Разпореждане № 44619 от 06.04.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 44619 гр. София, 06.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20231110115570 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 83608/27.03.2023 г., подадено от „АПС Бета България” ЕООД срещу В. К. Т..

Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил заверен препис от договора за кредит, от който произтича неговото вземане, приложенията към него и общи условия, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно наличието или не на неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от вземането на заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави. В конкретния случай, настоящата инстанция намира, че част от искането противоречи на закона.

По дело е представен и Договор за потребителски кредит № 958339/24.10.2017 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ АД, по силата на която на първия е предоставен заем в размер на 1100 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 40,00 %, ГПР – 50,00 %., без посочен общ размер на плащанията и срок за връщане на заем – 1 месец. В чл. 4 от договора е уговореното задължение за кредитополучателя в срок от 10 дни, считано от подаване на заявлението, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок до 48 часа от 1 датата на подаване на заявлението. В ал. 2 на същия член е уговорено, че ако кредитополучателят не представи съответното обезпечение договорът не поражда действие. Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство от дата 24.10.2017 г, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, по силата на който поръчителят се е съгласил да сключи договор за поръчителство с кредитодателя „Кредисимо“ АД за обезпечаване на вземанията по сключения договор за кредит, а длъжникът се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 629,16 лв., платимо на 6 месечни вноски, заедно с вноските по кредита.

На първо място съдът намира, че настоящият договор не попада в изключението на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК, според която разпоредбите на закона не се прилагат договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи, тъй като не е налице нито една от посочените предпоставки. Действително в Приложение № 1 към договора за кредит е посочено, че срока на договора 1 месец, но от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство се установява друг срок на договора – 6 месеца, като в погасителния план е посочено, че предоставената сума от 1100 лв. се връща на 6 месечни вноски, наред с дължимото възнаграждение за поръчителството в размер на всяка една от по 206,01 лв. От друга страна съдът намира, че не е налице и втората предпоставка, а именно разходите по договора да са незначителни, предвид обстоятелството, че сумата на заема е 1100 лв., дължимата лихва по него е 136,06 лв. (което се установява от изявленията на заявителя в заявлението), а дължимото възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 629,16 лв. Следователно разходите по кредита са повече от 50% от размера на предоставения кредит и не могат да бъдат определени като „незначителни“. Поради тези съображения съдът намира, че ЗПК е приложим в отношенията между страните, възникнали по силата на настоящия договор за кредит и се дължи проверка дали договорът е сключен при спазване на императивните му разпоредби.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В приложения по делото договор за кредит липсва информация за общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Т.е. потребителят при сключване на договора не е имал информация нито за размера на дължимата лихва, като сума, а не като процент, нито за дължимите разходи за поръчителство – последното, представляващо условие за сключване на договор. За да предвиди това изискване в съдържанието на договора за кредит, идеята на законодателя е при подписване на договора, потребителят да има информация за реалното оскъпяването 2 на своя кредит, което от своя страна е основен критерий при взимане на решение за сключване на договора. Именно затова, ЗПК е санкционирал неизпълнението на кредитодателя на това задължение с недействителност на договора – чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно основателно се явява искането на заявителя само за главницата, дължима по недействителния договор за кредит.

Относно претендираните със заявлението суми по Договор за предоставяне на поръчителство, съдът намира следното:

От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, е кредитодателят „Кредисимо“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

При граматически, систематични и телеологическия анализ на чл. 114 и чл. 169 от ДФЕС и Хартата на основните права – чл. 38 следва извод, че ПЕС изисква висока степен на защита на потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите освен това допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар. То има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза.

Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставя, че националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я тълкува и прилага в духа и смисъла на съответното общностно право – вж. Решение от 10.04.1984 по делото Von Colson, C-14/83. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред.

Следователно за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съда да изследва релациите и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност, която при кредитирането има лукративна цел – печалба, в който случай различните правни средства и ползвани договори обслужват икономическата дейност.

3

Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.

В случая предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които произтичат от договор за потребителски кредит, за които се твърди, че са заплатени от поръчителя, вземането на който е цедирано на заявителя, поради което последният упражнява правата на своя цедент по чл. 143 ЗЗД срещу основния длъжник по договора за потребителски кредит.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (Обн. ДВ., бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), като правната му уредбата е в чл. 9 ЗПК.

Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа, като разход по договора за кредит (включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица), който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за кредит, съдът намира, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Изводът в тази насока се подкрепя не само от факта, че поръчителят и кредиторът са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, така и от датата на сключване на договорите – 24.10.2017 г., т.е. преди изтичане на срока по договора за потребителски кредит, който е предвиден в чл. 4 от договора за потребителски кредит, така и от последицата, а това е посочено и в чл.4, ал. 2 от договора.

С оглед изложеното, клаузата, с която е уговорено възнаграждение по договор за 4 поръчителство, сключен с цедента „Ай Тръс“ ЕООД, на който заявителят основава процесното вземане е нищожна поради противоречието й със закона.

Акцесорното вземане за обезщетение за забава върху претендираното възнаграждение за поръчителство също следва да се отхвърли, поради горните изводи на съда за нищожност на клаузата.

Въз основа на всичко изложено основателно се явява искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение единствено за главницата и законната лихва върху тази сума, а в останалата част заявлението следва да се отхвърли, тъй като противоречи на закона.

Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 83608/27.03.2023 г., подадено от „АПС Бета България” ЕООД срещу В. К. Т. , в частта за 136,06 лв. договорна лихва по Договор за потребителски кредит от 24.10.2017 г., сключен с „Кредисимо“ АД за периода от 24.10.2017 г. до 20.04.2018, за 629,16 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 24.10.2017 г., сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, за 191,27 лв. законна лихва забава върху възнаграждението за поръчителство за периода от 18.02.2021 г. – 02.03.2021 г., които вземания са цедирани на заявителя.