения недвижим имот, съответно на идеална част от него, е също неоправдано, тъй като той не е бързо ликвиден, а и стойността му / 79 000 лв. по оценка на вещото лице / не е съответна на таксата. С оглед което и за обезпечаване последващото развитие на производството по делото в разумен срок, молителят ще бъде освободен от предварително внасяне на дължимата се по въззивната му жалба ДТ от 3 150 лева, като същата ще бъде присъдена с 3 въззивното решение по делото в зависимост от неговия изход.

Предвид изложеното обжалваното определение като неправилно се отменя и се постановява друго такова, с което на молителят се предоставя правна помощ и същият се освобождава от предварително внасяне на държавна такса по депозираната от него въззивна жалба.

Делото се връща на първоинстанционния съд за извършване на необходимите по нататъшни съдопроизводствени действия.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 261 349/05.11.2021 г., пост. по гр.д. № 413/2020 г. на Окръжен Съд – П., вместо което Постановява:

Освобождава АЛ. ГЮКС. В., ЕГН – ********** от предварително внасяне на държавна такса в размер на 3 150 / три хиляди сто и петдесет / лева, дължима се по депозираната от В. въззивна жалба вх. № 281 226/30.08.2021 г.срещу Решение № 260 916/18.07.2021 г., пост. по гр.д. № 413/2020 г. на Окръжен Съд - П., като Постановява че така дължимата се държавна такса ще бъде присъдена с въззивното решение по делото в зависимост от изхода на делото.

Предоставя на АЛ. ГЮКС. В., ЕГН – ********** правна помощ по чл. 21 т. 3 от ЗПрП - безплатна адвокатска защита, за въззивното производство по гр.д. № 413/2020 г. на Окръжен Съд – П..

Връща делото на същия състав на окръжния съд за извършване на необходимите по нататъшни съдопроизводствени действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4